Донор на кръв МКБ Z52.0

При кръводаряване, човек доброволно дарява собствената си кръв, която се използва за трансфузии или се превръща в биофармацевтични лекарства, чрез процес, наречен фракциониране. Днес в развития свят повечето донори на кръв са неплатени доброволци.

Видове кръводарения

Даренията на кръв се разделят на групи въз основа на това кой ще получи събраната кръв.

1. Алогенно (хомоложно) дарение е, когато донор дава кръв за съхранение в кръвна банка за преливане на неизвестен получател.
2. Насочено дарение е когато човек, често член на семейството, дарява кръв за преливане на конкретно лице.
3. Дарението за заместващ донор е комбинация от двете и е често срещано в развиващите се страни. В този случай приятел или член на семейството на реципиента дарява кръв, за да замени съхраняваната кръв, използвана при преливане, осигурявайки последователно кръвопреливане.
4. Когато човек има съхранена кръв, която ще бъде прехвърлена обратно на донора на по-късен етап, обикновено след операция, се нарича автологично даряване.

Кръвта, която се използва за приготвяне на лекарства, може да бъде направена от алогенни дарения или от дарения, използвани единствено за производството.

Световната здравна организация (СЗО) дава препоръки за кръводаряването, но в развиващите се страни много от тях не се спазват. Например задължителното тестване за инфекции в кръвта изисква лабораторни съоръжения, обучен персонал и специални консумативи, а те може да не са налични или да са твърде скъпи в развиващите се страни.

Скрининг

Обикновено от донора на кръв се изисква да даде съгласие за даряване на кръв, затова лица под 18 г. могат да даряват само с писменото съгласие от родител или настойник. В някои страни имената на кръводарителите се пазят в тайна, за да се осигури анонимност, докато в други (САЩ) имената се съхраняват, за да се създадат списъци с недопустими донори.

Расата или етническата принадлежност на донора понякога са важни, тъй като определени кръвни групи, особено редки, са по-често срещани при определени етнически групи.

Донорите се проверяват за заболявания, които се предават по кръвен път и биха могли да заразят реципиента. Тъй като дарената кръв може да се дава на бременни жени или жени в детеродна възраст, кръвта от донори, приемащи тератогенни (причиняващи вродени дефекти) лекарства, се отлага.

Донорите се изследват за признаци и симптоми на заболявания, които могат да се предават при кръвопреливане, като СПИН, малария или вирусен хепатит. Скринингът може да включва въпроси за рисковите фактори за различни заболявания, като например пътуване до държави, където са разпространени малария.

Нивата на хематокрит или хемоглобин на донора се тестват, за да се гарантира, че загубата на кръв няма да доведе до анемия. Пулсът, кръвното налягане и телесната температура също се оценяват.

Кръвни изследвания

Задължително се определя кръвната група на донора (тип А, В, АВ или О) и дали е Rh (D) положителна или отрицателна на донора. Кръвна група 0 е универсален дарител, тя дарява на всички останали кръвни групи, а АБ е универсален реципиент (приема от всички останали). Кръвна група AB положителна е универсалният донор на тромбоцити, а AB положителна и AB отрицателна са универсални плазмени донори.

Повечето кръв се тества за заболявания, включително някои полово — предавани болести (ППБ). Обикновено кръвта се изхвърля, ако тези тестове са положителни, но има някои изключения, например автоложни дарения. Обикновено донорът е уведомен за резултата от теста.

Дарената кръв се тества по много методи, но основните заболявания, срещу които се тества, препоръчани от Световната здравна организация, са:

• хепатит В
• хепатит С
• HIV, обикновено подтипове 1 и 2
• сифилис

Различни други тестове за инфекции, предавани чрез трансфузия, често се използват въз основа на местните изисквания. Допълнителното тестване е скъпо, а в някои случаи тестовете не се прилагат заради разходите. Тези допълнителни тестове включват други инфекциозни заболявания като Западно-Нилска треска и бабезиоза.

Понякога за едно заболяване се използват множество тестове, заради ограниченията на всеки тест. Например, тестът, който открива антитела срещу HIV вируса няма да открие наскоро инфектиран донор, така че някои кръвни банки използват p24 антиген или тест за ХИВ нуклеинова киселина, в допълнение към основния тест за антитела, за да открият заразени донори през този период.

Повечето хора дават положителна проба за цитомегаловирус. Той не представлява опасност за здравия реципиент, но може да навреди на кърмачета и други реципиенти със слаба имунна система.

Взимане на кръв

Два са основните методи за получаване на кръв от донор. Най-често използваният метод е да се вземе кръв от вена. Тази кръв се разделя на части, обикновено на еритроцити и плазма, тъй като повечето реципиенти се нуждаят само от специфичен компонент за преливане. Обикновено кръводарението е около 300-450 милилитра,

При другият метод, след извличането на кръвта, с помощта на центрофуга или филтър, тя се разделя на части. Желаната част се съхранява, а останалата част се връща в кръвообращението на донора. Процесът се нарича афереза и често се извършва с машина, специално проектирана за тази цел. Този процес се използва най-често за извличане на плазма и тромбоцити.

За директно преливане най-често се използва вена, но понякога кръвта може да се извлече и от артерия. В този случай кръвта не се съхранява, а директно се влива в реципиента. Това е ранен метод за кръвопреливане и рядко се използва в съвременната практика.

Подготовка на мястото и изтегляне на кръвта

Кръвта се взима от голяма вена на ръката, обикновено средната кубитална вена от вътрешната страна на лакътя. Кожата над кръвоносния съд се почиства с антисептик, за да се предотврати замърсяването, както и за предотвратяване на инфекции, когато иглата прониква в кожата на донора.

Използва се голяма игла, за да се минимизира увреждането върху червените кръвни клетки (еритроцити), докато минават през иглата. Понякога турникет се увива около горната част на ръката, за да увеличи налягането на кръвта във вените на ръката и да се ускори процеса. Донорът може също да бъде подканен да държи предмет и да го стисне многократно, за да увеличи притока на кръв през вената.

Обикновено кръвта се съхранява в гъвкава пластмасова торбичка, която съдържа натриев цитрат, фосфат, декстроза и аденин. Тази комбинация предпазва кръвта от съсирване и я запазва по време на съхранението до 42 дни. По време на обработката понякога се добавят и други химикали.

Плазмата от кръвта може да се използва за приготвяне на трансфузии или също така да се преработи в други лекарства, използвайки процес, наречен фракциониране.

Аферезата е метод за кръводаряване, при който кръвта се предава през апарат, който отделя един конкретен компонент и връща остатъка на донора. Обикновено върнатият компонент са червените кръвни клетки.

По време на даряването на тромбоцити кръвта се изтегля от пациента и тромбоцитите се отделят от останалите кръвни компоненти. Остатъкът от кръвта (червените кръвни клетки, плазмата и белите кръвни клетки) се връщат на пациента. Този процес се извършва няколко пъти за период от два часа, за да се съберат тромбоцити, достатъчни за едно дарение.

Възстановяване и време между даренията

Обикновено донора на кръв остават в пункта за кръводаряване за 10-15 минути след процедурата, тъй като повечето нежелани реакции се проявяват по време или непосредствено след дарението.

Кръвните центрове предлагат храна и напитки за по-бързо възстановяване. Мястото на иглата е покрито с превръзка и донорът трябва да държи превръзката в продължение на известно време. В горещ климат донорите се съветват да избягват дехидратация няколко часа след даряването.

Дарената плазма се заменя след 2-3 дни. Червените кръвни клетки се заменят, благодарение на кръвотворенето в костния мозък. В едно проучване, диапазонът на възстановяване е бил от 20 до 59 дни. Донорите на плазма и тромбоцити могат да даряват много по-често, защото не губят значителни количества.

Усложнения

Донорите се проверяват за здравословни проблеми, които биха ги изложили на риск от сериозни усложнения след кръводаряването. Като цяло след кръводаряването няма риск от появата на усложнения.

Хиповолемични реакции могат да се появят поради бързата промяна в кръвното налягане. Като цяло отпадналостта и припадъкът са най-често срещаните проблеми. Възможно е натъртване на ръката при поставяне на иглата. Едно проучване е установило, че по-малко от 1% от донорите имат този проблем.

Понякога донора на кръв има нежелани реакции към натриевия цитрат, използван в процедурите за събиране, за да се предпази кръвта от съсирване. Тъй като кръвните компоненти се връщат в тялото на донора заедно с антикоагуланта, той може да се свърже с калция в кръвта на донора и да причини хипокалциемия. Тези реакции водят до изтръпване в устните, но могат да доведат до гърчове, хипертония или по-сериозни проблеми.