Хронична белодробна недостатъчност, дължаща се на операция МКБ J95.3

Хронична белодробна недостатъчност след операция е тежко, понякога фатално усложнение. Характеризира се с невъзможност на белите дробове да доставят кислород в кръвта и да отделят ненужния въглероден диоксид.

Някои хирургически процедури по-често водят до хронична дихателна недостатъчност - белодробни операции, операции на сърцето и горната част на корема.

Хроничната постоперативна дихателна недостатъчност може да бъде хипоксемична или хиперкапнична. Ниските нива на кислород в кръвта предизвикват хипоксемична дихателна недостатъчност. Високите нива на въглероден диоксид причиняват хиперкапнична дихателна недостатъчност.

Симптомите на хроничната дихателна недостатъчност може да не се проявят веднага. Те обикновено се появяват бавно с течение на времето и включват: затруднено дишане, синкав оттенък на кожата или устните, поради недостиг на кислород (цианоза), синкави нокти, учестено дишане, умора, възбуда, тревожност, обърканост или сънливост. При тежка дихателна недостатъчност пациентите могат да изпаднат или да имат нарушен сърдечен ритъм.

Диагнозата на хронична белодробна недостатъчност след операция започва с физикално изследване на пациента. Чрез пулсова оксиметрия се изследва нивото на кислород в кръвта. При здрави пациенти нормалното кислородно насищане ще бъде 96 до 100 %. Ниският процент (под 90 %) показва необичайно или ниско ниво на кислород в кръвта. Артериалният кръвно-газов анализ се използва за проверка на нивото на кислород и въглероден двуокис в кръвта. Допълнително могат да се използват рентгенографията на гръден кош и компютърната томография.

Хронична белодробна недостатъчност след операция не е спешен случай, за разлика от острата.
Възможностите за лечение обикновено включват:

• лечение на причината за дихателна недостатъчност
• понижаване нивото на въглеродния диоксид в кръвта
• увеличаване нивото на кислород в кръвта

Кислородна терапия - повишава кислорода в кръвта.

Трахеотомия - може да се наложи при тежки случаи.

Механична вентилация - прилага се ако по-горните методи се окажат неефективни и ако дихателната недостатъчност не се подобри.