Екстраренална уремия МКБ R39.2

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина и диагностика

› Лечение

Въведение

Уремията по своята същност представлява патологично състояние, наблюдаващо се най-често в хода на бъбречната недостатъчност (остра или хронична). В резултат настъпва обща интоксикация на организма, поради повишеното количество на азотни продукти и някои йони в организма, най-вече калий. Екстрареналната уремия е функционално заболяване на бъбрека, настъпващо в резултат на едно или повече нарушения извън него.

Епидемиология

Екстраренална уремия се среща и при двата пола и във всяка възрастова група. Честотата на заболелите в световен мащаб е между 1-10 милиона годишно.

Етиология

Няма единодушни сведения за точната етиология на екстрареналната уремия. Почти всяко едно тежко протичащо състояние или заболяване може да се счете за фактор, поради който възниква уремията. Според някои автори, към етиологичните фактори могат да се причислят алкалозата, хиипохлоремията, натрупване на токсични вещества от обмяната, които не са претърпели елиминация извън организма и др.

Клинична картина и диагноза

Диагнозата на екстрареналната уремия се поставя трудно, тъй като клиничните прояви на състоянието могат да бъдат засегнати от първичното разстройство, поради което произтича уремията. Обикновено на преден план се манифестират симптоми като умора, гадене, повръщане, загуба на апетит, тремор, мускулна атрофия, развитие на метаболитна ацидоза.

Лечение

Лечението на екстрареналната уремия е свързана с етиологичния фактор, водещ до нейната поява. Диализата е метод, който може да се приложи, тъй като по своята същност представлява начин за пречистване на кръвта от екзо- или ендогенни токсични вещества, натрупващи се в резултат на тежка бъбречна увреда. Пониженият прием на белтъчни ще намали количеството на азотните продукти в организма.

Изображение: freepik.com