Противотуморни и имуносупресивни средства МКБ T45.1

Антинеопластичната терапия представлява режим, който е насочен към унищожаването на злокачествени клетки с помощта на различни средства, които влияят директно върху клетъчния растеж и развитие. Лекарствата, използвани за лечение на рак, наречени противотуморни средства, могат да бъдат разделени в няколко основни групи:

• алкилиращи агенти
• антиметаболити
• противотуморни антибиотици
• алкалоиди
• противотуморни хормони

Имуносупресивните средства са медикаменти, които инхибират или предотвратяват активността на имунната система. Те се използват в имуносупресивната терапия за:

• предотвратяване на отхвърлянето на трансплантирани органи и тъкани
• лечение на автоимунни заболявания
• лечение на някои други не-автоимунни възпалителни заболявания

Към рубриката противотуморни и имуносупресивни средства се отнасят противотуморните антибиотици и по-специално:

• актиномицин
• аминоптерин
• доксорубицин
• алтретамин
• цитарабин

Противотуморните антибиотици, използвани в антинеопластична терапия са силно токсични и има вероятност да доведат изключително опасни реакции. Те може да се прилагат самостоятелно или в комбинация, в зависимост от вида на злокачественост и етапа на развитие на туморния процес. Някои от клиничните симптоми при предозиране с тези препарати са следните:

• анорексия
• гадене
• повръщане
• загуба на тегло
• стоматит
• диария
• левкопения
• отоци
• застойна сърдечна недостатъчност
• нарушена чувствителност
• загуба на координация
• тежък запек
• косопад

При някои препарати, които потискат пролиферацията на костния мозък, могат да повлияят на броя на тромбоцитите, при което може лесно да се появи кървене. Нормалното съсирване е нарушено и поради това съществува опасност от вътрешно кървене.

Актиномицин, известен също като актиномицин D, представлява полипептиден антитуморен антибиотик, изолиран от почвени бактерии от рода Streptomyces. Той е един от най-старите противоракови медикаменти, и се използва от много години. Прилага се интравенозно и най-често се използва при лечението на различни видове рак, включително:

• гестационна трофобластична неоплазия
• тумор на Вилмс
• рабдомиосарком
• сарком на Юинг
• злокачествена мола

Понякога се комбинира с други лекарства в схеми на химиотерапия за лечение на рабдомиосаркома и саркома на Юинг.

Актиномицин действа като се свързва с двойноверижната ДНК на туморните клетки и блокира действието на РНК полимеразата, като предотвратява ДНК транскрипцията.

Токсичността на актиномицин се изразява в следните симптоми:

• главоболие
• болки в мускулите
• кашлица
• възпалено гърло
• болки при уриниране умора
• задух
• анемия
• кръвонасядания
• синини по ръцете или краката
• слабост
• гадене
• повръщане
• загуба на апетит
• косопад
• афти в устната кухина
• диария
• коремни спазми
• депресия
• аменорея
• стерилитет

Доксорубицин е противотуморен антибиотик, използван в раковата химиотерапия. Той обикновено се използва при лечението на левкемии, лимфом на Ходжкин, както и рак на пикочния мехур, гърдата, стомаха, белия дроб, яйчниците, щитовидната жлеза, сарком на меките тъкани, множествена миелома и други. Доксорубицин действа като инхибира ензима топоизомераза II, който е отговорен за ДНК-транскрипцита в туморните клетки.

Кардиотоксичността е един от страничните ефекти от лечението с доксорубицин. Острото начало се състои главно от синусова тахикардия, ЕКГ-отклонения, тахиаритмии, включително камерна тахикардия, брадикардия, както и атриовентрикуларен и бедрен блок. Тези ефекти обикновено не прогнозират следващо развитие на забавена кардиотоксичност, рядко са от клинично значение, и по принцип не се считат за индикация за спиране на лечението доксорубицин. Забавени кардиотоксичност обикновено се развива късно в хода на лечението с доксорубицин или в рамките на 2 до 3 месеца след прекратяване на лечението. Забавена кардиомиопатия се проявява със симптоми на застойна сърдечна недостатъчност, като:

• тахикардия
• диспнея
• белодробен оток
• кардиомегалия
• хепатомегалия
• олигурия
• асцит
• плеврален излив
• галопен ритъм

Други симптоми при предозиране с доксорубицин са:

• левкопения
• гранулоцитопения
• анемия
• треска
• сепсис
• септичен шок
• хеморагия
• увреждане на черния дроб

Доксорубицин може да причини увреждане на плода, когато се прилага при бременни жени. Характерни малформации при плода са чревна атрезия, трахео-езофагеална фистула, хипоплазия на пикочния мехур и сърдечно-съдови аномалии.

Лечението при отравяне с противотуморни и имуносупресивни средства се извършва в болнично заведение. Предприемат се всички спешни мерки, като на първо място спиране прилагането на препарата.