Бъбречна хипоплазия, двустранна МКБ Q60.4

Двустранната бъбречна хипоплазия представлява вроден дефект, при който се засягат и двата бъбрека. Аномалията се характеризира с наличие на малки по размер бъбреци с намален брой структурни и функционални единици, но със запазена архитектоника.

Двустранната бъбречна хипоплазия се съпровожда от хипертония (повишено артериално налягане) и бъбречна недостатъчност.

Наблюдават се различни видове хипоплазия, които се диференцират едни от други на базата на хистологично изследване.

Обикновената хипоплазия се характеризира с бъбреци, които функционират нормално, но имат прекомерно малки размери.

Малките бъбреци с прекомерно малък брой не нефроните, придружени от ренален рахит се означават като състояние, наречени олигонефрония.

Хипоплазията може да бъде съпроводена от дисплазия, при което на хистологичен материал се откриват незрели фетални бъбречни структури.

Двустранната бъбречна хипоплазия може да се прояви още по време на вътреутробното развитие. В тези случаи се наблюдава маловодие, известно като олигохидрамнион. Причината е в това, че лиспва образуване на първична урина или пък се образуваната първична урина е в прекалено малко количество.

Двустранната бъбречна хипоплазия може да бъде свързана с силно болезнени движения на плода по време на бременността, болезнени контракции, мъртво раждане или раждане на дете с тежки малформации.

По-слабо изразената двустранна бъбречна хипоплазия може да се прояви със симпомите на бъбречна недостатъчност. Могат да се наблюдават анемия, лесна уморяемост, отслабване, мускулна слабост, фебрилни потрепвания, клонично-тонични гърчове и други.

Диагнозата двустранна бъбречна хипоплазия може да се постави чрез ехографско изследване, диагностична лапароскопия, томография, сцинтиграфия, хистологично изследване и други.

Лечението включва периодична филтрация на кръвта (хемодиализа) и възможно най-бързо извършване на трансплантация на бъбреци.