Ритуали и обичаи против уроки

Понятието "уроки" обхваща всяка форма на влошено състояние, болест, нараняване или неразположение, което настъпва под влияние на силни чувства у друг човек. Най-често това са завист, омраза, ревност, а нерядко - силна радост и възхищение. Макар последиците от урочасването да са неблагоприятни, човекът, който го е предизвикал не на всяка цена е лош. Урочасването може да бъде умишлено или да настъпи без желание и на човека, който го е предизвикал. Характерно за уроките е, че с течение на времето те могат да изчезнат без намеса (за разлика от т.нар черни магии). Като най-податливи на урочасване се смятат децата, жените по време на месечния им цикъл, а също така и мъже под влияние на алкохол.

Съществуват много книги и сведения за влиянието уроките и неутрализирането им. В различните части на света урочасването се означава по различен начин, като най-често се използват вариации на понятието „лоши очи”.

В Сицилия и Южна Италия е разпространено схващането, че някои хора могат съзнателно да урочасват другите. Местно убеждение е, че някои хора се раждат с „лошо око”. Те се означавали като „jettatores” и невинаги са лоши или завистливи хора, а дори често са представяни като натъжени и смутени поради вредите, които неволно причиняват.

В Източното Средиземноморие, особено в цяла Гърция и Турция съществува силна тенденция синеоките хора да се определят като носители на "лошо око" – вероятно поради малкото местни хора, раждащи се синеоки и различни туристи, които твърде много се възхищават и „гукат” над бебетата, за които се смята, че са най-уязвими.

У нас, урочасването е състояние, препосващо се предимно сред децата. Смята се, че се причинява от прекомерно възхищение и радост спрямо детето. Ако жена или мъж види дете, на което силно се възхищава, трябва да го докосне и да призове Божията закрила, така че детето да не страда от уроки.

В какво се изразява урочасването?

Според професор Алън Дундес, (основавайки се на вярването, че водата се равнява на живот, а сухото се равнява на смърт), злото донесено от уроките представлява „пресъхване” или дехидратация, особено на бебета, доящи се животни, млади овошки и кърмачки. Вредата причинена от уроките се изразява с внезапно повръщане или диария при децата, пресъхване на млякото при кърмачки или млекодайни животни, повяхване на овошките и загуба на сексуална мощ при мъжете. Най-силни са последствията за бебета. При тях може да се изразят с повишаване на температурата, липса на апетит и сън.

Предпазване от уроки

Тъй като урочасването се смята за специфична форма на злото, защитните ритуали и заклинания, които са се развили с времето сред различните народи са твърде различни и специфични по своя характер.

В някои страни, ако човек започне да хвали дете, плодно дърво или млекодайно животно, той следва след похвалата да „заплюе”, за да отстрани покварата от похвалата. Това вероятно е във връзка с вярването, че „урочасването” настъпва в резултат на дехидратация и прилагането на „течност” противодейства на това.

В други области, е прието след похвалата на дете, то да бъде докоснато, за да се „свали лошото око”. Ако „хвалещият” не направи това, майката може да поиска помощ от религията, изричайки молитва или тя може да каже нещо лошо за детето, за да се противодейства на щетите от похвалата.

В някои култури, всяко дете, на което предстои да попадне в обществена среда се намазва с малко мръсотия, за да може всеки, който го види, спокойно да каже „ Детето е толкова красиво, жалко, че е изцапано!” или, ако похвалата не е така изречена, майката спокойно да може да отговори „ Точно сега е малко изцапан/а”.

В Италия се използват типични защитни жестове, наречени мано фико (Mano Fico) и мано корнуто (Mano Cornuto):

Изображения:asier-relampagoestudio, CC BY-SA 4.0, User Jeremykemp on en.wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Мано корнуто (Mano Cornuto) е жест, при който палецът, средния пръст и безименният пръст са свити, а показалецът и малкият пръст са изпънати наподобявайки рога. Вярва се, че това е защитен жест срещу импотентност.

Мано фико (Mano Fico) е жест, при който ръката е свита в юмрук, а палецът е поставен между показалеца и средния пръст. Приема се, че това символизира половия акт.

Когато се чувстват застрашени от уроки, евреите плюят три пъти или казват „PEH-PEH-PEH”, хвърлят сол или произнасят „Kein Ayin Hara” („не лошо око”). Също така, разпространено сред евреите е връзването на червен конец.

В Иран, Афганистан, Пакистан и Таджикистан, когато дете се връща у дома, след като е било сред непознати, родителите палят въглен и върху него изгарят семената на растение, наречено Aspand (у нас известно като зърнеш или степно седефче), насочват дима към детето и през това време рецитират заклинание - всъщност древна зороастрийска молитва против уроки. Често това се прави като профилактична мярка, независимо дали има или няма съмнения, че детето е погледнато с „лошо око”.

В Китай, за да предпазят децата си от урочасване, умишлено казват, че те не са достатъчно красиви или способни.

Арабите вярват, че не бива да казват на глас успехите и доброто си здраве, за да не ги чуят злите сили.

Египтяните вярвали, че кръгът има защитно действие спрямо уроки, затова често изрисували очите си по този начин с помощта на специални бои.

Плюене през лявото рамо е начин за предпазване от уроки, разпространен сред много народи. У нас като средство за предпазване от уроки се употребяват думите „ Пу, да не ти е уроки!”. Широко разпространена практика е й поставянето на червен конец на ръката на детето или бременна жена. За да бъде ефектът най-силен, се препоръчва конецът да бъде вързан от майката на детето.

Друг начин за предпазване и премахване на уроки, известен у нас е забърсването на пода с чай от офика или от мента. За целта се приготвя отвара от билката и се разрежда в кофа с вода. Особено внимание трябва да се отдели на коридора или антрето.

Ако смятат, че в дома ви е влязъл човек, който има „лоши очи” и би могъл да ви урочаса, може да се предпазите по следния начин: след като си тръгне гостът, вземете запалена свещ и във всеки ъгъл на стаята направете движения, описващи кръст. Повторете това три пъти. Накрая направете това и на входната врата.

Амулети за предпазване от уроки

Съществуват различни предмети, за които се смята, че имат силата да предотвратят уроки. В различните части на света, те са различни, но обикновено представляват вид амулет, под формата на червен конец, око, ръка, подкова или комбинация от два елемента.

В Гърция и Турция най-честата форма на амулет е синьо стъклено око, наричано „окото на Назар" или „Nazar Boncugu”, за което се смята, че отразява обратно уроките и по този начин ги обърква. Важно е този амулет да се носи на място, на което да се вижда добре, а, за да притежава силата да предпазва, е важно да е изработено ръчно от стъкло. „Окото на Назар" може да се поставя в коли, в домове, на ключодържатели, дамска чанта и други.

Сред древните Египтяни е разпространен амулет, изразяващ окото на Бог Хор, наречен "уаджет". Въпреки че, може да се открие направен от различни материали, най-разпространената му форма е тази от синьо стъкло или стеатит.

Друг древен Египетски амулет, който предпазва от зли сили и уроки е т. нар. "ключалка на Изида" ("buckle of Isis"). Той съчетава защитната сила на червения цвят с тази на богинята-майка. Смята се, че защитава кърмещите майки и малките бебета.

В Близкия Изток, тюркоазно синя мъниста, известна като „магарешка мъниста” ("donkey beads") намира широко приложение за зашита от уроки. Може да се види под формата на различни амулети във форма на гердан, гривна, брошка и други.

В Индия, на новородените бебета се поставя гривна, изработена от корда, на която се нанизват сини топчета. Когато гривната се скъса и сините мъниста се загубят, се счита, че детето е достатъчно голямо, за да не бъде достигнато от уроки.

В Непал, където изповядват хибридна форма на религия наречена тибетски будизъм, носят амулети наречени „окото на Буда” ("eye of Buddha"), предназначено да отблъсква уроките.

Една от най-старите форми на амулети и талисмани е ”roman hand of power” – изображение на ръка покрита със символични изображения, която трябва да се държи в дома, за да защитава цялото семейство. Съществуват много разновидности на ръката. В страни, където католицизмът е доминираща религия, в ръката има изобразено око и се нарича „ръката на Бог” или “Mano ponderosa”. В Близкия Изток е известна още като „ръката на Фатима” и „ръката на Мириам” сред евреите. Тя може да се гравира върху метал, да се носи като бижу или се изработва върху синя глазирана керамика, която се окачва на стената с цел предпазване от зли сили и уроки.

Изображение: Mike Young at English Wikipedia, Public domain, via Wikimedia Commons

В Англия и Америка, разпространени амулети за предпазване от уроки са т. нар „cat's eye shells”. Могат да се носят в джоба или да се изработят различни бижута от тях.

Използването на подкова е разпространено широко из Европа. Често те се поставят на вратите, за да се предпази къщата от навлизане на зли сили в нея.

За предпазване от уроки у нас са подходящи амулети от брилянт и планински кристал. Според друго поверие, за да се предпазите от уроки може да забодете нещо остро на дрехите си – брошка или карфица. Известен "бабешки" метод, включва намазване на челото с малко урина. Макар да звучи доста неприятно, възрастни жени казват, че защитата е много мощна.

Как се доказва наличието на уроки?

Установяването, че детето е урочасано най-често е ставало вследствие на обстоятелствата: Ако майка се разхожда с детето си сред непознати и виждайки я, някой започва да се възхищава на чара на детето, като в същото време гледа прекалено дълго към него, майката трябва незабавно да предприеме стъпка за премахване на „лошото око” – да „заплюе” детето; да отрече, че детето е толкова очарователно или да помоли лицето, което се възхищава да „заплюе” детето. Ако майката не направи това, уроките започват да действат. Прибирайки се вкъщи, детето може да стане раздразнително, да го заболи корем, да се зачерви, изпоти, а може да има и диария. При търсене на помощ от лекар, той установява, че няма нищо нередно на пръв поглед. Тогава майката търси помощ от местен лечител или възрастна жена, която след установяване на истинската причина, предприема действия за премахване на уроките.

Друг начин за установяване на уроки сред различните народи включва ритуали, свързани с вода, масло, разтопен восък, яйце или други природни обекти, изпълнени с течна материя. Често, след извършване на ритуала за премахване на уроки, облекчението настъпва почти мигновено.

В Източна Европа, уроки се разпознават чрез пускане на въглища или изгорели предмети в тиган с вода. Ако въглените плуват, детето е било урочасано.

В Украйна, разтопен восък се накапва в светена вода, за да се установи наличието на уроки. Ако пръсне или се захване за стените на купата, човекът страда от уроки. Тогава се казват тайни молитви (известни само на жените), а със светената вода се измива урочасаният. Восъкът се претопля и този път, когато се изсипва във водата, потъва на дъното, което показва, че уроките са премахнати.

В Италия, установяването на уроките се извършва чрез капене на зехтин в леген с вода, капка по капка и в същото време се казва тайни молитви, предаващи се само сред жените в семейството. Ако капките се събират заедно, под формата на око, уроките са причина за заболяването или неспокойствието на детето. Премахването на уроките се състои в казване на молитвите и накапване на зехтина отново и отново, понякога с часове, до получаване на форми, които не приличат на око.

В Мексико, установяването на урочасване и премахването му се осъществява с помощта на цели, неварени кокоши яйца. Яйцето се търкаля по тялото на детето и се поставя под леглото, а на другия ден се счупи. Ако, счупвайки се, то не се разлива, а стои „като сварено”, човекът е урочасан. Смята се, че то е поело от лошата енергия и затова изглежда така. Яйцето трябва да се изхвърли на сенчесто място или да се зарови, тъй като, ако го огреят слънчеви лъчи, уроките ще атакуват жертвата отново.

Изчистване на уроки

В Гърция, Мексико и някои други места на урочасаното дете се дава да пие светена вода. Ако причинителят на уроките се разкае и желае доброто на детето, може да имитира плюене във водата, преди детето да пие. Понякога, за да се избегнат директни обвинения в урочасване, член от семейството застава на входа на църквата, държейки съда с водата и всеки, който минава „заплюва” водата. Така никой няма да се почувства неудобно.

У нас признаците на урочасване не се различават особено от тези сред другите народи. Предимно уроките се свързват с главоболие, умора, общо неразположение, провал в начинанията. Сред децата, най-често се наблюдава раздразнителност, чест плач без причина, а понякога повишена температура. Сред разпространените у нас техники за справяне с уроки са баене, леене на куршум, гасене на кибритени клечки във вода, измиване със светена вода и други.

Гасене на клечки

Нужен е един стъклен съд (буркан или чаша), който се пълни с вода от чешмата. Добавя се щипка сол. След това се вземат три клечки кибрит и една по една се палят и пускат във водата. През това време се изговарят думите „ В името на Отца, и Сина, И Светия дух! Амин!". След това навеждайки се над съда с вода трябва да се повтори следната молитва, 12 пъти : „В името на Отца, и Сина, и Светия Дух! Амин! Моля те, Господи, защити своя раб Божий (рабиня Божия) от черно, кафяво, от сиво, от синьо, от жълто, от бяло, от моминско или мъжко, от детско око, от думи, от мисли, от зли хора. Не говоря аз, а говори Пресветата Дева Богородица, с устните си и със Светия Дух!”.

След това се взима от водата и с нея се измиват очите на урочасаният, измиват се всички дръжки на вратите у дома и се напръсква мястото, където спи урочасаният. По време на пръскането се повтаря отново „В името на Отца, и Сина, и Светия Дух! Амин!

Светена вода

Хубаво е винаги да имате вкъщи малко шишенце със светена вода. Когато усетите, че някой от дома е засегнат от уроки, поръсете с нея всички стаи, без банята и тоалетната.

Обикновена вода

Нужни са две чаши – едната пълна с вода, другата празна. Застава се от вътрешната страна на входната врата и през дръжката на вратата пълната чаша се прелива в празната. През това време се казва „Както всичко излиза през вратата, така и от „името на човека” да излязат уроките!” Това се повтаря три пъти, а след това със същата вода се измиват очите на урочасания. Останалата вода се хвърля извън дома, в място, където никой не стъпва.

Баене

Баенето е стар ритуал за премахване на уроки, който се състои в изричане на специални слова и извършване на характерни действия. Обикновено, баенето се извършва от възрастна жена (при мюсюлманските народи баят и мъже). Самият ритуал има известни разлики в отделните краища на страната, но най-често включва общи елементи като съд с вода.

Думите, които се произнасят по време на баенето са известни само за жената, която бае и не бива да се разкриват на никой, тъй като тогава тя ще изгуби силата си. Едва, когато реши да предаде способността на наследниците си, най-често дъщеря или внучка, тогава тя им разкрива какви са думите. Обикновено по време на ритуала баячката започва да се прозява, което се приема като знак, че уроките са силни. Тъй като за този ритуал не бива да се иска заплащане, тези, които търсят помощ от жена, която бае, хвърлят пари на земята и казват „Да се хване!” или „ Да стане цяр!”

Леене на куршум

Леенето на куршум е народен метод, който се прилага най-вече при преживяване на силен страх или безпокойство. Част от способностите на извършващите ритуала е да разпознаят източника на страха. Казва се, че най-добър е ефектът, ако леенето на куршума се извърши по-рано от 40-я ден от преживяния страх. След това прогонването на страха е по-трудно.

Самата техника се състои в разтопяване на олово, след което то се изсипва бързо в съд със студена вода. Понякога това се повтаря няколко пъти, в близост до различни части на тялото, за да се установи точното място на страха. В този момент се получава силен звук, за който се смята, че стряска отново „болния” и събира сърцето му в едно цяло отново. Там, където звукът е най-силен се приема, че това е мястото, на което се е внедрил страхът. Според друго поверие, водата е тази, която отнема страха. Интересен е фактът, че изливайки се във водата, оловото придобива форма на източника на уплахата.

По време на ритуала този, който го извършва изрича думи, които помагат за прогонване на злите сили.
След приключване на ритуала, парчетата олово се увиват в хартия и трябва да се поставят под възглавницата на „болния”, където трябва да стоят 10 дни. След това се изхвърлят в течаща вода, за да страхът да отиде надалеч.

Това са само малка част от разпространените по целия свят ритуали, свързани с премахване на уроки и лошо влияние. Макар голяма част от тези ритуали и обичаи да нямат научно обяснение, немалко хора съобщават, че се чувстват по-добре и „оздравяват”. Вярно се оказва и друго твърдение, а именно – който не вярва в уроките, те не го застигат! Важно е всеки да следва това, което го кара да се чувства в хармония със себе си, своите убеждения и заобикалящия свят. Всеки решава сам!

Изображения: freepik.com, framar.bg, wikimedia.org