Пруритус МКБ L29

Пруритусът е усещане, което води до желание за чесане, изпълнението на което е свързано с определено чувство за удоволствие.

Причини

Причините за възникване на пруритус (сърбеж) се делят на екзогенни (външни) и ендогенни (вътрешни).

Най-честите екзогенни причини са:

• химически вещества
• физикални въздействия
• биологични агенти

Ендогенните причини за сърбежа са:

• физиологични (бременност)
• ендокринни и метаболитни заболявания (диабет, микседем, хипертиреоидизъм)
• хронична бъбречна недостатъчност (хемодиализа)
• чернодробни заболявания (хепатит, холестаза)
• лимфоми
• левкози
• лимфосаркоми
• анемични състояния
• карцином (бял дроб, стомах, дебело черво, простата)
• ендопаразитози
• неврологични заболявания (табес, тумори на таламуса)
• психични заболявания (тревожност, паразитофобия, депресии)
• лекарствени интоксикации (морфин, кодеин, бета-блокери)
• кожни болести (уртикария, екзема, лихен рубер планус и др.)

Сърбежът може да се възприема само от кожа със запазена цялост на епидермиса и повърхностната дерма. Той не се появява след премахване на епидермиса. Сърбежът е корово усещане, но механизмът му е свързан с различни нива на нервната система. По своята физиологична същност сърбежът е нервнорефлекторен процес. При продължително съществува той се укрепва по условнорефлекторен механизъм.

Рецептори за сърбеж още не са доказани. Сърбежът, болката и гъделът се възприемат от сетивните рецептори - свободните нервни окончания в епидермиса.

Усещането за спонтанен локализиран сърбеж се провежда посредством миелиновите влакна от клас А. Дифузният сърбеж се провежда от амиелиновите С-влакна.

Смята се, че асцендентното провеждане на сърбежа към по-висшите центрове в централната нервна система става по спино-таламичните пътища, по които се провеждат допирни и температурни сигнали. Основните структури са задните рога на гръбначния мозък, таламуса, някои от лимбичните структури и кората на главния мозък.

В реализацията на сърбежа важно място имат медиаторите, като най-съществено значение има хистамина. Биологичните субстанции, които предизвикват освобождаване на хистамин от гранулите на мастоцитите, са IgE, кинини, комплемент С3 и С5. Хистаминът действа на свободните нервни окончания, като деполяризира тяхната повърхностна мембрана.

Ендопептидазите (муконаин, папаин, трипсин и др.) също имат важна медиаторна роля. Протеолитичните ензими са подозирани медиатори на сърбежа, но в днешно време няма доказателства за такова действие. Пептидите брадикинин и калидин предизвикват сърбеж без кожни прояви. Плазмените съставки (плазмин, комплемент, фактор на Хагеман и др.) стимулират сърбежа.

Простагландините (PGE1, PGE2 и PGH2) се приемат за модулатори на сърбежа, тъй като го засилват при въздействие с хистамин и папаин. Пептидите (вазоактивен интестинален полипептид, VIP, секретин, гастрин, невротензин, соматостатин и субстанция Р) се установяват в периферните нерви и централната нервна система. Въведени интрадермално, те предизвикват сърбеж, който не се влияе от антихистамини.

В зависимост от своята поява и локализация пруритус (сърбеж) може да насочи към различни причини. Постоянният сърбеж обикновено е нервнорефлекторен, предшественик на уртикария или невродермит, нощният е израз на паразитоза, сезонният - на свръхчувствителност към физикални фактори.

Характеристиката на сърбежа може да бъде изключително полезна за диагностиката на много вътрешни и кожни заболявания. При по-голяма продължителност силният сърбеж често води до неврози. Силният сърбеж през нощта може да причини безсъние. Обективно доказателство за сърбежа са екскориациите по кожата и полираните нокти.

Форми

Различават се две основни форми на сърбеж:

• Pruritus sine materia - появата на сърбежа върху видимо непроменена кожа налага основно изследване на болния и търсене на етиологичен фактор. Редица вътрешни болести могат да се придружат от сърбеж с различна интензивност: ендокринни, обменни, чернодробни, бъбречни, неоплазми на вътрешни органи (паранеопластична проява), лимфоми и др. Той може да съпътства заболявания на нервната система, неврози, бременност, сениум или да бъде медикаментозно индуциран: антихипертензивни средства, опиати, бета-блокери, фотохимиотерапия и др.
• Pruritus cum materia - при тази форма сърбежът е свързан с кожни заболявания: микози, уртикария, екзема, паразитози, ухапвания от инсекти и др.

Диагноза и диференциална диагноза

Клиничната диагноза на сърбежа не е достатъчна. Необходимо е уточняване на етиологията на заболяването.

Диференциалната диагноза се определя от характеристиката на сърбежа, неговата локализация и придружаващите го обективни промени по кожата. На първо място трябва да се изключат сърбящи дерматози.

Лечение

Терапията на пруритус (сърбеж) е по-надеждна и ефикасна, ако бъде открита и лекувана предизвикващата го причина. При липса на етиологичен момент се назначава симптоматична терапия.

Общото лечение включва: антихистамини, транквилизатори, невролептици, сънотворни, тимолептици. Понякога добри резултати се получават от акупунктура, ултравиолетови облъчвания, високопланинско климатолечение. Диетичният режим изключва употребата на кафе, кока-кола, алкохол и пикантни храни.

Локалното лечение се определя от силата, трайността и локализацията на сърбежа и може да се състои от: хладки и студени бани, компреси, охлаждащи кремове, локални кортикостероиди, локални анестетици. При генерализиран сърбеж външното лечение е слабо ефикасно.

Заглавно изображение: freepik.com