Бъбречно-съдова хипертония МКБ I15.0

Заболяване, при което настъпва повишаване на артериалното налягане, вследствие на стенозиращи поражения на бъбречните артерии, предизвикани от интра- или екстравазално развиващи се процеси, се нарича бъбречно-съдова хипертония или реновазална хипертония. Реновазалната хипертония се явява при 3-5 % от всички хипертонични болни и при 10-15 % от болните с ренална хипертония.

Причина за развитието на бъбречно-съдова хипертония имат следните заболявания:

• атеросклероза на бъбречната артерия;

• фибромускулната дисплазия на бъбречните артерии;

• артериити;

• тромбози;

• вродени стенози на бъбречната артерия;

• аневризми на бъбречната артерия;

• супраренална коарктация на аортата и други.

Патогенетично заболяването реновазална хипертония се характеризира с намален съдов лумен, предизвикващ спадане на артериалното налягане и бъбречния плазмоток след мястото на стенозата. Тези промени стимулират клетките на юкстагломеруларния апарат да секретира ренин. Под действие на ренина се образуват ангиотензин І и ангиотензин ІІ. Ангиотензин ІІ има вазоконстрикторен ефект (свива съдовете) и стимулира отделянето на алдостерон от кората на надбъбрека. Алдостеронът повишава тубулната реабсорбция на вода и натрий в дисталния тубул на бъбрека. Всичко това води до повишаване на артериалното налягане.

Основен клиничен симптом на заболяването бъбречно-съдова болест е артериалната хипертония. В началната фаза на заболяването хистологично наблюдаваните промени на юкстагломеруларния апарат са обратими. В хроничната фаза на заболяването настъват необратими изменения не само в паренхима на увредения, но и в този на здравия бъбрек. При тези случаи дори и да се премахне причината за заболяването, кръвното налягане остава повишено.

За поставяне на диагнозата на заболяването реновазална хипертония се използват следните методи:

• ехография на бъбреците;

• доплер-ехография на съдовете на бъбреците;

• екскреторна урография;

• радиоизотопни изследвания;

• тестове за определяне нивото на ренин и ангиотензин в кръвта.

Лечението на реновазалната хипертония се лекува оперативно. Хирургичната намеса има за цел да възстанови лумена на реналната артерия. В краен случай се прибягва до нефректомия (отстраняване на бъбрек). Медикамнтозно лечение с антихипертензивни средства се прилага винаги, когато не може да се реализира хирургична намеса.