Електрична ос на сърцето

Електричната ос на сърцето отразява максималната за даден момент потенциална разлика между две точки на сърцето. Оценката на електричната ос на сърцето е важна част от интерпретацията на електрокардиограмата. Тя отразява посоката на камерната деполяризация. Обикновено камерната деполяризация се движи по надлъжната ос на сърцето (наляво и надолу).

Доминиращата посока на електричната ос по време на деполяризацията на камерите се нарича средна електрична ос (СЕО). Тя може да се определи и да се изчисли, като се вземат предвид „чистите" отклонения на QRS комплекса при различните отвеждания. Обикновено средната електрична ос се получава при едновременно регистриране на QRS комплекса в I и III отвеждане, нанасяне на получените „чисти" стойности за двете отсечки R1 и R3 върху съответните страни на триъгълните на Айнтховен и издигане на перпендикуляри от тях.

Изображение: ecgwaves.com

Средната електрична ос е представена от един вектор. Нейната дължина отразява величината на електричния потенциал, а положението й - главната посока на деполяризация на камерите. У здрави хора тя сключва най-често ъгъл от 0 до + 90 градуса спрямо хоризонталната страна на триъгълника на Айнтховен (т.нар. индиферентен тип), което означава, че проекцията й е най-голяма върху страната на триъгълника, която съответства на II отвеждане ЕКГ.

Електричната ос на сърцето може да бъде разделена в четири подгрупи:

• нормална електрична ос – QRS-комплексът в първо и второ отвеждане е положителен;
• патологично дясна – отрицателен QRS-комплекс в първо отвеждане и положителен във второ. Тази находка се счита за нормална при новородени. Извън този случай тя е показателна за дяснокамерна хипертрофия, белодробно сърце, белодробна тромбоемболия, инфаркт;
• патологично лява – положителен QRS-комплекс в първо отвеждане е отрицателен във второ. Патологично лявата електрична ос е показателна за наличие на ляв бедрен блок, хипертрофия на лява камера;
• екстремно отклонение на оста – отрицателен комплекс в първо и във второ отвеждане. Най-често се дължи на неправилно поставяне на електродите.

Изображение: д-р Борислав Георгиев, адак. Илия Томов, „Определение и значение на електричната ос на сърцето. Алгоритъм за разчитане на ЕКГ. Нормални вариации на ЕКГ.“

Позиционно или вследствие на хипертрофия на дясната камера изместване на сърдечния връх води до увеличение на R зъбеца в III отвеждане и намалението му в I отвеждане (т. нар. десен тип). Позиционно или вследствие на хипертрофия на лявата камера изместване на сърцето вляво, увеличава R зъбеца в I и го намалява във II и III отвеждане, или това е т. нар. ляв тип.

В случаи когато средната електрична ос е силно положителна (по посока на + 180 градуса), това говори повече за хипертрофия на дясната камера, ако е разположена от - 30 до - 90 градуса, това означава хипертрофия на лявата камера, за която е причина някакво патологично изменение. По този начин СЕО илюстрира участието на дадена камера в генерирането на потенциала, което определя и значението й за клиничната практика.

Съществуват и т. нар. прекордиални (гръдни) отвеждания. Този вид отвеждания са униполярни, т.е. потенциалът се променя само в една точка на отвеждането, където е разположен т.нар. активен електрод, докато другата не променя потенциала си (индиферентен електрод). Индиферентният електрод се получава от свързването на електродите за стандартните отвеждания в една обща точка. Към униполярните отвеждания се причисляват и трите т.нар. уголемени отвеждания от крайниците: дясна ръка (aVR), лява ръка (aVL) и ляв крак (aVF). В този случай отвеждането става между единия крайник и двата други крайника, свързани в едно, което е причина за увеличение на потенциалите с 50%, но без промяна на тяхната конфигурация.

В клиничната практика се използва и регистрирането на електричната активност на снопчето на Хис и ПКВ. Електрокардиограмата на Хисовия сноп е показателна за сърдечен блок и се реализира чрез въвеждане на специален електрод с катетър през v. jugularis, в дясното сърце непосредствено до трикуспидалната клапа.