Ревматизъм без данни за засягане на сърцето МКБ I00

Системно заболяване на съединителната тъкан вследствие на остра инфекция с бета-хемолитичен стрептокок от група А, се нарича ревматизъм без данни за засягане на сърцето. Заболяването се изявява най-често в детска възраст и засяга предимно ставите, кожата, сърцето и централната нервна ситема. Много често ревматизма без данни за засягане на сърцето може да протече без да бъде засегнато сърцето.

Причина за развитие на ревматизъм без данни за засягане на сърцето е бета-хемолитичният стрептокок група А. Бактериите от тази група имат широко разпространение и могат да предизвикат различни кожни, белодробни и други инфекции, но ревматичен пристъп може да се индуцира само след прекаран тонзилофарингит - възпаление на небцовите сливици и гълтача.

Патогенетично ревматизъм без данни за засягане на сърцето се характеризира с това, че стрептококите отделят множество соматични и вътреклетъчни вещества. Отделни полизахаридни компоненти от клетъчната стена на стрептокока реагират кръстосано със структури от сърцето, ставите, кожата и мозъка. В резултат на това се отключва системна възпалителна автоимунна реакция. Индивидуалната имунореактивност на макроорганизма играе съществена роля за изявата на заболяването. Само 1-3 % от децата, преболедували остра стрептококова инфекция, развиват ревматизъм.

Клиничната картина при ревматизъм без данни за засягане на сърцето започва с първият ревматичен пристъп. Той се наблюдава обикновено при деца на възраст между 7 и 15 години. Основни клинични прояви на ревматизма са:

• фебрилно-интоксикационен синдром - началото на болестта е остро, често пъти температурата е повишена и е налице астеноадинамия;

• ревматичен полиартрит - засягат се предимно големите стави - коленни, глезенни, лакътни. Ставите са оточни, болезнени, затоплени, а понякога и зачервени. Движенията са ограничени. Артритът е бързопреходен, мигриращ от става на става и отзвучава без никакви последици за 1-2 седмици;

• хорея минор - явява се в детска възраст и засяга предимно момичетата. Започва постепено с промяна в настроението, раздразнителност, церебрастения. По-късно се появява хиперкинетизъм, дискоординация на движенията и намаление на мускулния тонус;

• кожни промени - еритема маргинатум се среща в 10-15 % от децата. Обривът е бледорозов, ануларен, на ниво на кожата, не е сърбящ и избледнява при натиск. Локализиран е предимно по тялото и много рядко по крайниците. Отзвучава без остатъчни прояви;

• ревматични възли - това са подкожни образувания с размер от няколко милиметра до 1-2 сантиметра. Локализират се по залавните места на сухожилията. Най-често се среща в областта на коленете, лактите, метакарпофалангиалните стави и тила. Задържат се 1-2 месеца и отзвучават без остатъчни прояви.

Диагнозата на заболяването ревматизъм без данни за засягане на сърцето се основава на следните критерии:

• големи (главни) критерии - полиартрит, кардит, хорея минор, кожни промени, подкожни възли;

• малки критерии - фебрилитет, артралгия, ускорено СУЕ, предшестваща стрептококова инфекция, прекарани в миналото ревматични пристъпи или наличие на оформен ревматичен клапен порок.

Диагнозата активен ревматизъм е много вероятна при изпълнени два големи или един голям и два малки критерия от посочените. Диференциална диагноза на заболяването ревматизъм без данни за засягане на сърцето се прави с останалите реактивни артрити, ювенилен хроничен артрит, ювенилен анкилозиращ спондилит, системен лупус еритематодес, подостър бактериален артрит и др.

Лечението на ревматизъм без данни за засягане на сърцето се извършва при спазване на следните принципа на терапия на ревматизма:

• режим на легло и ограничаване на физическата активност,

• ликвидиране на стрептококовата инфекция,

• овладяване на възпалителния процес,

• лечение на усложненията,

• антибактериална профилактика на стрептококовата инфекция и ревматичните рецидиви.

Лечението на заболяването се провежда с антибиотици от групата на пеницилините. При алергия към тях се прилагат макролиди. Освен това се прилагат и салицилати и кортикопрепарати. Прогнозата на заболяването се характеризира със средна продължителност на ревматичен пристъп - 3 месеца. Клиничните показатели за ревматична активност при тежък ревмокардит могат да персистират 6 или повече месеци.