Блехнум, Твърда папрат, Еленова папрат

Блехнум (Struthiopteris spicant, Blechnum spicant) представлява вид папрат от семейство Blechnaceae. Известна е с общоприетите имена твърда папрат или еленова папрат. Носителка е на наградата за градински заслуги на Кралското градинарско дружество. Твърдата папрат е растение, индикатор за древна гора. Ако я забележите, това може да е знак, че се намирате в рядко и специално местообитание. Твърдата папрат е често срещана и широко разпространена. В момента не се счита за застрашена.

Устройство на блехнум

Изображение: © Hans Hillewaert

Блехнум израства до 0,5 м височина. Тази папрат е особено отличителна заради двата си различни вида листа. Вечнозелените стерилни листа (с дължина до 20-60 см) са твърди, кожести, перестонабръздени и тъмнозелени, образувайки рехава, разперена навън, сплескана розетка. С напредването на сезона стерилните листа могат да лежат хоризонтално на земята. Плодородните листа (с дължина 40-60 см) са разположени в изправен вертикален фонтан в центъра на стерилната розетка. Те са подобни на стерилните, но по-високи, с много по-тънки и широко разделени листчета. Плодородните листа стават кафяви и увяхват до края на лятото, оставяйки вечнозелената стерилна розетка.

Коренището е люспесто. Спорите са от долната страна на листата. Те са кръгли и оранжево-кафяви, когато узреят. Спорите узряват от юни до август и се освобождават, разпространявайки се от вятъра.

Разпространение на блехнум

Изображение: wikipedia.org

Blechnum spicant е северен вид с донякъде циркумполярно разпространение, но повечето папрати от рода Blechnum се срещат в тропическите райони. Произхожда от северозападна Северна Америка от Аляска до Британска Колумбия, Вашингтон, Орегон, малък ъгъл на Северен Айдахо и Калифорния. Среща се предимно във влажни до мокри иглолистни гори, влажни свлачища, брегове на потоци или блата в субалпийски терен. Расте и в Европа и Североизточна Азия, Западна Азия, Северна Африка и Западна Северна Америка. S. spicant е издръжлива до -20 °C и вечнозелена. Най-добре се отглежда в хумусни, кисели, равномерно влажни, добре дренирани почви на полусянка до пълна сянка. Може да се разделя през пролетта. Разпространява се сравнително бавно чрез къси пълзящи коренища. Еленовата папрат има добра зимоустойчивост. Много добре се вписва във флоралната декорация на алпинеуми и цветни градини. Сравнително бавно расте, но се справя добре в гъстата сянка на дърветата.

Предпочита влажни, киселинни, богати на хумус почви в гористи местности; расте и по пустощта, мочурища, планински пасища, скали и открити хълмове до 1200 метра, в живи плетове и покрай водни течения, влажни иглолистни гори и блата, в крайбрежните планински вериги на височина до 1400 метра.

Използваема част на блехнум

Употребяват се корените, листата и стъблата на растението с медицински цели и като храна.

Химичен състав на блехнум

Билката съдържа канцерогени. В нея е установена тиаминаза, която приета в големи количества пречи на усвояването на витамин B от организма.

Лечебни свойства и приложение на блехнум

Изображение: Alan Rockefeller, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Листата традиционно се дъвчат като средство за потискане на глада и за облекчаване на жаждата, особено от племето Хеският от Тихоокеанския северозапад. Това е особено полезно при лов и пътуване. Забелязано е също, че елените са търкали остатъците от рогата си в твърда папрат, след като те са паднали, което е вдъхновило използването й за лечение на рани и други кожни проблеми.

Листата на блехнум традиционно се използват за лечение на стомашни проблеми, белодробни заболявания и дори рак; докато коренището се е използвало за приготвяне на отвара за лечение на диария. Листата се дъвчат при белодробни заболявания и стомашни проблеми; прилагат се външно като лекарство за рани и кожни заболявания.

Коренът, издънките и листата могат да се готвят. Листата могат да се дъвчат за намаляване на глада и жаждата по време на пътуване. Коренището се готви като източник на нишесте, а младите, нежни стъбла се обелват и средната част се изяжда.

Често отглеждано е като декоративно растение в градини, където може да се използва за създаване на ефективно почвено покритие на сенчести места. Консумира се от елени, кози, лосове.

Внимание!

Въпреки че не са открити съобщения за токсичност за този вид, редица папрати съдържат канцерогени, така че се препоръчва внимание при употребата на блехнум.

Много папрати съдържат и тиаминаза, ензим, който лишава тялото от витамин B комплекс. В малки количества този ензим няма да навреди на хора, хранещи се с адекватна диета, богата на витамин B, въпреки че големи количества могат да причинят сериозни здравословни проблеми. Ензимът се разрушава от топлина или пълно сушене, така че готвенето на растението ще премахне тиаминазата.

Заглавно изображение: English: Steve Redman (MORA), Public domain, via Wikimedia Commons