Дисфагия МКБ R13

Дисфагията не е заболяване, а симптом, който означава затруднено преглъщане. Някои от хората, които страдат от дифагия имат проблем само с преглъщането на определени храни, докато други не могат да преглъщат изобщо. Дисфагията се отличава от одинофагията, която се определя като болезнено преглъщане. 

Дисфагията може да бъде симптом при редица заболявания на стомашно-чревния тракт, също така при нервни и мускулни нарушения.

Дисфагията може да се класифицира в следните основни видове:

• Орофарингеална дисфагия - форма на затруднено преминаване на хапката от устата към хранопровода. Може да се появи във всички възрастови групи в резултат на вродени аномалии, структурни увреждания или някои заболявания.
• Езофагеална дисфагия - хапката не може да премине от хранопровода към стомаха. Възниква в тялото на хранопровода, долен езофагеален сфинктер или кардията на стомаха обикновено поради механични причини или нарушен моталитет на хранопровода.
• Функционална дисфагия - определя се като затруднено преглъщане при болни, при които не се открива органична причина за състоянието.
• Комплексни нервно-мускулни нарушения, водещи до дисфагия.

Патофизиология

Преглъщането е сложен процес. То започва с орална фаза, която включва подготовка. Храната се смила и смесва със слюнката, в резултат на което се образува хапка (болус). Следващата фаза е фарингеалната, при която болусът се изтласква във фаринкса от езика. Тази фаза е неволева. Третият етап е езофагеалната фаза. При нея хапката се изтласква към стомаха, посредством перисталтичните движения на мускулатурата на хранопровода.

Устната кухина, фаринкса и хранопровода се инервират от двигателни неврони на черепно-мозъчните нерви. Мускулите на устната кухина се инервират от пети и седми черепно-мозъчни нерви. Езика се инервира от дванадесетия, а фарингеалните мускули се инервират от девети и десети черепно-мозъчни нерви.

Всяко едно нарушение в един от механизмите на преглъщане или инервацията на мускулите на анатомичните структури, които участват в осъществяването на процеса, може да доведе до дисфагия.

Причини

Към причините за орофарингеална дисфагия се включват:

• Мозъчен инсулт
• Миастения гравис
• Полиомиелит
• Болест на Паркинсон
• Oкулофарингеална мускулна дистрофия
• Mеханична обструкция на орофаринкса
• Склеродермия
• Други: развалени зъби, проблеми с челюстта, ксеростомия (сухота в устата), усложнения от операция на главата или шията.

Болестите, които могат да причинят езофагеална дисфагия се групират в различни категории: болести, които стесняват лумена на хранопровода чрез възпаление, фиброза или тумори, заболявания, които компрометират лумена на хранопровода и заболявания, които нарушават перисталтиката на хранопровода и / или функцията на долния езофагеален сфинктер чрез въздействието си върху гладката мускулатура на хранопровода. Такива са:

• Гастроезофагеална рефлуксна болест
• Езофагит
• Еозинофилен езофагит
• Спазъм на хранопровода
• Ахалазия-мускулите в хранопровода губят способността си да се отпускат и отварят
• Дивертикули
• Тумори в хранопровода
• Маси извън хранопровода, като тумори и остеофитоза на прешлените
• Лъчетерапевтично лечение, което причинява стриктура, фиброза и стеноза
• Склеродермия
• Промени, свързани с възрастта

При функционална дисфагия липсва органична причина за настъпване на състоянието. Има няколко различни етиологични предпоставки за настъпването на функционалната дисфагия:

• Посттравматично стресово разстройство
• Паник атака
• Тревожност
• Различни психосоциални разстройства

Дисфагията е най-често срещана при тези заболявания, но може да се наблюдава като симптом и при много други.

Симптоми

Пациентите с дисфагия се оплакват от затруднение при преглъщане на хапката. Те го описват като усещане, че храната е останала в гърлото или гърдите. Придружаващи симптоми могат да са:

• болки при преглъщане
• кашлица и давене при преглъщане
• задушаване
• стомашни киселини
• дрезгавост на гласа
• необяснима загуба на тегло при запазен апетит

Диагноза

Важни за диагнозата са анамнестичните и клинични данни. При пациенти с дисфагия трябва да се изясни кога е била първата проява, колко дълго е продължила и дали се е появява след прием на течности, твърди вещества или и двете. Важно значение има и това дали пациента е загубил тегло, откакто страда от дисфагия. В хода на диагностицирането могат да се използват различни инструментални изследвания. Такива са:

• Рентгенова снимка с контрастен материал - приема се разтвор с бариева каша, който покрива повърхността на хранопровода и позволява визуализацията му по въздействие на рентгеновите лъчи. Може да се установят промени във формата на хранопровода и да се оцени мускулната активност.
• Ендоскопия - чрез тънък, гъвкав осветен инструмент (ендоскоп) се навлиза през гърлото, за да може лекарят да визуализира хранопровода. Може също да се вземат биопсии на хранопровода, за да търси възпаление, еозинофилен езофагит, стеноза или тумор.
• Тест за поглъщане на вода - Пациентът поглъща 150 ml вода и се записва времето, необходимо за поглъщане на водата, както и необходимия брой поглъщания.
• Видеофлуороскопия - Това е форма на тест за поглъщане на бариева каша с непрекъснат запис на погълнатата храна или напитка.
• Манометрия и 24-часово изследване на pH - За този тест катетър със сензори за налягане преминава по хранопровода и се използва за измерването му. В хранопровода може да се постави и тръба, за да се установи количеството киселина, което се връща обратно от стомаха.

Лечение на дисфагия

Лечението на дисфагия зависи от вида или причината за нарушение на преглъщането.

При орофарингеална дисфагия пациентът може да бъдете насочен към логопед, а терапията да включва упражнения, които да подпомогнат координирането на мускулите, които участват в преглъщането. Подходите за лечение на езофагеална дисфагия могат да включват разширяване на хранопровода. За тази цел се използва ендоскоп със специален балон. В по-редки случаи се налага и хирургична намеса. 

Затрудненото преглъщане, което е причинено от гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), може да се лекува с перорални лекарства за намаляване на стомашната киселина. Може да се наложи лечение за продължителен период от време. При еозинофилен езофагит, терапията включва кортикостероиди. При спазъм на хранопровода, могат да помогнат мускулни релаксанти.

Усложнения

Най-честите усложнения при дисфагия са белодробни усложнения, дехидратация и недохранване. Основните белодробни усложнения са аспирационна пневмония, токсични аспирационни синдроми и белодробна фиброза.

Изображения: freepik.com