Други гастрити МКБ K29.6

Рубриката други гастрити включва някои по-рядко описвани в клиничната практика прояви на възпаление на стомашната лигавица под въздействието на определени етиологични фактори.

Гигантският хипертрофичен гастрит, известен още като болест на Ménétrier, представлява рядко срещано, придобито в резултат от различни фактори заболяване, често описвано като преканцероза във връзка с относително високия риск от малигнено израждане и развитие на стомашен карцином. Състоянието се асоциира с ексцесивна секреция на трансформиращия растежен фактор алфа (TGF-alpha) и е получило наименованието си от името на френския патолог Pierre Eugène Ménétrier.

В приблизително еднаква степен се засягат представителите на двата пола с леко доминиране на мъжкия, с бимодално възрастово разпределение, като се засягат деца под 10 години и възрастни в групата между 40 и 60 години

Други гастрити: причини, особености, симптоми

Гигантският хипертрофичен гастрит е възпалително заболяване, засягащо вътрешния слой на лигавицата и водещо до уголемяване на клетките, които изграждат лигавицата. Гастритът с хипертрофия на стомашната лигавица се характеризира с развитие на големи стомашни гънки.

При болестта на Menetrier се наблюдават силно уголемени стомашни гънки в корпуса на стомаха, по хода на голяма кривина, фовеоларна хиперплазия, атрофия на жлезите, задебеляване на стомашната лигавица. Налице е намалена секреция на стомашна киселина (хипохлорхидрия до ахлорхидрия) и прекомерна секреция на слуз, като води и до хипоалбуминемия, поради загуба на албумин от стомаха. Пациентите с гигантски хипертрофичен гастрит са с по-висок риск от развитие на рак на стомаха.

Причината за заболяването е неизвестна, въпреки че понякога се свързва с инфекция, причинена от цитомегаловирус и/или хеликобактер пилори.

Прекомерният растеж на лигавицата на стомаха (стомашна хипертрофия) се дължи на активирането на рецептора за епидермалния растежен фактор в стомаха.

Хипертрофичният гастрит е термин за възпаление на стомаха (натрупване на възпалителни клетки във вътрешната стена на лигавицата, които водят до необичайно големи, навити гънки приличащи на полипи). В медицинската литература не съвсем вярно гигантски хипертрофичен гастрит се използва като синоним за болест на Menetrier. Болестта на Менетриер е уголемяване на мукозните клетките на лигавицата и минимално възпаление. Тъй като възпалението е минимално, болест на Menetrier се класифицира като форма на хиперпластична гастропатия. Някои автори смятат, че хипертрофичният гастрит и болестта на Menetrier са различни етапи на едно и също заболяване.

Към рубриката други гастрити се включва и грануломатозният гастрит, представляващ изключително рядко срещано заболяване. Грануломи в стомашната лигавица могат да се наблюдават при болестта на Crohn, саркоидоза, васкулит, туберкулоза, при реакция от типа чуждо тяло и други. Грануломите могат да бъдат мукозни и субмукозни, като се характеризират с възлести ограничени струпвания на епителоидни хистоцити, лимфоцити, еозинофили, гигантски клетки и неутрофили.

Клиничните прояви на заболяванията, включени към други гастрити, са идентични, често неспецифични и с развитие на общи прояви.

Често при отделните пациенти се описват различни прояви в зависимост от тежестта на заболяването, степента на увреждане на стомашната лигавица, наличието на други подлежащи заболявания, общото състояние и други фактори.

Възможни са някои от следните прояви:

• стомашно-чревни прояви: възможни са гадене, повръщане, неприятен вкус в устата, болки в горната част на абдоминалната област, тежест и стомашен дискомфорт, диария, намален до напълно липсващ апетит
• общи прояви: често се описва редукция на теглото, хронична умора, слабост, оточен синдром (локализирани или генерализирани отоци), възможни са прояви на стомашно-чревен кръвоизлив (мелена, хематемеза), лабораторно често се установява хипоалбуминемия, а при хемроагия и анемичен синдром

Класическата триада от прояви при болестта на Menetrier включва ахлорхидрия, хипопротеинемия и оточен синдром в резултат от развитието на протеин-губеща ентеропатия. Хипопротеинемията от своя страна крие риск от развитие на асцит, плеврални натрупвания и други усложнения.

Важна особеност е относително безсимптомното протичане при някои пациенти, които могат да се презентират с някои от характерните за болестта усложнения (тежко увредено общо състояние, генерализиран оток, аденокарцином на стомаха и други).

Ранната консултация със специалист и извършването на съответните диагностични практики за доказване на болестта намалява риска от усложнения и се асоциира с по-добра прогноза.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на пациентите се осъществява с помощта на многобройни и разностранни изследвания, като най-често диагнозата се основава на комплексните резултати, получени от следните диагностични методики:

• клинико-лабораторни резултати: анамнестичните данни обикновено са слабо информативни и не допринасят съществено за поставянето на диагнозата. При физикалния преглед могат да се установят някои промени (палпаторна болка, промени в перисталтичната активност, общи прояви като редукция на теглото, оток и други), но може и да липсват други промени, освен болковия синдром. Клиничните находки рядко са достатъчни за подозиране на заболяването, поради което се назначават и други изследвания. Лабораторната диагностика включва изследване на редица показатели, отговарящи за функционалната активност на различните отдели от стомашно-чревния тракт. Препоръчва се и микробиологична диагностика с цел изолиране на евентуална микробна флора (най-често хеликобактер пилори, цитомегаловирус и други)
• образни и инструментални методи на изследване: с най-високо информативно значение са данните, получени в хода на различните образни и инструментални методи на изследване, като най-често се назначават рентгенография на стомаха с използване на бариева каша като контрастна материя, както и ендоскопско изследване с биопсия и последваща хистологична обработка на получения материал. Резултатите то тези изследвания обикновено са достатъчни за потвърждаване на диагнозата, тъй като са налице характерните за болестта находки в стомашната лигавица
• други изследвания: при наличие на противоречиви резултати, за диференциране от някои други заболявания, както и за потвърждаване на диагнозата, могат да се приложат и други диагностични методи, като например компютърна томография, мониториране нивата на киселинността (установява се хипохлорхидрия или ахлорхидрия), тест за проследяване на стомашно-чревните белтъчни загуби и други

Диференциалната диагноза включва другите форми на гастрит (остър, хроничен, атрофичен и други), синдром на Zollinger-Ellison, някои заболявания с инфекциозна, неопластична или автоимунна етиология, засягащи стомашно-чревния тракт, както и някои системни заболявания, проявяващи се с изменения по хода на храносмилателната система.

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с други гастрити, изисква комплексни мерки, комбинация от различни лечебни практики и индивидуализиран подход. Основната цел на терапията е контрол на болестта, намаляване риска от усложнения, подобряване комфорта на пациентите.

Липсва разработено специфично, етиологично лечение, като въпреки това са разработени ефективни симптоматични и поддържащи терапевтични схеми за постигане на ремисия на заболяването и контрол на проявите. Това се постига с помощта на следните терапевтични методи и подходи:

• диета, богата на протеини: във връзка със сериозните загуби на протеин, се препоръчва преминаване към лечебно хранене, богато на протеини. За изготвянето на комплексен, ефективен, индивидуален план, съобразен с конкретните нужди, може да се наложи консултация със специалист (диетолог, гастроентеролог)
• антисекреторна терапия: за намаляване на стомашната киселинност редица специалисти включват към комплексното лечение и подходяща антисекреторна терапия, като най-често се препоръчва прием на инхибитори на протонната помпа (омепразол, пантопразол) и Н2-блокери (фамотидин, ранитидин) във връзка с високата им ефективност, но може да се назначат и антиацидни препарати, антихолинергични средства, простагландини и други
• моноклонални антитела: при много от пациентите като първа линия на терапия се назначават някои представители на моноклоналните антитела, като с най-висока ефективност и съответно приложение е цетуксимаб. Макар да е известен предимно с приложението с и в онкологията (главно при някои карциноми на дебелото черво, главата и шията), препаратът намира приложение и за лечение на гигантския хипертрофичен гастрит, като се свързва селективно с човешкия епидермален растежен фактор 2. За постигане на допълнителни резултати и ефективност терапията може да се комбинира с октреотид. Препоръчва се активен мониторинг на пациентите и проследяване за поява на някои странични ефекти, свързани с терапията
• хирургично лечение: в редки случаи (при тежко протичане на болестта, при липса на ефект от консервативното лечение) може да се обсъди възможността за оперативна намеса. Обикновено се назначава извършване на субтотална гастректомия, която крие своите рискове и по данни от различни статистически проучвания се асоциира с висока заболеваемост и смъртност във връзка с трудностите в следоперативния период

На фона на комплексните терапевтични мерки се препоръчва активно проследяване на пациентите и контрол над основните физиологични показатели, лечение на подлежащи заболявания, своевременни мерки при първи прояви на влошаване на общото състояние.

Прогнозата при други гастрити показва големи вариации между отделните пациенти. При възрастни и деца с инфекциозна етиология на заболяването ранното лечение показва висока ефективност. При други пациенти дефинитивното лечение е трудно постижимо, като не бива да се неглижира рискът от малигнено израждане и развитие на рак на стомаха (приблизително при 2 до 15 процента от пациентите се описва развитие на стомашен карцином въпреки проведеното лечение).

Допълнителна инфорамция по темата може намерите в:

»Гастрит

Заглавно изображение: CC0 Public Domain