Алкохолен гастрит МКБ K29.2

Възпаление на стомашната лигавица (гастрит) се развива под действието на многостранни фактори, сред най-честите от които са лекарства, инфекции, алкохол, други фактори от околната среда.

Алкохолен гастрит представлява възпаление на лигавицата на стомаха, причинено от прекомерната употреба на алкохол при лица, страдащи от зависимост или такива, които не са зависими, но често злоупотребяват. Консумацията му в малки количества не води до сериозни и тежки увреждания на стомаха, въпреки че засилва образуването на солна киселина, задвижвайки други механизми, по които оказва системно увреждащо действие на нивото на целия организъм.

Алкохолът уврежда директно клетъчната мембрана на стомашните епителни клетки, намалява секрецията на мукус, уврежда защитната лигавична бариера и води до развитие на алкохолен гастрит.

Най-честият механизъм на развитие е нарушеният баланс между агресивните и защитни фактори, които осигуряват интегритета на стомашната лигавица. В резултат на алкохолното въздействие се получават хеморагии, ерозии и разязвявания на лигавицата. При липса на своевременни мерки и комплексно лечение може да се развият различни по вид и тежест усложнения, които значително затрудняват последващата терапия.

Своевременната консултация със специалист подпомага не само диагностиката на гастрита, но и на други развили се в хода на алкохолната злоупотреба увреждания.

Характерни симптоми при алкохолен гастрит

Клиничните прояви при алкохолен гастрит показват известна вариабилност при отделните пациенти, като е възможно дълго безсимптомно протичане и изява с някое от усложненията, характерни за болестта или ранна проява на първите признаци на увреждане на стомашната лигавица.

При продължителна системна злоупотреба с алкохол са възможни прояви на увреждане и на други органи и системи, не само на стомаха.

Характерните за алкохолен гастрит симптоми включват:

• болка: при голям процент от пациентите се описват дискомфорт и/или болка в епигастриума
• горен диспептичен синдром: характерни за гастрита са гадене и повръщане, които могат да се провокират от прием на храна или алкохол, но могат да не са свързани с консумацията на храни и напитки
• други прояви: при някои пациенти може да има киселини, парене зад гръдната кост, кисели оригвания, загуба на апетит, неприятен дъх и лош вкус в устата, подуване, долен диспептичен синдром и други

Състоянието може да хронифицира, което е свързано с риск от дразнене при приемане на различни храни и напитки и възможност за образуване на стомашна язва. Директното дразнене на лигавицата може да предизвика хеморагичен гастрит и свързаните с него усложнения.

Сред най-честите усложнения при алкохолен гастрит са развитие на хроничен гастрит, язвена болест, синдром на Mallory-Weiss, хеморагия, анемия, тумори в областта на стомаха и други.

При развитие на други увреждания, свързани с алкохолната злоупотреба, е възможно наличие на признаци като пожълтяване на кожата, склерите и лигавиците, промени в цвета на урината и фекалните маси, отпадналост, хронична умора, депресивни епизоди, проблеми с кръвното налягане, промени в липидния профил и много други, които следва да се изяснят с цел оптимизация на лечението.

Диагностика на болестта

Поставянето на диагнозата при алкохолен гастрит може да се осъществи още на база на анамнестичните данни и клиничните находки, но потвърждаването на болестта се осъществява с помощта на образни и инструментални методи на изследване.

Най-често диагностичният подход при отделните пациенти включва:

• анамнеза и клинични данни: подробният разпит на пациента и установяването на системна консумация на алкохол в комбинация с някои други рискови фактори (злоупотреба с лекарства, тютюнопушене, други вредни навици, нездравословно хранене) в комбинация с характерните за гастрита находки обикновено насочват към заболяването, но за потвърждаването му и изясняването на налични усложнения се препоръчва допълнителни изследвания
• лабораторна диагностика: лабораторната диагностика цели установяването на развили се системни прояви в хода на гастрита, като например анемичен синдром в резултат от хронично кървене, дефицит на витамини и минерали, промени в киселинно-алкалното равновесие, електролитен дисбаланс, увреждания на черния дроб и други. За доказването на окултни кръвоизливи често се назначава изследване на фецес
• образни и инструментални изследвания: с най-голямо информативно значение са данните, получени в хода на образните методи на изследване, като най-често това са горна ендоскопия и/или рентгенография на стомаха с използване на бариева каша за контрастна материя. В хода на ендоскопското изследване може да се вземе биопсия за доказване на заболяването и различаване от някои други увреждания в областта, като в хода на ендоскопията допълнително може да се извърши и изследване за хеликобактер пилори като допълнителна причина и кофактор за появата на заболяването

Диференциалната диагноза включва пептична язва на стомаха, рак на стомаха, саркоидоза, някои заболявания на стомашно-чревния тракт с възпалителна, автоимунна, инфекциозна или неопалстична етиология.

Лечение на алкохолен гастрит

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с алкохолен гастрит, включва комплексни мерки и обикновено има консервативен характер (само при откриване на състоянието в резултат от изява на тежки усложнения може да се предприеме оперативно лечение).

Ключов момент за успешното лечение е лечение на алкохолната зависимост на фона на подходяща медикаментозна терапия за повлияване на възпалението на стомашната лигавица.

Обикновено терапевтичният план при пациентите с алкохолен гастрит включва комбинация от следните методи:

• преустановяване приема на алкохол: лечение на алкохолна зависимост или прекратяване приема на алкохол при лица, които злоупотребяват често, но не страдат от зависимост, е в основата на успешната терапия, тъй като алкохолът се явява основният причинител на възпалителните изменения в стомашната лигавица. За успешно преустановяване на консумацията на спиртни напитки може да се наложи провеждане на специфично лечение, включване към социални групи, психотерапия, медикаментозна терапия и други
• ограничаване на вредните навици: ограничаването на редица други вредни навици, често свързани с приема на алкохол, също оказва благоприятно въздействие за комплексното лечение на болестта. Препоръчва се отказ от тютюнопушене, наркомании, хазартно поведение
• промени в храненето: при всеки конкретен пациент в зависимост от общото състояние и индивидуалните особености се назначава подходящ диетичен режим (лечебна диета), който обикновено включва ограничаване на пържени и пикантни храни, газирани напитки, повишено внимание при прием на кофеин съдържащи храни и напитки, цитруси и други
• лекарствена терапия: медикаментозното лечение е основното, което се прилага за ускоряване на възстановителните процеси и епителизацията на стомашната лигавица, като най-често се назначават антисекреторни средства (инхибитори на протонната помпа, Н2-блокери, антиациди), при нужда се включват и симптоматични агенти (антиеметици, електролити, водно-солеви разтвори, витаминни добавки). При развитие на някои от характерните за състоянието усложнения се назначава целенасочено лечение (например при развитие на анемия в резултат от хронично кървене се назначават железни препарати и витамин В12)

Прогнозата при алкохолен гастрит зависи в най-голяма степен от съдействието от страна на пациента и стриктното изпълнение на препоръчания лечебен режим с отказ от приема на алкохол. В случай, че алкохолната консумация не бъде преустановена, заболяването трудно подлежи на успешно лечение и могат да се очакват някои от характерните за него усложнения.

Допълнителна инфорамция по темата може намерите в:

»Гастрит

Заглавно изображение: CC0 Public Domain