Стент

Напредъкът в съвременната медицина в сравнение с последните сто години е забележителен, като редица нововъведени медикаменти, медицински изследвания и хирургически методи значително удължават преживяемостта при много заболявания и състояния, считани за нелечими или с изключително лоша прогноза.

Един от малкото примери е така нареченият стент. Първата употреба на коронарен стент датира от 1986 година, когато Jacques Puel и Ulrich Sigwart имплантират такъв на пациент във Франция, с цел предотвратяване запушването на кръвоносен съд.

Година по-късно, през 1987 година, Julio Palmaz и Richard Schatz имплантират малък стент от чист метал на пациент в Германия, като откритието им води до намаление на риска от рестеноза (повторно стеснение на кръвоносния съд) с приблизително десет процента.

Въпреки че много лекари са работили в тази насока, първият одобрен за употреба стент е на Cesare Gianturco и Gary S. Roubin.

След откриването и внедряването на този метод на терапия, се извършват множество изследвания и проучвания в тази насока, с цел подобряване на качествата и профила на самия стент, намаляване на риска от рестеноза и други нежелани реакции, удължаване и подобряване на качеството на живот на съответните пациенти, подложени на тази манипулация.

Стент: какво трябва да знаем?

Представлява разтеглива тръбичка, изработена от метал (най-често неръждаема стомана, сплав от хром и кобалт или сплав от хром и платина) или различни полимери, с малки размери, която се поставя в кръвоносен съд или куха структура (канал), за да го поддържа постоянно отворен и да предотврати запушването му.

В продължение на десетки години е имало дебати за произхода на термина, които след 1986 година са окончателно прекратени и се възприема споменатото определение. Глаголът стентиране като термин означава поставяне на стент.

Необходимо е различаване от шънт, който сам по себе си също представлява малка тръбичка и често е изработен от същите материали като стента, но той служи за свързване на две несвързани преди това части от тялото, за да осигури флуидния обмен между тях.

Изображение: Frank C. Müller, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons

Основни характеристики

Различните видове произвеждани стентове трябва да притежават следните характеристики:

• малки размери на напречното сечение (малък напречен профил)
• гъвкавост: за да отговарят на нуждите на съответните съдове, дори при наличие на извивки, а също и за възможност за репозициониране при имплантирането им
• биосъвместимост с организма: тъй като представляват чуждо тяло за нашия организъм е необходимо изработването им и осигуряване на покритие, което е съвместимо с нашия организъм, за предотвратяване на реакции от алергичен тип
• здравина (висока издръжливост на различни влияния продължително време)
• при изработката им е необходимо съобразяване с риска от травмиране на стените на артериите или съответните съдове от ръбовете на стента, поради което се изработват с атравматични ръбове
• покритие, предпазващо от враствания

Видове според от материала, от който са направени

В зависимост от техните структурни особености, съществуват различни видове стентове, като най-често се използват произведените от чист метал и отделящите лекарства.

Основният недостатък на първите е възникването на рестеноза в рамките на шест месеца до една година от поставянето им, което налага повторно стентиране.

Освобождаващите лекарства стентове са покрити с медикаментозни субстанции, които намаляват риска от рестеноза и стеснение на съответния съд, тъй като се излъчват субстанции, осигуряващи поддържането на проходимостта на съда.

По-малко от десет процента от пациентите с подобен вид се нуждаят от повторно стентиране.

Те намаляват значително нуждата от повторение на процедурата при пациенти със захарен диабет, които се считат за особена рискова група за развитие на стеснение на съдовете.

Важна особеност е необходимостта от прием на ацетилсалицилова киселина (аспирин) и тромбоцитни антиагреганти (клопидогрел, прасугрел) за предотвратяване на риска от тромбози, свързани с манипулацията и самия стент.

Нова генерация са така наречените биорезорбируеми (биоразградими) стентове, които се произвеждат от различни материали, като основната цел е разграждането им след определен период от време и намаляване на риска от тромбоза.

Проучват се възможностите за изграждането им от различни метали (цинк, магнезий, желязо) и полимери (често в комбинация с еверолимус, представляващ имуномодулиращ агент, който намалява опасността от реакция на отхвърляне). Отделяният от стента еверолимус ограничава растежа на съединителна тъкан около стента и значимо намалява риска от рестеноза.

Изображение: www.scientificanimations.com, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Целта на новото поколение стентове е:

• създаването на дизайн, който намалява риска от повторни манипулации
• абсорбира се от тялото след изпълнението на своята задача
• притежава покритие, създаващо тънък естествен слой вътре в кръвоносния съд за поддържането му отворен

Видове според мястото им на поставяне

В зависимост от локализацията на поставяне се различават различни видове:

• коронарни: поставят се в коронарните артерии (на сърцето), обикновено посредством перкутанна коронарна интервенция, като се използват различни по структура стентове (метални, отделящи медикаменти, биоразградими). Водят до значително намаляване на болката в гърдите и подобряват преживяемостта при инфаркт на миокарда
• васкуларни (съдови): поставят се по време на периферна артериална ангиопластика, често при стеноза на сънната или бедрената артерия, като най-важната характеристика за тези стентове е необходимостта от висока гъвкавост и здравина, поради външния натиска и механичните сили, на които са подложени
• стент графтове: използват се при ендоваскуларни аневризми, за лечение на стеноза в съдови присадки, както и при фистули, използвани за хемодиализа, като представляват васкуларни стентове с тъканно покритие, създаващо плътна, разтягаща се тръбичка
• уретрални: използват се най-често при бъбречнокаменно болест и висок риск от запушване на уретера от бъбречни камъни, като осигуряват неговата проходимост до отстраняване им
• на простатата: осигуряват дренаж на урината от пикочния мехур през простатата, възстановяват проходимостта на уретрата и позволяват нормалното безболезнено отделяне на урината при мъже с простатна хипертрофия (обикновено при доброкачествено уголемяване на простатата)
• езофагеални (на хранопровода): прилагат се като палиативно лечение при пациенти с напреднал карцином на хранопровода, при които се наблюдават изразени затруднения в преглъщането на мека храна и течности, както и при цикатрициални образувания на хранопровода след изгарянето му от киселини или основни, при наличие на вродени аномалии или стеснения вследствие притискането му от структури, разположени в медиастинума
• жлъчни: поддържат жлъчния дренаж при пациенти с възходящ холангит в резултат от наличие на жлъчни камъни, както и при тумори на жлъчните пътища

Очакващи одобрение в някои страни са отводнителните стентове при глаукома, осигуряващи намаляване на вътреочното налягане. Други видове в зависимост от местоположението им, са дуоденални, панкреатични, на дебелото черво.

Най-широко е приложението на стентовете в съдовата хирургия за лечение на коронарна или периферна съдова болест, ренална хипертония, заболяване на каротидните артерии и други, особено при пациенти с висок риск от запушване на артериален съд, най-често от атеросклеротични плаки, като стентирането осигурява отпушване на засегнатите съдове, редуциране на симптоматиката (пациентите се оплакват обикновено от болка в гърдите), възстановяване на нормалното кръвообращение и намаляване на риска от инфаркт на миокарда (или лечението му при възникнал такъв), инсулт, аневризми и други усложнения.

Поставянето им се извършва чрез ангиопластика, като допълнително се назначават медикаментозни средства в зависимост от състоянието на болния, диета, физически режим, отказ от вредните навици.

За извършването на ангиопластика съществуват различни методики, като най-често се използва балонната ангиопластика, при която след осигуряване на проходимостта на съда се прикрепя самият стент.

Изображение: freepik.com

Рискове и усложнения след поставяне

Основните рискове при поставяне се асоциират със следните особености:

• стентът представлява чуждо тяло, в резултат от което е налице повишено образуване на съединителна тъкан около него и съответно висок риск от повторно запушване и реоклузия на съда
• на стентираното място се наблюдава повишен риск от образуване на кръвни съсиреци, съответно от тромбемболизъм
• в лумена на стентирания съд се разраства плътна гладка мускулна тъкан, което в съдове с малък напречен диаметър може да причини рестеноза
• репозициия и дислокация на стента
• развитие на инфекция в резултат от интервенцията

Консултирайте се с Вашия лекар за рисковете и ползите от подобна манипулация, тъй като редица фактори (като например тежестта на съответното заболяване, общото здравословно състояние и имунен статус на пациента, приемът на определени медикаменти, наличието на придружаващи заболявания, алкохолизъм, тютюнопушене) оказват влияние върху крайния очакван резултат при всеки конкретен пациент.

Заглавно изображение: www.scientificanimations.com, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons