Метод на кардиостимулация

Чрез изкуствено възбуждане на определени участъци на сърцето може да се поддържа наложен екзогенен ритъм. Методът на кардиостимулацията се основава на прилагането на електрични дразнения, с определена честота и сила, посредством електроди, поставени пряко върху сърцето или гръдния кош. Чрез него може да се възстанови сърдечната дейност (при спиране на сърцето), както и да се промени неговият ритъм при необходимост. Тази интервенция често спасява човешки животи, в случаи на рефлексно спиране на сърцето, при поражения от електрически ток, както и при сърдечни операции, сърдечен блок и други.

Сърдечната електрокардиостимулация е резултатът от прогреса на биомедицинските науки. За начало на прилагането на метода се приема 1958 година, когато е създаден първият пейсмейкър. От тогава този метод е средство за лечение на пациенти с трайни брадикардии (най-често със синдром на болния синусов възел или АВ-блок), хемодинамични ритъмни състояния и високостепенни проводни нарушения.
Сърдечният кардиостимулатор представлява система от два свързани елемента, въведени в сърцето. Той е малък имплантабилен продукт, изграден от две части кардиостимулатор и електрод. В зависимост от причината, по която се поставя и изискванията на лечение, кардиостимулаторът може да се имплантира в една или две кухини. Когато се използва двукамерна система, единият електрод се поставя в предсърдието, а другият в камерата. Това се прави с цел синхронизиране на работата на двете кухини и оптимална контракция на сърдечния мускул.