Автоматизъм

Способността на сърцето да се възбужда и съкращава ритмично под влияние на импулси, зараждащи се във възбудно-проводната система (ВПС), се нарича автоматизъм. Наблюдава се и след изолиране на сърцето от организма и е една от характерните особености на сърдечния мускул.

У възрастен човек, при нормални условия средната честота на сърдечният ритъм е около 70 удара в минута, като за нея е известно, че е генетично обусловена. В клетките на ВПС е заложена ендогенната регулация на сърдечния ритъм, но и програмата за неговото изменение в съответствието с възрастовото развитие.

Сърдечните съкращения при новородените са около 140 в минута, като с възрастовото израстване и съответно увеличаването на телесното тегло, този ритъм се забавя. Това забавяне на сърдечния ритъм съответства на променената анатомия на сърдечно-съдовата система, а именно на уголемяването на сърцето, удължаването пътя на кръвта, промяната в еластичността на съдовете и т.н.

Чрез опити проведени върху мишки, чиито сърдечни нерви биват отстранени непосредствено след раждането, се доказва, че динамичното адаптиране на сърдечния автоматизъм е генетично кодиран. При подобни условия сърцето запазва възможността да изменя честотата на съкращенията си с напредване на възрастта.