Синдром на болния синусов възел МКБ I49.5

Сърдечният мускул (миокардът) е изграден от два вида клетки. Единият вид са съкратителните клетки, които, съкращавайки се, обуславят помпената функция на сърцето. Другият вид клетки са тези, изграждащи възбудно-проводната система. Най-характерната особеност за тези клетки е, че те имат способността сами да се възбуждат, т.е. за разлика от по-голямата част от клетките в организма, които за осъществяване на функциите си се нуждаят от различни по вид възбудни импулси, този вид клетки сам продуцира подобни импулси и ги предава на останалата част на миокарда. Така под действието на тези импулси, останалите миокардни клетки се съкращават и обезпечават помпената функция на сърцето. Едновременно с това се осигурява и координацията в работата на сърцето. Най-важните елементи на възбудно-проводната система са:

1. Синусовият възел

2. Атрио-вентрикуларният (предсърдно-камерен) възел

3. Снопът на Хис

4. Мрежата на Пуркиние

Синусовият възел се намира в стената на дясното предсърдие между устията на двете кухи вени. Той се нарича още и водач на ритъма. Честотата на възбуждане в неговите клетки е най-голяма и е най-често около 70-80 удара в минута.

Атрио-ветрикуларният възел е разположен в непосредствена близост в междупредсърдната преграда. Неговата честота на възбуждане е от порядъка на 60 удара за минута. Обикновено той забавя възбуждането, идващо от синусовия възел, за да се съкратят първо предсърдията и да се донапълнят камерите. Освен това той играе ролята на своеобразен еднопосочен вентил - пропуска възбужданията само от предсърдията към камерите, но не и обратно.

След атриовентрикуларния възел възбуждането достига снопа на Хис, разположен в междукамерната преграда. Снопът на Хис се разделя на ляво и дясно бедро, които съответно се разполагат в областта на двете камери. От своя страна лявото бедро се разделя на преден и заден клон. Всяко едно бедро завършва с множество влакна на Пуркиние, които достигат до миокардните клетки и инициират тяхното съкращение. Честотата на съкращение в областта на снопа на Хис и по-надолу е в рамките на 20-40 удара за минута.

Всяко възбуждане, генерирано в синусовия възел, се предава на атрио-вентрикуларния възел, следва възбуждане на снопа на Хис, предаване на импулса по съответните бедра и последователно възбуждане и съкращаване на миокардните клетки. Този процес протича при всяко едно съкращение на сърцето. Увреждането в един от посочените елементи на тази сложна електрическа мрежа води до цялостно нарушение на помпената сърдечна функция.

Синдром на болния синусов възел се дефинира като нарушена функция на синусовия възел, при която се появява трайна, значително изразена брадикардия (сърдечна честота под 60 уд/мин), която в определени моменти се съчетава и редува с пристъпна тахикаритмия (силно учестена и неритмична сърдечна дейност). В периодите на брадикардия е възможна появата на преходна мозъчно исхемична симптоматика (замайване, прилошаване, пресинкоп, синкоп).

Най-честа тахиаритмия е предсърдно мъждене, рядко - предсърдно трептене и най-рядко пароксизмална надкамерна тахикардия. При част от случаите има съчетание с различна степен на атрио-вентрикуларен или вътрекамерен блок.

Най-честата причина за развитие на синдрома е идиопатична дегенерация и фиброза на синусовия възел. По-рядко се касае за други заболявания: ИБС, инфилтративни процеси на миокарда (хемохроматоза, склеродермия, туморни метастази), възпалителни процеси (ревматизъм, перикардит, дифтерит), дилатативна кардиомиопатия, колагенозни съдови заболя¬вания, оперативна травма, фамилна или конгенитална етиология, мускулни дистрофии, индуцирани от медикаменти (дигиталис, бета-блокери, калциеви антагонисти, антиаритмични средства др.).

Клинична картина включва симптоми на пристъпна, преходна мозъчна исхемия (замайване, краткотрайно прилошаване, пресинкоп, синкоп) в съчетание и причинна връзка с ЕКГ-данни за трайна или интермитентна синуатриална брадиаритмия или тахиаритмия. Наблюдават се и сърцебиене, тежест и дискомфорт в гърдите.

Диагностичният подход при съмнение за дисфункция на синусовия възел, когато има субективна симптоматика (пресинкоп, синкоп, замайване) включва на първо място провеждане на 24 часов - Холтер-ЕКГ запис. Диагнозата се обективизира, ако се докаже връзка между синкопалната симптоматика и проявата на синуатриална брадиаритмия - сърдечна честота под 60 уд/мин и синусови паузи над 3 сек. От значителна полза за диагнозата е електрофизиологичното изследване на сърцето.

Синдромът на болния синусов възел изисква имплантиране на постоянен пейсмейкър. За корекция на аритмиите се прилагат антиаритмични средства от групите на калиевите и натриевите блокери, бета-блокерите и др.