Трихотиломания МКБ F63.3

Трихотиломания, или патологично дърпане на коса, е често, но недооценено психологическо разстройство. Хората с трихотиломания изпитват непосилно желание да скубят косата си.

Много болни може да не знаят, че имат това състояние. Те просто гледат на действието си като на лош навик. Други могат да изпитат тежки физически и психологически симптоми. За някои хора трихотиломанията може да е лека и като цяло контролируема. За други натрапчивият порив е завладяващ.

Разстройството е вид нарушение на контрола на импулсите. Засегнатите знаят, че могат да нанесат вреди върху себе си, но не могат устоят на импулса.

Разпространение

Въпреки че до 2009 г. не са провеждани широки епидемиологични проучвания на населението, изчислява се, че между 0,6% и 4,0% от общото население страдат от това разстройство. Трихотиломания се диагностицира във всички възрастови групи. Настъпва по-често по време на млада зряла възраст и между 9-13 години, със забележим пик на 12–13 г. Сред децата в предучилищна възраст засягането на половете е еднакво представен.

История

Скубането на косата за първи път е споменато от Aristotle през IV век преди Христа. Описано е за първи път в съвременната литература през 1885 г., а терминът трихотиломания е въведен от френския дерматолог François Henri Hallopeau през 1889 г.

Рискови фактори

Следните фактори обикновено увеличават риска от трихотиломания:

1. Семейна история. Генетиката играе роля в развитието на трихотиломания, а разстройството може да се появи при болни, които имат близък роднина с разстройството.
2. Възраст. Трихотиломанията обикновено се развива точно преди или по време на ранните тийнейджърски години - най-често на възраст между 10 и 13 години - и често е проблем през целия живот. Бебетата също могат да бъдат предразположени към скубане на коса, но това обикновено е леко и отминава самостоятелно без лечение.
3. Други разстройства. Хората, които страдат от трихотиломания, често имат и други разстройства, като депресия, тревожност или обсесивно-компулсивно разстройство.
4. Стрес. Тежки стресови ситуации или събития могат да предизвикат трихотиломания при някои хора.

Въпреки че за трихотиломания се лекуват много повече жени, отколкото мъже, това може би е така, защото жените са по-склонни да потърсят медицинска помощ. В ранна детска възраст момчетата и момичетата са еднакво засегнати.

Симптоми

Трихотиломанията обикновено се ограничава до една или две области, но може да включва множество райони по тялото. Скалпът е най-честото място на скубане, следвано от:

• вежди
• мигли
• лице
• ръце
• крака

Някои по-рядко срещани области включват:

• интимната зона
• подмишниците
• брадата
• гърдите

При децата е по-малко вероятно да скубят от области, различни от скалпа.

Трихотиломанията може да премине в състояние, подобно на ремисия, при което индивидът не изпитва желание да скубе от косата си в продължение на дни, седмици, месеци и дори години.

Хората с трихотиломания имат коса с различна дължина, някои косъмчета са накъсани, други - нови израстъци със заострени краища. Не е налице лющене на скалпа, общата плътност на косата е нормална, а тестът за здравина на косата е с нормални резултати (косата не се отскубва лесно).

Освен многократно скубане на косата, други симптоми могат да включват:

1. Чувство за напрежение, преди да скубят косата или когато се опитват да устоят на желанието.
2. Чувства на облекчение, удовлетворение или удоволствие, след като се отдадат на импулса за скубане на коса.
3. Дистрес или проблеми в работата и социалния живот поради скубането на коса.
4. Обезкосмени петна на места, където косата е извадена.
5. Поведение като изучаване корена на косата, усукване на косъма, издърпване на косата между зъбите, дъвчене или хранене с коса.
6. Много хора, които имат трихотиломания, се опитват да отрекат проблема и могат да се опитат да скрият загубата на коса, като носят шапки, шалове, изкуствени мигли и вежди.

За хора с трихотиломания скубането на косата може да бъде:

• Фокусирано. Някои хора издърпват умишлено косата си, за да облекчат напрежението или страданието - например, за да получат облекчение от непреодолимото желание за скубане на косата.
• Автоматично. Други хора скубят косата си, без дори да осъзнават, че го правят, например, когато им е скучно, четат или гледат телевизия.

Един и същ човек може да действа както фокусирано, така и автоматично, в зависимост от ситуацията и настроението.

Трихотиломанията може да бъде свързана с емоции:

• Отрицателни емоции. За много хора с трихотиломания дърпането на коса е начин за справяне с негативни чувства като стрес, тревожност, напрежение, скука, самота, умора или безсилие.
• Положителни емоции. Болните често установяват, че издърпването на косата се чувства удовлетворяващо и осигурява облекчение. В резултат на това те продължават да скубят косата си, за да поддържат тези положителни чувства.

Диагноза

Диагностичните критерии, за да се постави тази диагноза, включват:

1. Проучване колко загуба на коса има болния.
2. Задаване на въпроси и обсъждане на загубата на коса.
3. Елиминиране на други възможни причини за скубане на коса или косопад чрез тестване.
4. Идентифициране на физически или психични проблеми, които могат да бъдат свързани със скубането на коса.

Лечение

Изследванията за лечение на трихотиломания са ограничени. Някои опции за лечение обаче са помогнали на много хора да намалят скубането на косата или да спрат изцяло.

Видовете терапия, които са полезни включват:

• Обучение за прекратяване на навиците. Тази поведенческа терапия е основното лечение на трихотиломания. Болните се обучават как да разпознават ситуации, в които има вероятност да дръпнат косата си и как да заместят това действие с друго, безвредно. Например, можете да стиснат юмруци, за да спрат порива или да пренасочат ръката си от косата към ухото.
• Когнитивно-поведенческа терапия. Тази терапия помага да се открият и изследвате изкривените убеждения, които имат връзка със скубането на коса.
• Терапиите, които помагат при други психични заболявания, често свързани с трихотиломания, като депресия, тревожност или злоупотреба с вещества, могат да бъдат важна част от лечението.
• Медикаменти - въпреки че няма одобрени лекарства специално за лечение на трихотиломания, някои медикаменти могат да помогнат за контролиране на определени симптоми. Например приемът на антидепресанти и антипсихотици.

Усложнения

Въпреки че може да не изглежда особено сериозно, трихотиломанията има сериозно отрицателно въздействие върху живота. Усложненията могат да включват:

1. Емоционален дистрес. Много болни съобщават, че изпитват срам, унижение и смущение. Те могат да страдат от ниско самочувствие, депресия, тревожност и употреба на алкохол или наркотици поради състоянието си.
2. Проблеми със социалното и работното функциониране. Смущение заради загуба на коса може да ги накара да избегнат социални дейности и възможности за работа. Хората с трихотиломания се принуждават да носят перуки, да оформят косата си, за да прикрият плешивите петна или носят изкуствени мигли. Някои хора могат да избегнат интимността от страх, че състоянието им ще бъде открито.
3. Увреждане на кожата и косата. Постоянното дърпане на коса може да причини белези и други щети, включително инфекции върху кожата на скалпа или специфичната зона, където се скубе косата или да повлияе трайно на растежа й.
4. Трихобезоар. Храненето с коса може да доведе до оформянето на голямо чуждо тяло (трихобезоар) в храносмилателния тракт. За период от години, косата може да причини загуба на тегло, повръщане, чревна непроходимост и дори смърт.

Прогноза

Когато се появява в ранна детска възраст (преди 5 г.), състоянието обикновено е самоизлекуващо се и не се изисква лекарска намеса. При възрастни появата на трихотиломания може да бъде вторична спрямо основните психиатрични смущения и симптомите обикновено са по-дългосрочни.

Възможно е да се появят вторични инфекции поради нараняване и надраскване, но други усложнения са редки. Хората с трихотиломания често установяват, че групите за подкрепа са полезни за преодоляването на разстройството.