Дистония, неуточнена МКБ G24.9

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Нарушението на движенията, което включва намалени, променени или неволеви движения, засягащи различни части от тялото, се означава като дискинезия и влиза в рубриката дистония, неуточнена.

Невъзможността за конкретизиране на вида дистония и уточняването на нейната етиология се означават като неуточнена форма на заболяването и при малък процент от пациентите това е първоначалната диагноза до нейното последващо изясняване с наличните диагностични пособи.

Причини и особености

В основата на дистониите лежи нарушение в неостриарната система с промяна в допаминергично-холинергичния баланс. Етиологията в много от случаите остава неизяснена, като се обсъждат множество вероятни причини и рискови фактори, съдействащи за развитието на съответните промени, включително:

• лекарства: продължителен прием на някои лекарства в стандартни дози или краткосрочна употреба, но във високи дози на някои медикаменти може да резултира в поява на дистония при предразположени индивиди. Такива са някои антипаркинсонови средства, имуномодулиращи агенти, химиотерапевтици, кортикостероиди и други
• травми: травми в определени зони на тялото, както и оперативни интервенции в областта, могат да причинят нарушения в мускулното предаване и поява на неволеви движения, спазми и тремор, като част от изявата на съответната дистония
• инфекции: някои инфекции с бактериален или вирусен характер, включително тетанус, туберкулоза, херпес симплекс, херпес зостер, ХИВ, СПИН и други, могат да съдействат и предразположат към развитието на неуточнена дистония
• други заболявания: някои подлежащи заболявания с неврологичен или системен характер, могат да бъдат асоциирани с появата на дистония, като такива са болест на Паркинсон, болест на Уилсон, болест на Хънтингтън, множествена склероза, парези и парализи на някои нерви и други
• рискови фактори: изложени на по-висок риск са представителите на женския пол, особено във възрастта между 40 и 60 години, като наличието на положителна фамилна анамнеза, излагане на вредни въздействия, продължителен стрес, подлежащи личностови и психични разстройства могат да допринесат за поява на неуточнена дистония

При възможност за етиологично изясняване и уточняване на причините, довели до развитие на болестта, това значително подпомага последващата терапия и позволява по-бързо стабилизиране на пациентите и подобряване на комфорта им.

Симптоми

Клиничното протичане при неуточнена дистония често е неспецифични, с не особено добре проявени и локализирани прояви.

Клиниката може да се характеризира с локално (само в определен мускул), сегментно (засяга определена мускулна група) или генерализирано засягане и остра или хронична (тардивна) изява.

Възможно е наличието на периорален тремор, орофациална дистония, тризмус на устата, тикове с бързи неволеви мускулни движения, засягащи едни и същи мускулни групи, хореоподобни движения, атетоза (неволеви бавни тонични движения на пръстите, усилващи се при насочване към определена цел), при обхващане на лицето се появяват гримасничене, неволево изплезване на езика, торзионна дистония (неволево бавно тонично извиване на тялото по надлъжната ос), акинезия, акатизия с вътрешно безпокойство и неспособност на пациента да остане неподвижен.

Възможни са многостранни и разнородни комбинации от оплаквания със засягане на различни мускулни групи, което от своя страна влошава ежедневното изпълнение на социалните, професионалните и битовите задължения, често води до изолация на засегнатите лица, депресивно настроение, тревожност.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при неуточнена дистония често е на принципа на изключването, като са необходими подробни изследвания за отхвърляне на всички други възможни причини за появата на съответните оплаквания:

• разпит и преглед: данни за употреба на медикамент, индуциращ подобна клиника, фамилна анамнеза за наследствено заболяване, свързано с дистоничен синдром, минала травма или инфекция на нервната система, подлежащи заболявания, излагане на вредни въздействия и други в комбинация с данни за тежестта, вида и особеностите на наличните оплаквания. При прегледа е необходимо да се установят всички нарушения на мускулния тонус в комбинация с подробен неврологичен статус. При необходимост се прави и консултация с психиатър
• лабораторни изследвания: лабораторните изследвания (анализ на кръв и урина) при дистония обикновено не показват изменения, което подпомага диференциалната диагноза и различаването им от редица други идентично протичащи нарушения
• образни и инструментални изследвания: използват се техники като компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс, електромиография, електроенцефалография за установяване на причината и разграничаване от други неврологични увреждания

Диференциална диагноза на състоянието се прави с психични и психиатрични заболявания, друг вид дистония, някои неврологични или метаболитни нарушения, паранеопластичен синдром и други.

Лечение

Терапевтичният подход при дистония, неуточнена, се определя строго индивидуално, съобразно наличните подлежащи оплаквания, усложнения, възраст и особености на засегнатите. Лечението е предимно симптоматично, тъй като липсват разработени ефективни начини за дефинитивно лечение на болестта.

Прилагат се различни консервативни и/или оперативни методи, включително:

• лекарства: най-често прилаганите медикаменти са допаминови агонисти, антихолинергични медикаменти, мускулни релаксанти, локално приложение на ботулинов токсин в засегнатия мускул и други, като ефективността на отделните средства варира в широки граници при отделните пациенти
• общи мерки: физиотерапия, лечебен масаж, компреси, техники за овладяване на стреса, ограничаване въздействието на познатите рискови фактори и други може да подпомогне цялостния лечебен процес
• оперативно лечение: хирургически интервенции, като миектомия и високочестотна дълбока мозъчна стимулация, се прилагат при изчерпване на ефекта от консервативните методики

Прогнозата при неуточнена дистония се определя строго индивидуално, като при някои пациенти се наблюдава значително подобрение само след приложението на някои общи мерки, докато при други липсва резултат дори и след прилагането на комбинация от консервативни и оперативни техники.

Липсва специфична профилактика, като при данни за положителна фамилна анамнеза може да се направи обстойна консултация с лекуващия лекар за запознаване с болестта и разпознаване на първите признаци.

Изображения: freepik.com