Контрактура на става МКБ M24.5

Oграничената подвижност на дадена става, напр. в резултат на травма, продължителна гипсова имобилизация и др. се обозначава като контрактура на става. Най-честите причини са след фрактури, а и след други травми в тази област (луксации, дисторзии и др.).

При травмата са заангажирани (наред с евентуалните преки увреждания на ставните повърхнини) ставната капсула, лигаментите и околоставната мускулатура. У мускулите флексори се установяват повишен тонус и скъсяване. Силата на всички околоставни мускули е намалена, като се създава един дисбаланс с предимно отслабване на екстензорите на ставата. Това, както и обикновената позиция на имобилизация на ставата (флексия на 90 градуса), свързана с промени от типа адаптация-ретракция на капсула и лигаменти, обуславят наблюдаващото се преимуществено ограничение на екстензията в сравнение с флексията. От ротаторните движения, които се засягат относително по-малко, по-ограничена е обикновено пронацията.

Всяко рязко дразнене на ставата (механично, топлинно, болково и др.) засилва контрактурата и стимулира патологичните тъканни промени.

Третирането на тези контрактури е комплексно – физио- и кинезитерапевтично. Методиката на рехабилитацията се насочва към преимуществено засилване на екстензорите. Тези задачи се постигат най-добре със:

- упражнения срещу максимално съпротивление.

- елементи от проприорецептивни нервномускулно улесняване.

Пасивните редресиращи движения за увеличаване на обема на движения и особено екстензията са противопоказни – те водят до задълбочаване на контрактурата. За профилактика на контрактура на става е необходимо навременно и адекватно лечение на травматичните увреждания на ставите и провеждане на подходяща рехабилитация в последствие.