Други сфинголипидози МКБ E75.2

› Въведение

› Болест на Фабри

› Болест на Гоше

› Болест на Krabbe

› Болест на Ниман-Пик

› Болест на Farber

› Метахроматична левкодистрофия

› Дефицит на сулфатаза

Въведение

Към други сфинголипидози принадлежат болест на Fabry, болест на Гоше, болест на Krabbe, болестта на Niemann-Pick, болестта на Farber и метахроматичната левкодистрофия. Честотата им е сравнително ниска, но могат да станат причина за погрешна диагноза във връзка с особеностите в клиничното си протичане. Ранното разпознаване и стартиране на лечение в някои случаи позволява значително подобряване на преживяемостта на засегнатите.

Болест на Фабри

Към други сфинголипидози принадлежи болестта на Фабри (Fabry desease), известно още и като болест на Андерсън-Фабри:

• причини: представлява рядко Х-свързано заболяване, което се дължи на дефицит на ензима алфа галактозидаза, в резултат от определени генетични мутации. Натрупването на сфинголипиди уврежда кръвоносните съдове, бъбреците, сърдечно-съдовата система, централната нервна система, кожата. Заболяването протича значително по-тежко при мъже, тъй като е Х-свързано
• симптоми: различават се форма с ранно начало (в детството) и форма с късно начало (в млада възраст), като сред най-характерните оплаквания се включват болки в крайниците, промени по кожата с поява на ангиокератоми, хипохидроза или анхидроза (намалено до липсващо потене), различни по тежест бъбречни увреждания, кардиомегалия (увеличаване размерите на сърцето), ритъмни и проводни нарушения, засягане на очите с развитие на потъмняване на роговицата, аневризми на конюнктивата, както и различни неврологични прояви, включително шум в ушите, изтръпване на крайниците, депресивни и тревожни разстройства
• диагноза: особености в клиничното протичане, генетични изследвания и хромозомен анализ, кръвен тест с измерване на алфа галактозидаза, бъбречна биопсия и други
• лечение: лечението включва приложение на синтетично произведени ензими, заместващи ендогенните. Ензимната заместителна терапия в комбинация със симптоматични средства и мерки за овладяване на усложненията, са основните терапевтични подходи

Полезна информация може да намерите в раздел Медицински журнал (Болест на Фабри).

Прогнозата се определя индивидуално, като при мъжете протичането е по-тежко. Ранната изява на симптомите също се асоциира с по-тежко и агресивно протичане.

Болест на Гоше

Към други сфинголипидози принадлежи болестта на Гоше (Gaucher's desease). Характерно за заболяването е следното:

• причините: представлява рядко наследствено заболяване, предавано по автозомно-рецисивен механизъм, като е необходимо и двамата родители да са носители на мутации в гена GBA (1q21), кодиращ ензима глюкоцереброзидаза. В резултат настъпват токсични отлагания на мастни вещества в черния дроб, слезката, костния мозък
• симптоми: характерно е наличието на спеномегалия (увеличен размер на слезката), хепатомегалия (увеличен размер на черния дроб) или хепатоспленомегалия, тромбоцитопения с нарушения в коагулацията, лесна поява на синини, анемия, тежка умора, промени по кожата (кафяви петна, изсушаване, повишена дразнимост), различни скелетни нарушения (артрит, остеонекроза, болки), а при някои форми на заболяването се наблюдават и неврологични оплаквания с развитие на прогресивна енцефалопатия
• диагноза: диагнозата може да се предполага от биохимични аномалии, като например висока алкална фосфатаза, ангиотензин-конвертиращ ензим, нива на имуноглобулин, някои лизозомни ензими са също повишени. Окончателната диагноза се потвърждава с генетични тестове. Образните изследвания се назначават за определяне на тежестта на протичане и хода на болестта
• лечение: назначава се ензимна заместителна терапия, лечение с миглустат, лекарства за овладяване на остеопоротичните промени, симптоматични средства, кръвопреливане при необходимост, а при възможност може да се обмисли трансплантация на костен мозък и като крайна мярка спленектомия (отстраняване на слезката)

Полезна и подробна информация може да намерите в раздел Медицински журнал (Болест на Гоше).

Прогнозата се определя от формите на заболяването, като някои от тях при ранно и целенасочено лечение показват добро повлияване, без съществено засягане на продължителността на живота.

Болест на Krabbe

Към рубриката други сфинголипидози принадлежи и болестта на Крабе (Krabbe desease), наричана още глобоидна клетъчна левкодистрофия и представляваща рядко срещано в клиничната практика смъртоносно дегенеративно заболяване:

• причини: по своята същност болестта на Krabbe представлява форма на сфинголипидоза, която се унаследява автозомно-рецисивно. Заболяването се среща 1 на 100 000 раждания, по-често в Израел. Дължи се на дефект в гена GALC, водещ до дефект в ензима галактоцереброзидаза, есенциален ензим в метаболизма на миелина
• симптоми: клинично симптомите на заболяването започват да се проявяват на възраст между 3 и 6 месеца и се изразяват в раздразнителност, треска, скованост на крайниците, гърчове, затруднено хранене, повръщане, забавяне в умственото, психическото и физическото развитие, мускулна слабост, спазми, глухота, атрофия на зрителния нерв, затруднено преглъщане. При някои деца заболяването е с късно начало и първите признаци са видими във възрастта между 1 и 3 години, като обикновено състоянието стартира с промени в походката, зрителни нарушения, апнеични периоди и други
• диагноза: заболяването може да бъде диагностицирано с помощта на лабораторни изследвания, генетичен анализ, образни изследвания за уточняване на полиорганните увреждания
• лечение: въпреки че няма лек за болестта Крабе, трансплантация на костен мозък е с доказана ефективно и се използва в ранен етап в хода на заболяването. Физикална терапия и трудова терапия може да помогне за поддържане или увеличаване на мускулния тонус и движение. Симптоматично се назначават мускулни релаксанти, антиконвулсивни средства, обезболяващи и други

Прогнозата при болестта на Krabbe е неблагоприятна, като децата преживяват от няколко месеца до няколко години, като леталитетът обикновено е асоцииран с дихателна недостатъчност.

Болест на Ниман-Пик

Към други сфинголипидози принадлежи болестта на Нииман Пик (Niemann-Pick desease). Характерно за състоянието е следното:

• причини: представлява рядко наследствено метаболитно заболяване, което се унаследява по автозомно рецисивен път и се дължи на мутации в гена SMPD1 (водят до болест на Ниман-Пик тип А и тип В) и мутации в гените NPC1 и NPC2 (водят до болест на Ниман-Пик тип С)
• симптоми: характерни за болестта са различни неврологични увреждания, включително промени в походката, засягане на мускулния тонус, затруднено преглъщане и трудности при хранене, когнитивен дефицит с изоставане в интелектуалното развитие, засягане на черния дроб и/или слезката, различни зрителни нарушения. Тип А се проявява в ранна детска възраст (няколко месеца след раждането), тип В може да се прояви във всяка възраст, но е най-честа в ранна училищна възраст, а тип С най-често засяга лица в юношеска възраст
• диагноза: значение има клиничната картина, специализирани образни и инвазивни изследвания, лабораторни изследвания с проследяване нивата на сфингомиелиназата, генетични изследвания, очен преглед и други
• лечение: при пациенти без неврологични оплаквания може да се приложи специфична ензимна заместителна терапия. При всички може да се използва лечение с миглустат, лекарства за подобряване на липидния профил, физикална терапия, а при определени условия и костномозъчна трансплантация

Полезна и подробна информация за болестта може да намерите в раздел Медицински журнал (Болест на Ниман-Пик).

Прогнозата зависи до голяма степен от типа на заболяването, като най-неблагоприятна е при тип А. При тип С късната поява на симптомите се асоциира с по-добра прогноза и преживяемост.

Болест на Farber

Към други сфинголипидози спада и болестта на Фарбер (Farber`s desease), наричана още липогрануломатоза, липогрануломатоза на Фарбер. Представлява рядко заболяване, като в световен мащаб са описани около 200 случая. Характерно за заболяването е:

• причини: болестта на Farber е изключително рядка автозомно-рецесивна лизозомна болест, която да предизвика натрупване на мастни липиди, водещи до аномалии в ставите, черния дроб, гърлото, тъканите и централната нервна система. Дължи се на нарушения в ASAH1 гена, като родителите обикновено са носители на мутацията, без да показват признаци на заболяването
• симптоми: началото на заболяването обикновено се проявява в ранно детство, но е възможно и по-късна проява на заболяването. Класическата форма на болестта клинично се характеризира с умерено увреждане на умствените и двигателните способности, проблеми с преглъщането, засягане на черния дроб (хепатомегалия), сърцето и бъбреците, гадене, повръщане, подуване на лимфни възли, артрит и подуване на ставите, контрактури, остеопоротични промени, мускулна слабост, гърчове, затруднено дишане, дрезгав глас или плач
• диагноза: назначават се клинични, лабораторни и образни изследвания, като за потвърждаване на диагнозата е необходимо молекулярно генетично изследване на ASAH1 гена и определяне на активността на киселата церемидаза
• лечение: няма специфично лечение за болестта на Farber. Кортикостероидите могат да доведат до облекчаване на болката. Трансплантация на костен мозък може да подобри състоянието на болните. За симптоматично облекчаване на някои от проявите се назначават физикална терапия, противовъзпалителни средства, обезболяващи, лечение на усложненията

Най-тежките форми на заболяването с ранно начало се асоциират с лоша прогноза и леталитет в рамките на няколко години. При късно начало и лека форма на заболяването е възможно достигане на активна възраст.

Метахроматична левкодистрофия

Към други сфинголипидози принадлежи и метахроматичната левкодистрофия, като характерно за него е следното:

• причини: представлява генетично заболяване, което се унаследява по автозомно рецисивен механизъм и се дължи на мутации в гена ARSA, в резултат от което настъпва натрупване на мастни вещества в мозъка, гръбначния стълб и периферните нерви
• симптоми: заболяването има три форми, а именно инфантилна, младежка и възрастна форма. Клинично инфантилната форма се проявява след първата година от живота. Симптомите включват загуба на мускулна маса и слабост, мускулна ригидност, забавяне в развитието, прогресивна загуба на зрението, което води до слепота, конвулсии, нарушено преглъщане, парализа и деменция. Младежката форма се наблюдава между 3 и 10 годишна възраст. Симптомите включват когнитивен дефицит, деменция, мускулна слабост, зрителни нарушения и други. Възрастната форма се наблюдава след 16 годишна възраст и се характеризира с психични разстройства, прогресираща деменция, проблемно поведение
• диагноза: значение имат клиничните, лабораторните и образните изследвания, определяне на неврологичен статус, генетични изследвания, тестове за оценка на психичния и когнитивния статус
• лечение: липсва специфично лечение, прилагат се мерки с палиативен и симптоматичен характер, включително антиконвулсивни средства, аналгетици, анксиолитици, физикална, трудова и говорна терапия, помощни средства за придвижване и други

Прогнозата се определя строго индивидуално в зависимост от възрастта на изява на оплакванията и тежестта на симптомите.

Дефицит на сулфатаза

Към други сфинголипидози принадлежи и недоимъкът на сулфатаза, представляващ много рядко автозомно-рецесивно заболяване, причинено от недостиг на множество ензими на сулфатаза. По своята същност това е заболяване, което е подобно на мукополизахаридоза.

Заболяването е фатално със симптоми, които включват неврологични увреждания и тежка умствена изостаналост. Сулфатазните ензими са отговорни за разграждането и рециклирането на сложни сулфат-съдържащи захари от липиди и мукополизахариди в лизозомите.

Симптомите често се проявяват между една и две години и включват леко загрубели черти на лицето, глухота, ихтиоза и увеличение на черния дроб и слезката (хепатоспленомегалия). Аномалии на скелета, като изкривяване на гръбначния стълб и гръдната кост също могат да се наблюдават. Децата, засегнати от това заболяване, се развиват значително по-бавно от нормалното и нерядко се наблюдава късно проговаряне и прохождане, забавяне в различна степен на психическото и интелектуалното развитие.

За диагнозата значение имат клиничната картина и специфичните образни и инвазивни изследвания.

Лечението е предимно със симптоматичен и поддържащ характер, като прогнозата се определя за всеки конкретен случай и зависи от редица фактори.

Изображения: freepik.com