Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Розиди (Rosids) Разред Rosales Сем. Rosaceae (Розоцветни) Горска ягода, Зуница, Звоница, Пламеница, Плюскавица, Плашунка

Горска ягода, Зуница, Звоница, Пламеница, Плюскавица, Плашунка

Сем. Rosaceae (Розоцветни)

Горска ягода, Зуница, Звоница, Пламеница, Плюскавица, Плашунка - изображение

Горска ягода (Fragaria vesca) представлява многогодишно тревисто растение с пълзящи стъбла. Класифицира се към семейство Розоцветни (Rosaceae). Среща се с имената: Зуница, Звоница, Пламеница, Плюскавица, Плашунка. Този вид ягода не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Родовото име на растението идва от латинската дума „fraga”, което означава ягода. “Fragrans означава аромат по отношение на мирисът на плода. Специфичен епитет “vesca”означава годни за консумация.

Устройство на горска ягода

листа и цвят на горска ягода

Кореновата система на ягодата се състои от множество малки, тънки, кафеви на цвят коренчета, които водят началото си от един главен корен. Листата са сложни с дълги дръжки до 20 см. Листната петура е триделна, като всеки дял има изразено назъбен листен ръб и дълбоки листни вени. Листната дръжка е дълга и води началото си от основата на растението.

Цветовете й са бели, състоящи се от пет венчелистчета и десет чашелистчета наредени по пет в два реда. Имат големина от 1,5 до 2 см в диаметър. По средата им са разположени мъжките и женските плодни органи, оцветени в ярко жълто. Развиват се самостоятелно на безлистни цветни дръжки с дължина от 5 до 30 см. Цъфтят през пролетта и лятото.

Образува така наречените лъжливи плодове, които имат кълбовидна форма, червен цвят съответно и големина около 1 см. В последствие по повърхността им се развиват същинските плодове на растението. Те представляват едносеменни много малки орехчета. Горската ягода се размножава чрез периферни коренчета.

Разпространение на горска ягода

Родният ареал на разпространение на горската ягода обхваща континентите Европа, Азия, Северна Африка. Расте естествено в по-голямата част на Северното полукълбо. Пренесена е на много други места по света. Вирее при надморска височина до 2000 метра. Горската ягода се развива при многообразие от почвени и климатични условия. Може да се открие в от иглолистни и широколистни гори до по каменисти и песъчливи места. Расте и при влага и при засушаване.

Използваема част на горска ягода

С лечебна цел се използват листата, коренчетата, стъблата и плодът на горската ягода, пресни или сушени. Листната маса при отрязване трябва да има дръжка от около 4 см дълга.

Химичен състав на горска ягода

плодове и цвят на горска ягодаВ листата се съдържат:

  • витамин С;
  • флавоноиди (кверцетин, кверцитрин);
  • танини;
  • силициева киселина;
  • дъбилни вещества;
  • алкалоиди и други.

В плодовете: 

  • захари, сурови влакнини;
  • пектин, клей;
  • флавоноиди;
  • танини;
  • голямо количество витамин C;
  • фолиева киселина в значително количество;
  • лимонена и ябълчна киселини;
  • дъбилни вещества;
  • етерично масло, летливи вещества;
  • каротен и антоциани;
  • минерали - като калий, магнезий, цинк, манган, калций и желязо;
  • фосфати и други.

По съдържание на флавоноиди, горските ягоди са на второ място след боровинките. В тях се установява още елагитанин агримония, който е изомер на сангуина Н-6.

Приложение на горска ягода

Линей първи доказва ефектитивността и лечебното действие на ягодите при подагра и ревматизъм. Ягодите осигуряват превенция от раково заболяване и болести на червата, поради високото съдържание на витамин C в тях и прилежащото им антиоксидантно действие. Консумирани в големи количества действат успокояващо, прочистват кръвта и черния дроб. При фебрилни състояния консумацията на плода е безценна. Със същата сила действа и при уролитиаза.

Някои изследователи проучват дали ягода може да помогне за предотвратяване или лечение на болестта на Алцхаймер или други заболявания, които включват прогресивна загуба на нервна функция. Причина за техният интерес са открити вещества в растението, които повлияват развитието на нервната тъкан.

Свойства на горска ягода:

горски ягоди

  • понижава кръвното налягане;
  • усилва съкращенията на сърцето;
  • разширява кръвоносните съдове - вазодилататорно;
  • противовъзпалително действие;
  • антиоксидантно - установено при изследване на 23 български билки включително горската ягода, като резултатът показва положителна корелация между антиоксидантната активност и съдържанието на полифеноли в растенията. Дивите ягоди имат малко по-висок антиоксидантен капацитет от култивираните ягоди, като той не е в зависимост от надморската височина на която растът;
  • антибактериално;
  • ранозазрдавяващо;
  • аналгетично - плодовият екстракт показва по-силно аналгетично действие, отколкото екстрактът от цялото растение;
  • увеличава отделянето на жлъчен сок;
  • адстрингентно;
  • забавя сърдечния ритъм;
  • засилва съкратителните способности на сърдечния мускул;
  • повишава имунитета;
  • подобрява храносмилането и повишава маточните контракции;
  • слабително;
  • диуретични о нефрозащитни ефекти - добра диуретична активност с повишаване на обема на урината и екскреция на К + йони. Плодовите екстракти показват умерен нефрозащитен ефект срещу нефротоксичността, причинена от гентамицин;
  • стягащо;
  • стимулира и повишава активността на мозъка и нервната тъкан. Поради съдържанието на голямо количество фолиева киселина в плода той се препоръчва като храна за учениците и студентите, осигурявайки им съсредоточеност и паметливост;

Хиполипидемичната активност на билката е била проучена при плъхове, които са третирани с етанолови и водни екстракти от нея. Резултатите показват значителна хиполипидемична активност на екстракта от ягоди. Екстракти от листата на растението показват инхибиращи свойстава срещу Pseudomonas aeruginosa.

Проучване е оценило противораковите свойства на обогатена с есгвитанин фракция от листата на Fragaria vesca в човешки хепатоцелуларни карциномни клетки (HepG2). Резултатите показват, че фракцията повишава спирането на клетъчния цикъл при G2 / M контролен пункт и модулира автофагия - процеси, които са цели за терапевтични стратегии при онкологични заболявания.

Корените на алпийската ягода са известни с противодиаричното си действие. Листната им маса пък демонстрира избелващ кожата ефект. Чаят от листата на горската ягода действа диуретично и стягащо при стомашно-чревни разстройства, предписва се при хронична диария, подобрява храносмилането и облекчава ревматични състояния. По същият начин лекуват корените на билката. Нейните плодове най много повлияват чревни паразитози, подагра, артрит, жълтеница, диспепсия, проблеми с черния дроб и стомаха. При уролитиаза, прясни изцеден сок от тях действа благотворно, приет сутрин на гладно.

Състояния и заболявания, при които се прилага горската ягода:

  • хроничен колит;
  • заболявания на храносмилателната система, включително гастрит;
  • жлъчни и чернодробни заболявания;
  • хемороиди;
  • рани;
  • сърдечни заболявания;
  • анемия, авитаминоза, неврастения, при запек, подагра, маточни кръвотечения;
  • хипертония;
  • болки в корема;
  • хроничен запек;
  • диабет;
  • язва на стомаха;
  • атеросклероза;
  • гинекологични заболявания.

Хората консумират ягоди за широк спектър от състояния и заболявания. Те благотворно повлияват още диария, забавена моторика на червата, жълтеница, болка и подуване, възпаление на дихателните пътища, артрит, нервно напрежение, заболявания на бъбреците, включително камъни и песъчинки, треска, нощни изпотявания, задържане на вода в организма. Редовният прием на ягодовите плодчета осигурява на организма засилване на метаболизма и понижаване на телесното тегло. Под формата на компреси и лапи, ягодата се използва за лечение на обриви и хемороиди.

В миналото сок от плодовете на растението е бил част от лечението на тиф, поради антибактериалните му свойства. При чернодробни заболявания като хепатит, хроничен хепатит и цироза, най-добре е сокът да се консумира на празен стомах, по 3 чаши на ден. Сокът стимулира чернодробната активност и насърчава обновяването на чернодробните клетки и тъканите.

В народната медицина на много народи, дивата ягода се прилага при диабет, хипертония, туберкулоза, тумори и урогенитални проблеми.

Начин на употреба:

чай от горска ягода

Консумацията на пресни плодове от горска ягода помага за по-добрата дейност на черния дроб и понижава нивото на холестерол в кръвта. Приемът на пресен сок от плодчетата облекчава симптомите на ревматизъм, нормализира кръвната захар и действа детоксикиращо на организма.

  • запарка от сухи листа - в 500 мл. вряла вода се нарязват около 1 супена лъжица сухи листа от горска ягода и се запарват. Оставя се да кисне един час, прецежда се и се пие по 1 чаша, преди хранене, три пъти дневно. Извлекът е много ефикасен при диария и стомашни неразположения (гастрит, колит, язва), както и при възпаление на пикочния мехур;
  • запарка от пресни листа - към чаена чаша гореща вода се прибавят 1 или 2 чаени лъжички пресни листа. Престояват така 10 минути. Три пъти на ден се пие по една чаша запарка. Тя помага при бяло течение, като приемът й трябва да продължи един месец след изчезване на симптомите на състоянието;
  • чай от сухи плодове на горска ягода - с 500 милилитра вряла вода се заливат шепа плодове. Киснат така няколко минути. Редовната консумация на този чай повлиява положително запек. Чаят от сушени ягодови плодчета се използва за лечение на възпаления на устата и гърлото като с него се прави гаргара;
  • маска за лице от ягоди - смачкани ягоди или нарязани на тънки парченца се нанасят на лицето. Престояват около половин час. Маската предпазва от появата на бръчки, премахва вече появилите се такива, помага за възстановяване на уморената кожа и забавя процесите на стареене. Маската почистват идеално кожата, предпазва я от появата на акне, отнема мазната следа от повърхността й и й действа избелващо;
  • отвара от ягодови коренчета – в 1 литър вода се сваряват 25 грама ситно нарязани коренчета за време от 10-15 минути. Охладена отварат се приема по 3 пъти на ден по 1 чаена чаша преди хранене. Действа съдоразширяващо и укрепващо организма;
  • отвара от пресни ягодови корени – 1 грам от тях се заливат с половин чаша студена вода. Сместа се загрява и се оставя за половин час в покой. Получената течност се прецежда. От нея се пият по 2 чаши на ден преди хранене. Този прием се прави обикновено с цел да се облекчи диария;
  • извлек от ягодови плодчета – четвърт чаша нарязани диви ягоди се заливат с половин чаша гореща вода. Оставят се да престоят 30 минути. С получената течност може да изплаквате устната кухина няколко пъти на ден при необходимост;
  • извлек от листа на дива ягода – около 3 грама нарязани листа се заливат с половин чаша вряла вода и се оставят да киснат така около 15 минути. Дневната доза от извлека, получен по този начин се състои в 3-4 чаши. Той ще Ви помогне да пречистите кръвта и ще повлияе благотворно съставът й;
  • успокояваща вана – добавете към ваната 2 чаши свежи или 1 чаша сухи листа от горска ягода. Насладете се на релаксиращото й действие;
  • лапа от ягодови плодчета – нанесете на възпаленото място по кожата смачкани плодове и покрийте с кърпа. Оставете лапата така около 10-20 минути. После внимателно я отмийте с топла вода.

Отварите и запарките от горска ягода могат да се използват за направата на гаргари, промивки, компреси при заболявания като ангина, гингивит, обриви, рани. Върху раните, при мастит и при гнойни възпалителни огнища по кожата могат да се налагат меките запарени листа на растението. Чай от листата на растението помага при дизентерия и действа апетитостимулиращо. Стъблата му пък лекуват рани. 

Пресни ягоди, от друга страна, успокояват гастрит, засилват моториката на чревния тракт, полезни са при лечението на анемия, в същото време утоляват жажда.

Екстракти от листата са  важна съставка в някои лосиони, които се използват за лечение на изгаряния, ожулвания и драскотини по кожата.

Диабетът, високите нива на холестерола и артериосклерозата могат да бъдат предотвратени и облекчени при употребата на диви ягоди.

От пресни ягодови листа индианците са правели чай, който консумирали при скорбут, стомашни заболявания, жълтеница и обилна менструация. Чаят от сухи листа са пиели при бъбречни и стомашни неразположения. При настинки са консумирали големи количества пресни плодове. Сок от тях смесен с вода са използвали за успокоение на зачервени очи и възпалени рани, както и на слънчево изгаряне.

Дивата ягода в козметиката

Ягода поддържа кожата ви вечно млада и привлекателна благодарение на съдържащия се в нея витамин С.

Сокът, извлечен от листата на алпийска ягоди, може да бъде използван, за да направи зъбите по-бели и когато този сок се прилага външно, той избелва кожата. Дивата ягода представлява еликсир, който предотвратява образуването на бръчки и освежава кожата.

Смачкани ягоди може да втриета в зъбите си и да ги оставите да престоят така за малко, след което изплаквате. Това ще подейства заздравяващо на венците Ви. Ягодовата паста за зъби помага за премахване на зъбния камък и облекчава зъбобол. Оставена да престои в устата 5 минути и отмита с топла вода, в която има добавена щипка сода бикарбонат, осигурява премахване на неприятното оцветяване на зъбите.

Плодът се използва за тонизиране и избелване на кожата, за борба с бръчките и луничките, успокояващо слънчево изгаряне и избелване на зъбите.

Горската ягода в кулинарията

В кулинарията, дивата ягода има подобно на градинската ягода приложение. ПО-рядко се влага в кулинарни изкушения, поради трудоемкостта на добивът й. Употребява се за направата на сладко, сосове, ликьори, захарни изделия, декорация на сладкиши и торти, като съставна единица на кремове. Плодовете могат лесно да бъдат изсушени или замразени за по-нататъшна употреба. Сушени ягоди могат да се използват за подслаждане на чайове или горещи зърнени храни, за поръсване върху торти и бисквити, за добавяне към коктейли или за друга подходяща кулинарна фантазия.

Обикновено ягодите се консумират сурови под формата на пресни плодове. В допълнение, те също се консумират в сладкиши ягода или се преработват с цел направата от тях на сладолед, мусове, плодов сок, конфитюри, желета, бонбони и асортименти от печени продукти. Някои хора ферментират ягоди, за да произвеждат ликьор или вино.

Ягодата играе решаваща роля, когато става въпрос за изгаряне на заредените мазнини, особено на нивото на корема. Влакна, съдържащи се в този плод, незабавно премахване на тези допълнителни килограми, така че да получите нов външен вид, който е удобен и атлетичен.

Стара рецепта за приготвяне на пуйка с листа от ягоди

Вземате желано количество пресни листа от горска ягода. Пресовате ги докато осезаемо се отдели аромат от тях. Така готови листата се слагат във вътрешността на цялата пуйка и тя се слага да се вари. Към водата за варене се добавят още розмарин, цветове от виола, лавандула, коприва, магарешки бодил и други сладко миришещи билки. Добавя се бяло вино, половин килограм масло и джинджифил. Пуйката се гарнира още със сини сливи, задушени стафиди и малко сол. Сервира се в покрит съд.

Дивата ягода като декоративно растение

Горските ягоди се отглеждат и като декоративни растения. За целта се отглеждат в саксии, декоративни съдове, по каскаден начин или като плътно, наземно насаждение.

Интересно за горската ягода

  • във Франция горските ягоди се приемат за афродизиак, а на младоженците се е сервирала студена супа от тях;
  • заради сърцевидната си форма и червеният си цвят, ягодките са символ на богинята на любовта Венера;
  • в купичка ягоди се съдържат 20% от дневната доза фолиева киселина необходима на организма;
  • Fragaria vesca е била консумирана още от хората от каменната ера. Култивирана е в Древна Персия, където фермерите познавали плодовете като "Тот Фаранги". По-късно нейните семена са били отнесени по Пътя на коприната към далечния Изток и към Европа, където е била широко отглеждана до 18 век, когато започнал да се заменя с градинската ягода;
  • в Турция стотици тонове диви плодове се събират ежегодно, главно за износ. Там дивата ягода някога е била култивирана в големи количества в квартал Арнаутукой вИстанбул, където е била известна като сорта „Arnavutköy”. Отглеждана е широко близо до град Карадениз Ерегли в провинция Зонгулдак. През месец юни всяка година се провежда "Фестивал на османската ягода" в Карадениз Ерегли;
  • горската ягода е любим плод на финландците. Там расте в изобилие около къщите, в градините, в горите. Популацията й расте заедно с възстановяване на горските масиви;
  • стъблата й пък са съставна единица на напитка наречена „Антиохия”;
  • корените на дивата ягода в Индия се използват за направата на кафе – като негов заместител;
  • в Италия инфузия от ягодови листа се използва като предястие.

Внимание!

Билкови средства и медикаменти, в чийто състав влиза екстракт от горска ягода, не трябва да бъдат използвани от бременни жени. Ако това се наложи, приемът им трябва да бъде консултиран и наблюдаван от лекар.

По време на бременност и кърмене горските ягоди трябва да се консумират в умерени количества, поради това, че не е достатъчно изяснено как влияят на майчиния организъм и на този на бебето по време на тези две състояния.

Приемът на плода в по-големи количества, може да повлияе на кръвосъсирването, като удължи времето за това. Това определя повишеното внимание, с което трябва да се консумират от хора с нарушено кръвосъсирване и предразположение към хемофилия. Също така, поради това действие на дивата ягода, нейната консумация трабва да се спре най-малко 2 седмици преди планирана операция. Обезпокояващото е, че може да увеличи възможността за кървене по време на и след операция.

Ягодите, като така наречени „мъхести” плодове, могат да предизвикат алергична реакция или храносмилателно разстройство. Поради това не се препоръчват за консумация от бебета и деца до 1,5 години.

Още по темата:

4.3, 8 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияЗдравни проблемиБотаникаРецептиЗдравни съветиКлинични пътекиСпортНовиниЛеченияЛюбопитноМедицински изследванияИсторияХранене при...ДиетиСоциални грижиОрганизацииЛайфстайлОбразованиеАлтернативна медицинаХрани и ястияСнимкиЗаведенияПсихологияСпециалисти