Седефче, Мързелив синчец

Седефче, Мързелив синчец (Ruta graveolens) представлява многогодишно тревисто растение с неприятна миризма, което се отглежда и като декоративен вид и като билка. Принадлежи към семейство Rutaceae. Като билка употребите й са предимно медицински, отколкото кулинарни, въпреки че понякога се използва (пестеливо) за овкусяване на грапа и салати. Информация за седефче в билковата литература датира най-малко от шестнадесети век, като е споменато от писатели, включително Диоскорид, Плиний, Джон Джерард и Джон Евелин. Общоприетото име - „билка на благодатта“, произлиза от факта, че снопчета седефче са били използвани за поръсване със светена вода на литургии; Шекспир го споменава с това име в Ричард III и Хамлет. Твърди се, че е ефективна срещу редица заболявания, включително болки в ушите, епилепсия, ишиас, бронхит, колики, както и за лечение на болести по животните. Друга употреба е като репелент срещу бълхи.

Устройство на седефче

Изображение: freepik.com

Растението има прави, без власинки, разклонени стъбла. Листата му са последователно разположени по клоните. Цветовете на седефчето са жълти и събрани в щитовидни, рехави съцветия. Плодът е разпуклива четири-петгнездна кутийка.

Разпространение на седефче

Родина на билката е Балканския полуостров, Южна Европа и Северна Африка. Сега се отглежда по целия свят в градини, особено заради синкавите му листа, а понякога и заради толерантността му към горещи и сухи почвени условия. Култивира се като лечебна и декоративна билка, като кулинарна билка и в по-малка степен като репелент за насекоми. Вирее по каменисти, скалисти и сухи места, из храсталаци. Като градинско растение се среща навсякъде.

Използваема част на седефче

Употребява се надземната част на билката. Листата й са годни за консумация, но са горчиви и леко токсични. Трябва да се използва в ограничени количества.

Химичен състав на седефче

Основни вещества, изолирани от растението

• танин;
• етерично масло;
• горчиви вещества;
• кумарини;
• фурокумарини, фурохинолини (кокусагенин, скимианин), хинолини (гравеолин и осем аналога)
• алкалоиди;
• акридони, уникални за Rutacea, главно в корените и малко в основата на листата;
• линейни кетони: 2-ундеканон 47%, 2-нонанон 19%;
• монотерпени 11%: алфа-пинен; кислородни монотерпени: 1,8-цинеол, метил салицилат;
• лимонен;
• ундеканон - отговорен с репелентното действие върху насекоми, кучета и котки;
• псорален, ксантотоксин, бергаптен, рутамарин, халепин, рутаретин;
• рутин.

Изображение: Itineranttrader, Public domain, via Wikimedia Commons

Серия от фураноакридони и два акридонови алкалоида (арборинин и евоксантин) са изолирани от билката. Клетъчни нейни култури произвеждат кумарините умбелиферон, скополетин, псорален, ксантотоксин, изопимпинелин, рутамарин и рутакултин, и алкалоидите скимианин, кокусагинин, 6-метоксидиктамнин и едулин. Етил ацетатният екстракт от листата на седефчето дава два фуранокумарина, един хинолинов алкалоид и четири хинолонови алкалоида. Хлороформните екстракти от корена, стъблото и листата показват изолирането на фуранокумарин халепензин. Етеричното масло от R. graveolens съдържа две основни съставки, ундекан-2-он (46,8%) и нонан-2-он (18,8%).

Ruta graveolens съдържа акридонови алкалоиди, като фуракридон и гравакридон, хинолинови алкалоиди, като гравеолин и гравеолинин, фуранохинолин диктамнин, кумарини, като гравелиферон, изорутарин, рутакултин, рутаретин и суметхоубереноранокси бергаптен) и 8-метоксипсорален (ксантотоксин).

Досега са идентифицирани повече от 100 съединения от растението. Те принадлежат към четири основни класа вещества, които могат да присъстват в различни количества в надземните части на билката

• алкалоиди на хинолин, хинолинон (напр. гравеолин), фурохинолин (напр. диктамнин, γ-фагарин, скимианин), пиранохинолин (например руталин) и акридон (например фуракридон);
• кумарини като кумарин, дикумарини, фуранокумарини (напр. бергаптен), пиранокумарини и кумарин-нафтохинонови съединения;
• флавоноиди (напр. рутин);
• етерично масло (напр. 2-нонанон, 2-нонилацетат, 2-ундецилацетат).

Лечебни свойства и приложение на седефче

Седефчето се използва в Аюрведа, в хомеопатията и в Унани медицината. Включено е в хомеопатията и за животни. Широко отглеждана в различни части на света, тази билка исторически се използва от древни времена. Документираните й терапевтични употреби включват лечение на възпалителни състояния, екзема, язви, артрит, фибромиалгия, антидот за отрови, репелент за насекоми. Растението също така често се използва за подправяне на някои хранителни продукти като супа, сирене, масло, кафе и чай, както и в медицински препарати като масло от седефче и инфузии, които се използват като спазмолитици и стимулиращи менструалния поток.

Древните гърци и римляни са уважавали растението като билка. В древния римски свят натуралистите Педаний Диоскорид и Плиний Стари препоръчват билката да се комбинира с олеандър и да се пие като противоотрова при ухапвания от отровни змии. Рафинираното масло от седефче е стимулиращо менструалния поток средство, цитирано от римския историк Плиний Стари и гинеколога Соран.

Сокът от билката не трябва да влиза в контакт с кожата, поради свойството му да причинява изгаряне при излагането й на слънце. Етеричното масло от седефче също може да причини контактен дерматит, фототоксични реакции и тежка чернодробна и бъбречна недостатъчност. Терапевтичните дози на прием могат да доведат до депресия, нарушения на съня, умора, замаяност и спазми. Сокът от пресни листа може да предизвика болезнено стомашно-чревно дразнене, припадък, сънливост, слаб пулс, подуване на езика и хладна кожа.

Седефчето е широко използвано в средиземноморския регион за лечение на болка, дерматит, ревматизъм и други възпалителни заболявания, но употребата му е ограничена от потенциалната му токсичност. Независимо от това, са описани няколко нови характеристики за това лечебно растение, включително неговия защитен ефект срещу разкъсване на ДНК веригата и мутации. Освен това е доказано, че предизвиква отстраняването на амидна група от антиапоптотичния протеин Bcl-xL в човешки ракови клетки на мозъка, но не и в нормалните В и Т лимфоцити, като по този начин повишава чувствителността на раковите клетки към смърт, докато оставя нормалните клетки незасегнати.

Свойства на седефче

• болкоуспокояващо;
• нервоуспокояващо;
• противовъзпалително;
• апетитовъзбуждащо;
• сънотворно;
• понижава кръвното налягане;
• тонизира маточната мускулатура, поради което не е препоръчителна за бременни жени.

Изсушени въздушните части на билката притежават спазмолитични, диуретични и противовъзпалителни и стимулиращи менструалния поток свойства.

Състояния и заболявания, при които се прилага седефче

• хемороиди;
• стомашно-чревни заболявания;
• безсъние;
• бактериални инфекции;
• маточна атония;
• сърдечна невроза;
• неврастения;
• сърцебиене, причина за което е невроза;
• кожни обриви;
• външно се използва при подагра, ишиас, ревматични болки, лумбаго, артрит;
• като помощно средство се използва при епилепсия.
• менструални смущения;
• загуба на апетит и диспепсия;
• нарушения на кръвообращението и атеросклероза, сърцебиене, нервност и истерия, треска, плеврит, зъбобол и очни заболявания;
• обструктивни белодробни заболявания - астма, хроничен бронхит; спазматична кашлица;
• диспепсия, колики и някои случаи на синдром на раздразнените черва и диария;
• нервни заболявания, включително главоболие, спазми, световъртеж;
• вторична аменорея, която не е свързана с подлежащо заболяване;
• за изостряне на зрението;
• херпес зостер;
• краста, ухапвания от насекоми и ужилване;
• кожни заболявания, при които е необходимо подобряване на заздравяването на тъканите;
• при епилепсия;
• леки случаи на измръзване;
• витилиго.

Както вътрешно, така и външно се използва при артритни оплаквания, наранявания, навяхвания, наранявания на костите и кожни заболявания. За билката се казва, че действа стимулиращо и загряващо при възрастните хора, като тези ефекти могат да се окажат прекалени за по-младите.

Изображение: Vincent, Public domain, via Wikimedia Commons

Странични действия на седефчето

Рисковете включват контактен дерматит от компонента на летливи масла и фитофотодерматит от фурокумарините, тежки увреждания на черния дроб и бъбреците. Терапевтичните дози могат да причинят странични ефекти като меланхолични настроения, нарушения на съня, умора, замайване и спазми. Сокът на растението, особено свеж, се свързва с болезнено раздразнения на стомаха и червата, припадък, сънливост, нисък пулс, подуване на езика и лепкава кожа. Високите дози трябва да се избягват!

Фитофототоксичност на седефчето - псоралените от билката влизат в контакт с кожата; впоследствие тя е изложена на слънчева светлина; последицата е възникване на впечатляваща фотодразнеща реакция. Това фотоактивиращо свойство на псоралените се използва при лечението на различни кожни злокачествени заболявания, включително псориазис, витилиго и кожен лимфом като режим на псорален плюс UV-A или UV-B (PUVA или PUVB).

Изображение: Michel Maccagnan, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Въпреки че се предполага, че някои биоактивни компоненти в билковите екстракти и настойки, направени от растението R. graveolens, са отговорни за полезните или фототоксични ефекти на същото, молекулярните изследвания, които подробно дешифрират активността на повечето от неговите биоактивни съставки, са оскъдни. Докато фитофототоксичността, причинена от R. graveolens, е известна от дълго време, биоактивността на екстрактите от R. graveolens или неговите различни препарати срещу туморни клетки или патогенни микроби, привличат вниманието едва наскоро.

Седефче и раковото заболяване

Метанолов екстракт от R. graveolens е тестван върху клетки от рак на дебелото черво, гърдата и простатата. Измерени са жизнеспособност, профили на клетъчния цикъл, клоногенност и активиране на капаза. Екстрактът съдържа биоактивни съединения, които, независимо от известните фотоактивируеми механизми, силно инхибират пролиферацията и оцеляването на раковите клетки чрез множество мишени. Това проучване показва, че този екстракт има мощно противораково действие, което се проявява чрез силни антипролиферативни и уцелителни ефекти върху раковите клетки.

Начин на употреба на седефче

• запарка - в 400 мл. вода се запарва 1 чаена лъжица седефче. Престоява 8 часа и се пие по 1 кафена чаша, три пъти дневно.

Екстракт от листата на седефчето инхибира растежа на няколко вида бактерии.

Кулинарна употреба на седефчето

Билката има горчив вкус, поради което се прилага пестеливо в кулинарията. Въпреки че се използва по-широко в предишни времена, това не е билка, която обикновено се среща в съвременната кухня. Днес тя е непозната за повечето готвачи и не се предлага в магазините за хранителни стоки в повечето страни. Тя е компонент на бербере, характерната етиопско-етитрейска смес от подправки, и като такава се среща в тяхната кухня. Също така в Етиопия прясна билка се потапя в кафето, преди да се започне пиенето му. Поради малки количества токсини, които съдържа, трябва да се използва в малки количества и трябва да се избягва от бременни или от хора, които имат проблеми с черния дроб.

• в Истрия (регион, обхващащ Хърватия и Словения) и в Северна Италия, се използва за придаване на специален вкус на грапа/ракия и през повечето време в бутилката може да се намери малко клонче от растението;
• семената могат да се използват за направата на каша;
• горчиво листо може да се добави към яйца, сирене, риба или да се смеси с дамсонови сливи и вино, за да се получи месен сос;
• в Италия младите клонки на растението се потапят в тесто, запържват се в олио и се консумират със сол или захар. Те също се използват самостоятелно за ароматизиране на специфичен вид омлет;
• използва се в бира от Стария свят като ароматизираща съставка.

Билката може да се влага в печива, замразени млечни продукти, меки бонбони или безалкохолни напитки. Нивото на използване е до 1900 μg/kg. Масло от Ruta graveolens се понася при концентрации от 630 до 9000 μg/kg в някои напитки и хранителни продукти. И самата билка и маслото, получено от нея, могат да се добавят към храни и напитки.

Други употреби на седефче

Седефчето се отглежда и като декоративно растение. Повечето котки не харесват миризмата му и следователно може да се използва като възпиращо средство за тях.

Изображение: Amada44, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

В Южна Индия седефчето се препоръчва за домашни градини за отблъскване на змии. Също е често срещана съставка в магьосничеството и правенето на заклинания. През Средновековието тя е била символ на разпознаване между вещици.

Католическата църква също използва клон от седефче, за да поръси светена вода върху своите последователи: през това време е била известна като "билка на благодатта".

Хасидските евреи също са били научени, че билката трябва да се поставя в амулети, за да ги предпази от епидемии и чуми. Други хасиди разчитат на произведенията на известния кабалист от Багдади Яаков Хаим Софер, който споменава растението като ефективно средство както срещу черната магия, така и срещу злото око.

Традиционно се използва в Централна Азия като репелент против насекоми и ароматизатор за стаи.

Етеричните масла, извлечени от билката, се използват за ароматизиране на парфюми и храни. От растението се получава червена боя.

Внимание!

Изключително много лечебни употреби на билката са описани в исторически план. Днес не е така широко застъпена в билковата медицина. Особено внимание се обръща на, а и принос за това има нейната токсичност.

Токсичност на седефчето

Билката обикновено е безопасна, ако се консумира в малки количества с храна и не редовно. Екстрактите от нея са мутагенни и хепатотоксични. Големите дози могат да причинят силна стомашна болка, повръщане, увреждане на черния дроб и бъбреците, смърт. Това се дължи на разнообразието от токсични съединения в сока на растението. Трябва стриктно да се избягва от бременни жени, тъй като може да има тератоген ефект.

Излагането на седефче или билкови препарати, получени от него, може да причини тежък фитофотодерматит, който води до образуване на подобни на изгаряне мехури по кожата. Прекомерното боравене с прясното растение може да причини контактен дерматит.

Заглавно изображение: Plenuska, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons