Жълт смил, Безсмъртниче

Жълт смил, Безсмъртниче (Helichrysum arenarium) представлява многогодишно, тревисто растение от семейство Сложноцветни. Село Симинок, попаднало в очертанията на град Мурфатлар, Румъния, е наречено на обилно растящия в землището му жълт смил; на румънски: siminoc. Билката се използва широко за добив на етерично масло.

Холеретичните, хепатопротективни и детоксикиращи свойства на съцветието на Helichrysum arenarium, са известни отдавна на билколечението в Унгария. Предполага се, че антиоксидантните свойства на основните му феноли, флавоноидите, са отговорни за тези ефекти.

Настойка от ярки жълти цветя се използва при лечение на заболявания на жлъчния мехур и като диуретик при лечение на ревматизъм и цистит. Тя е компонент в захра - билков чай, който се използва за медицински цели в Сирия. Тя се прилага и като компонент на билкови чайове с плодове. Сухото растение често се използва за декоративни цели, заедно с или вместо неговата роднина Helichrysum bracteatum.

Устройство на жълт смил

Изображение: Joy-of-Nature, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Жълтият смил е сивозелено до сребристосиво, влакнесто тревисто растение. Стъблата му са прави или възходящи, високи до 30 см., разклонени само в зоната на съцветията. Листата са последователни, приседнали, линейно ланцетни, 2-6 см. дълги, целокрайни, заострени. Целите са покрити с гъсти власинки. Цветните кошнички са кълбовидни, 5-6 мм. в диаметър, с лимоненожълта до златистожълта обвивка от сухи, лъскави, керемидообразно наредени листчета. Всички цветове са тръбести, оранжеви. Цъфти в периода юни-септември месец.

Разпространение на жълт смил

Билката води произходът си от Европа, Централна Азия, Западен Сибир и Китай. Среща се по песъчливи, каменисти и тревисти места. Среща се от Източна Франция до Дания, както и в планините на Узбекистан върху пясъчни тревни площи и пустош. Също така е широко разпространен на далматинското крайбрежие в Хърватия, където местните жители редовно я берат и продават през лятото (местният средиземноморски климат позволява беритба дори през септември и октомври). Расте на сухи пясъчни места, от Холандия, Швеция и Естония, на юг до Германия, България и Казахстан. Присъства от Бискайския залив до Урал и от Южна Скандинавия до северните части на Балканския полуостров. В Сърбия, площта на H. arenarium е ограничена само до две пясъчни места.

Използваема част на жълт смил

Използват се цветните кошнички на жълтия смил (Inflorescentia Helichrysi arenarii, Flores Helichrysi arenarii, Flores Stoechados citrini). Цветята имат дълга традиция в европейската етномедицина като жлъчегонно, холеретично, хепатопротективно и детоксикиращо билково лекарство. Те са богати на фенолни съединения, включително флавоноиди, халкони, фенолни киселини, кумарини и пирони. Освен полифеноли, от H. arenarium са изолирани и други съединения като стерини, лигнани и гликозиди на ароматни съединения.

Химичен състав на жълт смил

Съдържа флавоноиди от различен тип:

• флавоноли;
• флавони;
• флаванони;
• халкони;
• фенолни киселини;
• фталиди;
• кумарини;
• пирони;
• стероли и др.

Най-голямата група от вещества, открити в H. arenarium, са гликозидите на ароматните съединения. Това включва фенолна киселина глюкозид, бензил гликозиди, бензилов естер глюкозид, фенетил гликозиди, фенилпропаноидни глюкозиди, фенилбутаноиден глюкозид, малтол гликозиди. Повечето от съобщените съединения са идентифицирани като моноглюкозиди, съдържащи глюкоза като захарна част. Дигликозидните съединения се състоят от глюкоза, свързана с глюкоза или други захари като ксилоза, рамноза или апиоза. Стилбен ресвератрол, аурон ауреусидин 6-О-глюкозид, хромон ундулатозид А, лигнан В и неолигнан глюкозид също са идентифицирани и в растението. Изолирани са ангелоилни гликозиди, заедно с други гликозиди и олеанолова киселина. Сред другите фенолни съединения, също се екстрахират катехини и проантоцианидини; флавоноиди, с халкон изосалипурпозид и флаванони салипурпозид, прунин и нарингенин като доминиращи съставки, докато други съединения, присъстващи в забележително количество, са фталиди, каротеноиди, етерично масло и жълти пигменти: α-пиронови производни като аренол и хомоаренол.

Сред флавоноидните компоненти в екстрактите от съцветия, халконовото производно изосалипурпозид е съобщено като най-разпространеното съединение и е посочено като отговорно за жълтия цвят на нежеланите прицветници и за хепатопротективната активност на лекарството от билката.

Състав на етеричното масло от жълт смил

Химически профили на етерични масла с произход от различни видове Helichrysum, главно H. italicum, но също и H. gymnocephalum, H. bracteiferum, H. selaginifolium, H. cordifolium, H. faradifani и H. hypnoides, е изследван интензивно от много изследователи, докато броят на изследванията върху маслото от растения H. arenarium е много ограничен. Повечето статии, занимаващи се с етерично масло, получено от тези видове цветя, съобщават за съдържание от около 0,04-0,09%. Данните за химичните съставки, представени в етеричните масла, съобщени от различни автори, са много разнообразни.

Анализ на дестилирано с пара етерично масло от растения H. arenarium, показва следният състав: алифатни киселини (34,6%), додекановата киселина (11,9%), декановата киселина (9,8%) са най-доминиращи, последвани от естерен метил палмитат (28,5%) и други ароматни съединения (10,2%) като карвакрол и анетол (съответно 3,6 и 3,2%). Маслата от жълти и оранжеви съцветия са имали два доминиращи компонента, бета-кариофилен и хенекозан, последвани от алфа-копаен (съответно 9,0-25,6%, 3,0-32,1% и 1,5-7,2%). Едно от основните съединения в етеричните масла на листата и в двата вида растения с жълти и оранжеви съцветия, освенбета-кариофилен, е и δ-кадиненът (съответно 9,8-22,3% и 6,6-11,8%), докато други съставки представени в забележително количество са 1,8-цинеол, а-копаен, (Е) -р-йонон, у-кадинен, селина-3,7 (11) -диен, епи-а-кадинол; алфа-кадинол, октадекан, изофитол, трикозан.

Макро- и микроелементи

Много малко внимание е отделено на съдържанието на макро- и микроелементи в билковите лекарства и екстракти от жълт смил. Доколкото е известно, само един доклад изучава това. Отчетените стойности на наблюдаваните елементи в най-високите им нива са: алуминий (353 мг/кг), хром (6 мг/кг), мед (19 мг/кг), манган (349 мг/кг) и фосфор (2907 мг/кг) в култивирана лекарствена проба от Унгария, докато концентрацията на барйи (19 мг/кг), калций (7575 мг/кг), желязо (159 мг/кг) и цинк (59 мг/кг) е най-висока в търговска проба от Полша. Макро- и микроелементите са критични компоненти за редица ензимни и неензимни процеси, участващи в антиоксидантната защита на човешкото тяло, а дефицитът на някой от тези основни елементи може да наруши функцията на цялостната антиоксидантна система.

Лечебни свойства и приложение на жълт смил

Синтетичните лекарства, които се използват за лечение на жлъчен мехур, диспептични и чернодробни нарушения, често са недостатъчни и понякога могат да доведат до сериозни странични ефекти. Лечебните растения могат да бъдат основен източник на потенциално полезни нови съединения за разработването на ефективно лекарство за борба с различни гастроентерологични проблеми. Според монографиите на СЗО (WHO, 2015), Helichrysi flos (биологичен източник Helichrysum arenarium) се използва като жлъчегонно средство, при лечение на диспептични заболявания и в традиционната медицина като холеретично, диуретично, леко спазмолитично, хепатопротективно и  средство за детоксикация.

Изображение: Joy-of-Nature, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Повечето изследователи на билката потвърждават, че най-важната група съединения, отговорни за биологичната й активност, са флавоноидите. Освен това са докладвани значителни свойства на нарингенин, един от основните флавоноиди на H. arenarium. От друга страна, няма клинични данни за тестване на екстракти или препарати на базата на H. arenarium. Въпреки че H. arenarium е добре известен във фитотерапията с потенциала си за лечение на заболявания на жлъчния мехур и е класифициран като застрашен вид в редица европейски страни, в литературата има много малко данни за отглеждането му.

Пресните или сухи цветя или цялата цъфтяща билка са жлъчегонни, диуретични, действащи при кожни заболявания и стомашни неразположения. Инфузия от тях се използва за лечение на заболявания на жлъчния мехур и като диуретик при лечение на ревматизъм, цистит и др. От цъфтящото растение се прави хомеопатично лекарство. Използва се при лечение на заболявания на жлъчния мехур и лумбаго. С най-голямо значение за лечебното действие са халкон изосалипурпозид; гликозидът на флаванона нарингенин, гликозидите на апигенина и кемпферола. С биологична активност са и установените в дрогата фталиди, кумарини, стероли, етерично масло, инозитол, каротеноиди и др.

Свойства на жълт смил

• жлъчегонно;
• апетитовъзбуждащо;
• пикочогонно;
• спазмолитично;
• хепатопротективно;
• леко антимикробно.

Цветовете на жълтия смил намират приложение при заболявания на черния дроб, жлъчните пътища и отделителната система. Предписват се пре­димно при възпаление на жлъчните пътища с жълтеница, камъни и пясък в жлъчния мехур, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, смущения в уринирането, отоци, ревматизъм, невралгия, импотентност, ишиас, ниско артериално налягане, някои кожни болести и др. Доказана е способността на извлеците от цветовете на жълтия смил да сти­мулират секрецията на жлъчка, стомашен и панкреатичен сок, да засилват тонуса на жлъчния мехур и да увеличават отделянето на урината. Едновременно с това при болните от жълтеница се наблюдава спиране на повръщането и гаденето, облекчаване на болките, изхвърляне на задържаните газове, намаляване на жълтото оцветяване на кожата и лигавиците.

Действие на една от основните съставки на жълт смил - нарингенин

Нарингенинът е ключова терапевтична стъпка в редица патологични състояния, включително прогресията и метастатичния потенциал на меланома, инфекцията с вируса на Ебола и болестта на Паркинсон. Парк и др. (в преса) предлагат нарингенин като потенциална терапевтична молекула с противоракови ефекти върху хориокарциномните клетки, докато Liang et al. (2017) съобщават, че нарингенинът предпазва кератиноцитите от апоптоза и увреждане от оксидативен стрес. Освен това, като се има предвид, че нарингенинът и нарингенин-5-О-глюкозидът са сред доминиращите съединения в H. arenarium, струва си да се отбележи, че Agus et al. (2017) съобщават, че богатата на нарингенин фракция от листата на гълъбовия грах (Cajanus cajan) показва доста добър инхибиторен ефект спрямо Salmonella thypi в сравнение с хлорамфеникол.

Цветята на жълтия смил съдържат антибактериални съставки и горчиви вещества, които също могат да подпомогнат стомашната и панкреатичната секреция. Също така е показан при лошо храносмилане, както и при загуба на апетит.

В Русия съцветието на H. arenarium се прилага под формата на инфузии за стимулиране на стомашната секреция, лечение на нарушения на жлъчния мехур, както и на цистит, ревматизъм, артрит и подагра. Препоръчителното приложение на отвара е 1:20, 100 ml 2-3 пъти на ден. Освен това, за таблетките, съдържащи пречистени флавоноиди, проучвания показват, че доза от 50 mg, приемана 3 пъти дневно за период от 40 дни, е безопасна.

В сръбската традиционна медицина прилага галеновите препарати с Helichrysi flos, за да намалят концентрацията на жлъчните киселини, да увеличат съдържанието на билирубин в жлъчката и тонуса на жлъчния мехур и да подпомогнат секрецията на жлъчка. Освен това се посочва спазмолитичен ефект върху сфинктера на жлъчния мехур. Използва се под формата на чай като запарка или отвара. Според Европейската агенция по лекарствата (EMA) в Австрия Helichrysi flos се използва под формата на чаени смеси, приготвени в аптеките. Също така, съцветието на H. arenarium е въведено в официалната медицина в Полша през тридесетте години на XX век. В момента на полския пазар има два продукта, присъстващи в категория „Фармакопейни продукти“. Извън страните от ЕС препаратите Helichrysi flos са били използвани първо в Съветския съюз и в страните от бившия СССР. Учен е събрал историческите данни за употребата на лечебни растителни видове в Литва от 1873 г. и той съобщава, че H. arenarium се споменава в официалните разпоредби през 1904, 1911, 1914 и по времето на СССР. До този момент няма клинични данни за тестване на препаратите на базата на H. arenarium.

Начин на употреба

Използват се чай, отвари, запарки от цветовете на жъл­тия смил. Предписва се например запарка, приготвена от една супена лъжица билка, накисната за 1 час в 1/2 л. вряща вода. Пие се по 1 кафена чашка, преди ядене. В някои страни има препарати, приготвени от действащите вещества на растението. Те са слабо токсични, но при продължителна употреба могат да предизвикат жлъ­чен застой в черния дроб и да смутят храносмилането, като затруднят изпразването на стомаха и червата.

Основните доставчици на цветни глави от жълт смил на пазара са бившите страни от СССР, Полша и Турция. В търговията има три форми на лекарството: сухи цветни глави (Helichrysi arenarii flos), течен екстракт (Helichrysi arenarii extractum fluium), обикновено получен чрез екстракция с воден етанол или глицерин и сух екстракт от цветни глави (Extractum florum Helichrysi arenarii siccum), обикновено се получава от течен екстракт. Цветните глави се използват главно за отвари, докато сухите екстракти се използват широко за производството на галенови препарати под формата на капсули и таблетки. Тези форми на пазара са представени главно от руски препарати.

Интересно за жълт смил

H. arenarium е напълно защитен в Швеция и Сърбия, докато в Дания и Естония видът е вписан като „изискващ грижи“. През 70-те години видът получава частична правна защита в Полша, което спира свръхексплоатацията на естествената му резолюция.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Освен неустойчивото събиране, основният рисков фактор, който застрашава съществуването на видовете, е превръщането на естественото местообитание в земеделска земя (овощни градини, лозя) и площи за отглеждане на бързо растящи дървесни видове (сортове топола, бор и акация). Регламентите за защита предизвикват необходимостта от разработване на нова ефективна технология за отглеждане на билката. Става ясно, че в големи мащаби билката не може да се отглежда, освен в малки ферми на площ от порядъка на 2 хектара.

Според СЗО (2015) единственото използване на Helichrysi arenarii flos, описано във фармакопеи и утвърдени документи, е лечението на диспептични разстройства. От друга страна, жлъчегонната, хепатопротективната и детоксикираща активност на съцветието на H. arenarium е призната отдавна в Европа.

Наскоро Mao et al. (2017) съобщават за антиатеросклеротична активност на флавоноиди (т.е. нарирутин, нарингин, ериодиктиол, лутеолин, галутеолин, астрагалин и кемпферол), изолирани от цветята на H. arenarium. Те предполагат, че основният механизъм на активността е по пътя на противовъзпалението, особено чрез намаляване на експресията на С-реактивен протеин (CRP), инхибиране на дейностите на c-Jun NH2-терминалните кинази (JNK2) и p38, и митоген-активирана протеин киназа (MAPK).

Заглавно изображение: Аимаина хикари, CC0, via Wikimedia Commons