Уретрален синдром, неуточнен МКБ N34.3

Уретралният синдром включва дизурични оплаквания (често, болезнено уриниране на малки порции), императивност на уринирането (бърз, непреодолим позив) и супрапубичен дискомфорт при липса на обективни мехурни и уретрални изменения.

Уретралният синдром може да се дължи на инфекция, уретрален спазъм, уретрална обструкция, хипоестрогенизъм, психогенни, неврологични, алергични или травматични причини, анатомични вариации и други.

При уретералния синдром има несигнифакантна бактериурия (количество на бактериите под 10⁵/ml). Етиологичните причинители най-често са E.coli, Chlamydia trachomatis, S. saprophiticus и други. 

Клиничната картина на уретрален синдром включва често уриниране, с парене и болка по време на микция, императивни позиви за уриниране, тежест и болка ниско в корема и други циститоподобни оплаквания.

Поставянето на диагнозата изисква изследването на урокултура (малко количество бактерии) с посявка за установяване на причинителя и антибиотичната му чувствителност. При цистоскопия може да се установи атрофия на мехурната стена, интерстициален цистит, диертикули.

Лечението при уретрален синдром е според етиологията.

При инфекция се назначава антибиотично лечение. След менопаузата се препоръчва локална терапия с влагалищни естрогенни кремове. При стенози на уретрата се прави дилатация и масаж на Хегар на предната влагалищна стена.