Уретрален синдром, неуточнен МКБ N34.3

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

С термина уретрален синдром, неуточнен, се означава състоянието, при което има раздразнение в областта на уретрата и са налице симптоми, насочващи към урогенитален проблем и нарушения в уринирането, без ясна причина и без установяване на конкретен бактериален агент. В съвременната практика състоянието се среща относително рядко, но в много случаи представлява значителен диагностичен и терапевтичен проблем.

Причини и рискови фактори

Уретралният синдром може да се дължи на инфекция, уретрален спазъм, уретрална обструкция, хипоестрогенизъм, психогенни, неврологични, алергични или травматични причини, анатомични вариации и много други. В редица случаи точната причина за появата на състоянието не може да бъде установена, като тогава се говори за неуточнен уретрален синдром.

Сред възможните и най-често описвани в клиничната практика рискови фактори, увеличаващи вероятността от развитие на уретрален синдром, се включват:

• полово предавани инфекции: при недиагностицирани към момента гонорея, хламидия, сифилис, микоплазма и други
• други бактериални инфекции: при уретралния синдром има несигнифакантна бактериурия (количество на бактериите под 105/ml). Етиологичните причинители най-често са E.coli, S. saprophiticus и други
• особености в храненето: при честа злоупотреба с алкохол, пикантни и люти храни, прекомерна употреба на съдържащи кофеин храни и напитки
• дразнители: при употреба на козметични и измивни средства, съдържащи съставки, които причиняват дразнене, алергия и реакция, може да се развие раздразнение на уретрата и развитие на уретрален синдром. Реакцията може да се развие и от дамски превръзки, спермициди, презервативи и други
• други фактори: при агресивна и честа мастурбация, прекомерна сексуална активност, наличие на подлежащи заболявания (диабет, псориазис, екзема, лупус и други), прием на антибиотици, кортикостероиди и имуносупресивни средства

Изясняването на рисковите фактори има важно значение при последващото изготвяне на индивидуален терапевтичен план, като премахването на вредните въздействия подобрява ефективността от лечението и намалява риска от рецидив.

Симптоми и усложнения

Клиничната картина на уретрален синдром, макар да варира по тежест, интензивност и особености при отделните пациенти, показва някои общи характеристики и оплаквания.

Уретралният синдром включва:

• дизурия: изключително характерно е наличието на дизурични оплаквания (често, болезнено уриниране на малки порции)
• проблеми в уринирането: императивност на уринирането (бърз, непреодолим позив) и супрапубичен дискомфорт при липса на обективни мехурни и уретрални изменения. Характерни са тежест и болка ниско в корема и други циститоподобни оплаквания, често уриниране нощем
• специфични оплаквания при мъже: освен микционните нарушения, при мъже е възможно подуване и болка в областта на тестисите, болка при еякулация, наличие на кръв в семенната течност, изтичане на секрет от уретрата, болка при полов акт и други
• общи, системни оплаквания: при развитие на усложнения е възможна поява на някои неспецифични системни оплаквания, като главоболие, втрисане, болки в мускулите

При жените могат да се наблюдават, освен гореизброените, също и болка при полов акт, поява на течение, усещане за сухота, сърбеж в областта, повишен риск от разпространение и засягане на съседни органи и структури.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при уретрален синдром, неуточнен, често е по метода на изключването, като за целта се налага назначаване на разширени изследвания. Най-често диагнозата се базира на информацията, получена в хода на следните диагностични методи:

• разпит и преглед: значение имат данните за давността, тежестта и особеностите на наличните оплаквания, брой сексуални партньори, известни подлежащи заболявания, приемани лекарства, вредни навици и други в комбинация с гинекологичен преглед и оценка на общото състояние
• лабораторни изследвания: назначават се разширени кръвни изследвания за оценка на общото състояние, уринен анализ и други, съобразно оплакванията и находките при конкретния пациент
• микробиологични изследвания: поставянето на диагнозата изисква изследването на урокултура (малко количество бактерии) с посявка за установяване на причинителя и антибиотичната му чувствителност При съмнения се извършват и изследвания за кандидоза
• образни изследвания: може да се наложи и извършване на различни образни изследвания, като обикновено се стартира с ехография на коремните органи за оценка на околните структури, промени в урогениталния тракт и други. При цистоскопия може да се установи атрофия на мехурната стена, интерстициален цистит, дивертикули и много други

Диференциалната диагноза е изключително широка и налага различаване от всички останали възможни заболявания по хода на урогениталния тракт, които могат да причинят идентични клинични и лабораторни находки.

Лечение

Терапевтичният подход при уретрален синдром, неуточнен, се определя строго индивидуално, съобразно идентифицираните етиологични причинители и рискови фактори. Целенасоченият и индивидуален подход имат ключова роля за бързото и ефективно овладяване на състоянието и превенцията на асоциираните с него усложнения.

Най-общо лечението включва:

• антибиотична терапия: в случай, че състоянието е причинено от бактериална инфекция, се препоръчва извършване на антибиограма и стартиране на подходяща антибиотична терапия в достатъчно високи дози и за достатъчно продължителен период от време. В някои случаи антибиотично лечение може да се назначи за превенция на вторична бактериална инфекция при рискови пациенти
• симптоматични средства: в зависимост от оплакванията при конкретния пациент се назначават подходящи симптоматични средства, включително аналгетици (при силна болка), противовъзпалителни средства, спазмолитици, добавки, витамини и други
• общи мерки: препоръчва се прием на достатъчно течности (при липса на противопоказания), осигуряване на почивка, избягване на тежко физическо натоварване и полови контакти, избягване на някои дейности като каране на колело, езда

Неглижирането на оплакванията, неподходящото и непълно лечение, самолечението крият риск от хронифициране на процеса и развитие на различни по вид и тежест усложнения, които от своя страна допълнително влошават терапевтичните възможности впоследствие.

Изображения: freepik.com