Уретрален синдром, неуточнен МКБ N34.3

› Лечение
Въведение
С термина уретрален синдром, неуточнен, се означава състоянието, при което има раздразнение в областта на уретрата и са налице симптоми, насочващи към урогенитален проблем и нарушения в уринирането, без ясна причина и без установяване на конкретен бактериален агент. В съвременната практика състоянието се среща относително рядко, но в много случаи представлява значителен диагностичен и терапевтичен проблем.
Причини и рискови фактори
Уретралният синдром може да се дължи на инфекция, уретрален спазъм, уретрална обструкция, хипоестрогенизъм, психогенни, неврологични, алергични или травматични причини, анатомични вариации и много други. В редица случаи точната причина за появата на състоянието не може да бъде установена, като тогава се говори за неуточнен уретрален синдром.
Сред възможните и най-често описвани в клиничната практика рискови фактори, увеличаващи вероятността от развитие на уретрален синдром, се включват:
- полово предавани инфекции: при недиагностицирани към момента гонорея, хламидия, сифилис, микоплазма и други
- други бактериални инфекции: при уретралния синдром има несигнифакантна бактериурия (количество на бактериите под 105/ml). Етиологичните причинители най-често са E.coli, S. saprophiticus и други
- особености в храненето: при честа злоупотреба с алкохол, пикантни и люти храни, прекомерна употреба на съдържащи кофеин храни и напитки
- дразнители: при употреба на козметични и измивни средства, съдържащи съставки, които причиняват дразнене, алергия и реакция, може да се развие раздразнение на уретрата и развитие на уретрален синдром. Реакцията може да се развие и от дамски превръзки, спермициди, презервативи и други
- други фактори: при агресивна и честа мастурбация, прекомерна сексуална активност, наличие на подлежащи заболявания (диабет, псориазис, екзема, лупус и други), прием на антибиотици, кортикостероиди и имуносупресивни средства
Изясняването на рисковите фактори има важно значение при последващото изготвяне на индивидуален терапевтичен план, като премахването на вредните въздействия подобрява ефективността от лечението и намалява риска от рецидив.
Симптоми и усложнения
Клиничната картина на уретрален синдром, макар да варира по тежест, интензивност и особености при отделните пациенти, показва някои общи характеристики и оплаквания.
Уретралният синдром включва:
- дизурия: изключително характерно е наличието на дизурични оплаквания (често, болезнено уриниране на малки порции)
- проблеми в уринирането: императивност на уринирането (бърз, непреодолим позив) и супрапубичен дискомфорт при липса на обективни мехурни и уретрални изменения. Характерни са тежест и болка ниско в корема и други циститоподобни оплаквания, често уриниране нощем
- специфични оплаквания при мъже: освен микционните нарушения, при мъже е възможно подуване и болка в областта на тестисите, болка при еякулация, наличие на кръв в семенната течност, изтичане на секрет от уретрата, болка при полов акт и други
- общи, системни оплаквания: при развитие на усложнения е възможна поява на някои неспецифични системни оплаквания, като главоболие, втрисане, болки в мускулите
При жените могат да се наблюдават, освен гореизброените, също и болка при полов акт, поява на течение, усещане за сухота, сърбеж в областта, повишен риск от разпространение и засягане на съседни органи и структури.
Диагноза и изследвания
Поставянето на диагнозата при уретрален синдром, неуточнен, често е по метода на изключването, като за целта се налага назначаване на разширени изследвания. Най-често диагнозата се базира на информацията, получена в хода на следните диагностични методи:
- разпит и преглед: значение имат данните за давността, тежестта и особеностите на наличните оплаквания, брой сексуални партньори, известни подлежащи заболявания, приемани лекарства, вредни навици и други в комбинация с гинекологичен преглед и оценка на общото състояние
- лабораторни изследвания: назначават се разширени кръвни изследвания за оценка на общото състояние, уринен анализ и други, съобразно оплакванията и находките при конкретния пациент
- микробиологични изследвания: поставянето на диагнозата изисква изследването на урокултура (малко количество бактерии) с посявка за установяване на причинителя и антибиотичната му чувствителност При съмнения се извършват и изследвания за кандидоза
- образни изследвания: може да се наложи и извършване на различни образни изследвания, като обикновено се стартира с ехография на коремните органи за оценка на околните структури, промени в урогениталния тракт и други. При цистоскопия може да се установи атрофия на мехурната стена, интерстициален цистит, дивертикули и много други
Диференциалната диагноза е изключително широка и налага различаване от всички останали възможни заболявания по хода на урогениталния тракт, които могат да причинят идентични клинични и лабораторни находки.
Лечение
Терапевтичният подход при уретрален синдром, неуточнен, се определя строго индивидуално, съобразно идентифицираните етиологични причинители и рискови фактори. Целенасоченият и индивидуален подход имат ключова роля за бързото и ефективно овладяване на състоянието и превенцията на асоциираните с него усложнения.
Най-общо лечението включва:
- антибиотична терапия: в случай, че състоянието е причинено от бактериална инфекция, се препоръчва извършване на антибиограма и стартиране на подходяща антибиотична терапия в достатъчно високи дози и за достатъчно продължителен период от време. В някои случаи антибиотично лечение може да се назначи за превенция на вторична бактериална инфекция при рискови пациенти
- симптоматични средства: в зависимост от оплакванията при конкретния пациент се назначават подходящи симптоматични средства, включително аналгетици (при силна болка), противовъзпалителни средства, спазмолитици, добавки, витамини и други
- общи мерки: препоръчва се прием на достатъчно течности (при липса на противопоказания), осигуряване на почивка, избягване на тежко физическо натоварване и полови контакти, избягване на някои дейности като каране на колело, езда
Неглижирането на оплакванията, неподходящото и непълно лечение, самолечението крият риск от хронифициране на процеса и развитие на различни по вид и тежест усложнения, които от своя страна допълнително влошават терапевтичните възможности впоследствие.
Изображения: freepik.com
Симптоми и признаци при Уретрален синдром, неуточнен МКБ N34.3
- Повишена телесна температура
- Болезнено уриниране
- Полиурия/често уриниране
- Уретрален дискомфорт
- Уринарни симптоми влошаващи се при секс
- Липса на бактерии в урината
Лечение на Уретрален синдром, неуточнен МКБ N34.3
Библиография
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/24300-urethral-syndrome
https://www.healthline.com/health/urethritis-chronic
https://www.medicalnewstoday.com/articles/325057
https://www.malacards.org/card/urethral_syndrome
https://www.msdmanuals.com/professional/genitourinary-disorders/urinary-tract-infections-utis/bacterial-urinary-tract-infections
https://en.wikipedia.org/wiki/Urethral_syndrome
Коментари към Уретрален синдром, неуточнен МКБ N34.3