Кошмари МКБ F51.5

Кошмарите са реалистични, смущаващи сънища, които измъчват човек по време на дълбок сън. Те се появяват най-често по време на REM-съня. Тъй като периодите му стават постепенно по-дълги с напредването на нощта, кошмари се регистрират най-често в ранните сутрешни часове.

Кошмарът, наричан още лош сън, е неприятно преживяване, което може да предизвика силен емоционален отговор от ума, обикновено страх, отчаяние, тревожност и силна тъга. Въпреки това, се прави разлика между кошмари и лоши сънища, хората продължават да спят по време на сънищата, докато кошмарите ги събуждат.

Този тип събития се случват средно веднъж месечно. Те рядко се срещат при деца под 5 години, но като цяло са характерни за малките деца (25% имат кошмар поне веднъж седмично), най-често при тийнейджъри и понякога при възрастни.

Темите варират от човек на човек. Съществуват обаче и някои общи за всички. Например, много възрастни имат кошмари за това, че не могат да бягат достатъчно бързо, за да избягат от опасност или за падане от голяма височина. Ако са преживели травматично събитие, като нападение или злополука, имат повтарящи се кошмари за относно това събитие.

Кошмарите могат да се породят от физически причини, като заспиване в неудобно положение, висока температура или психологически причини като стрес и безпокойство. Някои хора имат кошмари след късна вечеря, което засилва метаболизма и сигнализира на мозъка да бъде по-активен. Известно е, че редица лекарства допринасят за честотата на кошмарите. Медикаменти, които действат на химичните вещества в мозъка, като антидепресанти и наркотици, често се свързват с кошмари.

Научните изследвания показват, че появата на кошмари има много причини. В проучване, фокусирано върху децата, се доказва, че кошмарите пряко корелират със стреса в живота им. Деца, които са преживели смъртта на член от семейството, на близък приятел, или познават някой с хронично заболяване, имат по-чести кошмари от други, които са изправени само пред стрес от училище или от социалните аспекти на ежедневието. През XIX век авторите смятат, че кошмарите са причинени от липсата на достатъчно кислород, следователно се смята, че болни със сънна апнея страдат по-често.

Сблъскващите се с кошмари болни, които страдат от тревожни или депресивни разстройства, са по-склонни да изпитват силно безпокойство от преживяното. Кошмарите оказват травмиращи психологически ефекти върху психиката им. Въпреки че връзката не е ясна, те се свързват и със самоубийство. Тъй като кошмарите могат да окажат значително влияние върху качеството на живот, е важно хората да се консултират с медицински специалист, ако се сблъскват редовно с тях.

Кошмарът може да включва следните характеристики:

• изглежда реален
• пациентът е много разстроен, уплашен, тревожен, ядосан, тъжен или отвратен в резултат на съня си
• обикновено е свързан със заплахи относно безопасността или оцеляването, но може да има и други смущаващи теми
• завършва със събуждане на човека
• изпотяване и ускорена сърдечна честота
• човек може да разсъждава ясно след събуждането си и да си спомня подробности от кошмара
• причинява страдание, което пречи на болния да заспи безпроблемно вечер

Кошмарите се считат за разстройство на съня само ако отговаря на следните характеристики:

1. Случват се често.
2. Нанасят големи страдания или увреждания през останалата част от денонощието, като тревожност или постоянен страх.
3. Проблеми с концентрацията или паметта.
4. Натрапливи размисли за съдържанието на всички кошмари.
5. Дневна сънливост, умора или липса на енергия.
6. Проблеми с функционирането на работа, училище или в социални ситуации.

Рутинно не се правят тестове, с които да се диагностицират кошмарите като разстройство на съня. Лекарят разпитва болния за симптомите и случващото се, както и обща медицинска история, плюс фамилна обремененост. Прегледът включва:

1. Разговор с болния. Чрез него се идентифицират всички състояния, които могат да допринесат за кошмарите. Ако те сочат основно психично разстройство, лекарят може да насочи болния към специалист по психично здраве.
2. Обсъждане на симптоми. Кошмарите обикновено се диагностицират въз основа на описаните от болния преживявания. Лекарят търси информация за семейната история, дали са доказани проблеми със съня при друг член на семейството.
3. Нощно изследване на съня (полисомнография). Ако сънят е силно нарушен, се препоръчва изследване за сън през нощта, за да определи дали кошмарите са свързани с друго нарушение. Сензорите, поставени върху тялото, записват и регистрират мозъчните вълни, нивото на кислород в кръвта, сърдечната честота и дишането, както и движенията на очите и краката, докато човек спи.

Лечението на кошмарите обикновено не е необходимо. Въпреки това може да се наложи, ако причиняват дистрес или нарушение на съня и пречат на функционирането през деня.

Основната причина за поява на това разстройство помага да се определи лечението. Опциите стандартно включват:

• Лечение на основното заболяване. Ако кошмарите са свързани с основното медицинско състояние, лечението е насочено към този проблем.
• Лечение на стрес или тревожност. Ако изглежда, че състояние на психичното здраве, като стрес или тревожност, допринася за кошмарите, се предлагат техники за намаляване на стреса, консултации или терапия при специалист по психично здраве.
• Медикаменти. Лекарствата рядко се използват за лечение на кошмари. Въпреки това, може да се препоръча лечение на тежки случаи, свързани с посттравматично стресово разстройство чрез антидепресанти.

Повечето хора, преживели кошмар, откриват, че това е изолирано събитие. Дългосрочната прогноза като цяло е добра. Ако кошмарите се появяват често в продължение на няколко месеца или са следствие на травматично събитие, болните те насочват за оценка от психолог или психотерапевт.

Към кошмарите се разглежда и тревожното разстройство на съня.

Кошмарно разстройство, известно още като тревожно разстройство на съня, се характеризира с чести кошмари. Те често изобразяват индивида в ситуация, застрашаваща живота или личната му безопасност, обикновено възникват по време на етапите на REM-съня.

Проучванията съобщават, че разстройствата на съня са налице като коморбидно състояние при:

• 50-70% от случаите на посттравматично стресово разстройство
• 17,5% от случаите на депресия
• 18,3% от случаите на безсъние
• 16,7% от случаите на шизофрения
• 49% от случаите на гранични разстройства на личността

Тревожните разстройства на съня са включени в парасомниите, които покриват всяко необичайно поведение по време на сън. Пациентът си спомня всеки детайл от съня. По време на кошмара спящият може да крещи. След събуждане той обикновено е нащрек и се ориентира в околната среда, но може да има ускорен сърдечен ритъм и симптоми на безпокойство, като изпотяване. Възможно е да страдат от проблеми със заспиването от страх, че ще преживеят друг кошмар.

Лечението се насочва към основното заболяване. Използва се когнитивно-поведенческа терапия с добри резултати. При тежки случаи се прибягва до медикаментозно лечение спрямо конкретния случай.