Епидемично вертиго МКБ A88.1

Вертиго (световъртеж) е илюзорно възприятие за движение в пространството на самия човек или на заобикалящите го предмети.

Световъртежът бива няколко вида:

• системен - има определена посока
• ротаторен (връщателен) или линеен
• несистемен - няма определена посока, описва се като замайване (шемет)

Епидемично вертиго представлява пароксизмална атака на тежък световъртеж, непридружен от глухота или шум в ушите, който засяга млади и хора на средна възраст, често след неспецифична инфекция на горните дихателни пътища. Характеризира се с едностранна вестибуларна дисфункция.

Синдромът вероятно е описан за първи път от Barré и Reys, които го наричат синдром на вестибуларния епидемичен световъртеж.

Заболяването има доброкачествен ход и продължава около две, максимум шест седмици. Често възниква по време на вирусни епидемии.

Началото е остро, драматично. Вертигото, освен със световъртеж, се характеризира още с гадене, повръщане, при липса на загуба на слух и шум в ушите. Често е доказателство за скорошна или налична в момента инфекция на горните дихателни пътища. След остър пристъп, характеризиращ се с поява на гадене, световъртеж и замаяност, могат да се наблюдават леки преходни епизоди на замаяност, които да персистират в продължение на месеци.

Патоанатомичната характеристика свидетелства за изолирана лезия на вестибуларния нерв.

Точната етиология на епидемично вертиго остава неизяснена. Смята се, че причинител е вирус, най-вероятно ентеровирус.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина и изключването на други причини за световъртеж и гадене. Често кръвните тестове показват наличие на ентеровирусни антитела.

Лечението е поддържащо и симптоматично.