Други видове уртикария МКБ L50.8

Към рубриката "Други видове уртикария" се включва хроничната уртикария.

Хроничната уртикария е състояние, при което сърбящ обрив персистира в продължение на повече от шест седмици. Тя протича с по-бедна субективна и обективна симптоматика, но обикновено се съпътства от хронични заболявания на вътрешните органи и системи и води до невропсихични смущения. Хроничната уртикария има най-често периодично рецидивираща еволюция и смесена патогенеза: алергична и неалергична, като последната е преобладаваща.

Смята се, че провокиращ фактор причинява освобождаването на химикали (например хистамин) от клетки в кожата. Химикалите предизвикват изтичането на течност от малките кръвоносни съдове под кожната повърхност. Течността се обединява, образувайки уртики. Химикалите също така причиняват дилатация на кръвоносните съдове, което води до поява на еритематозен ореол около уртиките. Провокиращият фактор не е известен или идентифициран в много случаи. Възможни причини в някои случаи включват:

• В много случаи причината може да е автоимунен проблем. При автоимунните заболявания организмът произвежда антитела (автоантитела), които атакуват нормалните негови клетки. При уртикарията тези антитела се прикрепят към клетките под кожата и да ги предизвикват да освободят хистамин и други химикали. Причината, поради която това се случва, не е ясна.
• Алергията към храни, лекарства или паразити е рядка причина за хронична уртикария.
• Физикална уртикария е вид уртикария, която се появява при физическа стимулация на кожата. Най-често срещаният пример затова се нарича дермографизъм. При други случаи уртикариалният обрив е причинен от топлина, студ, емоции, физически упражнения или силна слънчева светлина. Този вид уртикария често предизвиква пристъпи на внезапна проява на симптоми (остра уртикария), но понякога причинява хронични симптоми.
• Бактерия, наречена Helicobacter pylori, която се среща в стомаха, може да бъде фактор в някои случаи.

Обривът на хроничната уртикария, включваща се към други видове уртикария, може да засегне всяка част от кожата. Малки надигнати области, наречени уртики, се развиват върху кожата. Наподобяват блистери и са много сърбящи. Всяка уртика е бяла или червена и обикновено е заобиколена от малка червена кожна зона. Уртиките могат да бъдат различни по форма, но често са кръгли. Появата на обрива и сърбежа може да предизвика стрес.

Свързано състояние, наречено ангиоедем, се появява понякога при някои пациенти с хронична уртикария. Подуването на ангиоедема може да се развие навсякъде по тялото, но най-често засяга клепачите, устните и гениталиите. Понякога засяга и езика и гърлото. Подуването може да бъде толкова лошо, че да предизвика затруднено дишане.

Хроничната уртикария има тенденция на рецидиви и ремисии. Тежестта на обрива и сърбежа варира от човек на човек. Някои фактори, като топлина, студ, менструация, стрес или емоция, могат да влошат обрива.

Симптомите могат да изчезнат напълно след няколко месеца, но състоянието продължава няколко години в някои случаи.

При около половината от пациентите с хронична уртикария симптомите изчезват в рамките на 3-5 години след първата им поява. В около 1 на всеки 5 случая симптомите продължават и изчезват след повече от 10 години.

Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата и клиничните находки. Резултатите от алергологичните и имунологичните изследвания също са от значение.

Лечението на хроничната уртикария, разглеждаща се в други видове уртикария, включва приложение на антихистамини, кремове с ментол, стероиди, имуносупресори, избягване на идентифицирани провокиращи фактори, като определени храни.