Водна леща

Водна леща (Lemna minor) е дребно плаващо, многогодишно растение, което образува гъсти колонии по повърхността на бавнотечащи води. Водната леща е представител на семейство Водни лещи (Lemnaceae). Китайски лечители и тибетски монаси са открили, че растението има лечебни свойства, отбелязвайки особената му ефективност при кожни заболявания. Интересен е фактът, че преди 18 век водната леща се е смятала за водорасло, но по-късно е установено, че има цветове.

Устройство на водна леща

Изображение: No machine-readable author provided. Ekko assumed (based on copyright claims)., Public domain, via Wikimedia Commons

Водната леща, както бе споменато, е многогодишно растение. Дръжките й са къси и заоблени. Дължината им рядко достига до 1 сантиметър. Цветът на листата варира от зелен до жълтеникав. Корените й са тънки и полупрозрачни, като с тяхна помощ се задържа над водата.

Цъфти през летните месеци, в малки жълти цветчета, изглеждащи като пъпкуваща част на листата й. Размножаването й е вегетативно, посредством откъсване на части от растението. Тя притежава способността да оцелява при много ниски температури. Основното условие за отглеждането й е наличие на застояла вода в малки блата и потоци с богато съдържание на органична материя.

Химичен състав на водна леща

В химичният състав на водната леща влизат микроелементи - бром, йод, калций, магнезий, желязо, мед и цинк. Високо е съдържанието й на незаменимите аминокиселини - лизин и аргинин. Биологично активни съединения в нея са - флавоноиди, дъбилни вещества. Съдържа витамини, от които: витамин PP, витамин C, витамини от група B. Водната леща е богата на глутаминова и аспаргинова киселина и въглехидрати.

Разпространение на водна леща

Изображение: Lamiot, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

За родина на водната леща се считат Австралия и Нова Зеландия. Днес, растението се среща в бавнотечащи и застоели водоеми в Европа, Централна Азия и Северна Америка. В някой страни е култивирана и се отглежда като храна за животни, предимно риби и птици.

Използваема част на водна леща

Употребяват се всички части на растението.

Лечебни свойства и приложение на водна леща

Водната леща благоприятно повлиява метаболизма, здравето на дихателните пътища, жлезите с вътрешна секреция и хормоналния баланс. В традиционната медицина билката намира приложение главно за лечението на витилиго (заболяване, характеризиращо се с появата на депигментирани участъци по кожата). Растението се използва в кулинарията за приготвянето на супи и салати, а също и като подправка за месни и рибни ястия.

Лечебни свойства на водна леща

• антиоксидантно;
• противовъзпалително;
• диуретично;
• седативно;
• антипиретично (средство за понижаване на температурата);
• противотуморно;
• противогъбично;
• обезболяващо.

Заболявания и състояния, при които се прилага водна леща

• витилиго;
• рани;
• брадавици;
• лишеи;
• псориазис;
• невродермит;
• уртикария;
• астма;
• очни заболявания;
• възпаление на лигавицата на дихателните пътища;
• хроничен ринит;
• ревматизъм;
• подуване на стомаха;
• констипация (запек);
• косопад;
• смущения в метаболизма.

Начини на употреба на водна леща

• външно, тинктурата от водна леща се прилага за промиване на гнойни рани;
• лапи от нея действат противовъзпалително;
• мехлемът от билката се употребява за лечение на кожни заболявания, смазване на носните канали и ушите.

Приложение на водна леща при витилиго

Изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Химичните съставки, съдържащи се във водната леща, стимулират обновяването на меланоцитите и възвръщането на естествения пигмент на кожата.

За тази цел е необходимо тя да бъде събрана от чист водоем. Изсушава се и се смесва с мед в съотношение 1:1. Получената смес се приема на гладно по една чаена лъжица три пъти на ден, в продължение на половин година.

Важно!

Водната леща е нетоксична и безопасна. Въпреки това, преди употреба на растението, консултацията с лекар или фармацевт е задължителна. Продължителното й използване в големи дози може да доведе до страничен ефект - повишена раздразнителност.

Заглавно изображение: wikimedia.org