Псоралея корилифолия

Псоралея корилифолия (Psoralea corylifolia, Babchi, Bu Gu Zhi) представлява едногодишно, храстовидно растение, билка от семейство Бобови (Fabaceae). Едно от най-важните й приложения е за лечението на витилиго и то в голям процент успешно.

Устройство на псоралея корилифолия

Изображение: Biswarup Ganguly, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Израства на височина от 60 до 120 см. Листата са прости, широки, елипсовидни или заоблени, със слабо изразен връх. Повърхностите им са салбо покрити с бели власинки и множество черни точици. Имат 5 изразени листни вени. Цветя са плътни, с венчелистчета оцветени в жълто или синьо-лилаво. Събрани са на брой от 10 до 30 в аксиларни съцветия. Времето на цъфтеж е от август до декември месец. Плодът е малък, с дължина около 5 мм, почти кръгъл, леко сплеснат. Оцветени са в черно, притежават лепкава мазна обвивка. Семената са кафеникаво-черни на цвят, продълговати, напдобяващи формата на бъбрек. Дълги са от 2 до 4 мм, широки 2-3 мм, с дебелина от 1-1,5 мм, твърди и гладки. имат приятен аромат и остър, горчив вкус.

Разпространение на псоралея корилифолия

Псоралея корилифолия расте в целите равнини на Индия, особено в полупустинни райони на Раджастан и източните квартали на Пенджаб, както и в Утар Прадеш. Също така е установена в Хималаите, Дехрадун, Од, Бунделкунд, Бенгал, Бомбай, Бихар, Декан и Карнатака. Това растение е широко разпространен в тропическите и субтропическите региони на света, особено в Китай и Южна Африка.

Използваема част на псоралея корилифолия

Използват се екстракти от растението, семената, маслата извлечени от тях, корените и листата му.

Химичен състав на псоралея корилифолия

В екстаркти от растението са установени флавоноиди (необаваизофлавон, изобавахалкон, бавахалкон, бавацинин, бавацин, корилин, корилифол, корилифолин, 6-пренилнарингени и много други); кумарини (псоралидин, псорален, изопсорален и ангелисин) и монотерпени (бакухиол и 3-хидроксибакухиол).

Много високи концентрации на генистеин са били открити в листата на Psoralea corylifolia. Те съдържат още рафиноза, псорален и изопсорален.

Семената съдържат етерично масло (0,05%), терпеноиднато масло, тъмнокафява смола (8,6%), както и следи от алкалоидно вещество. В тях се установени още кумарини, псорален, албумин, захар, пепел 7,4%, следи от манган,  неосапуняемо масло, жълто вещество киселина, метил гликозид, пигмент, кафяво фиксирано масло, рафиноза, бензофуранови производни, астрагалин, р-хидроксибензоена киселина, стигмастерол, триаконат, β-ситостерин-D-глюкозид, куместани - бавакуместани A и B, псораленозид, изопсораленозид, корилинин.

Етеричното масло извлечено от семената на псоралея корилифолия съдържа: лимонен, α-елемен, γ-елемен, β-кариофиленоксид, 4-терпинеол, линалол, геранилацетат, псорален, ангелисин, бакухиол, псоралидин, изопсорален, смолисти киселини (21,5%), заедно с глицериди на олеинова, стеаринова, палмитинова, миристинова, миристолова, линолова и линоленова киселини. То е вискозно и с горчив вкус.

В ескстракт от корените на билката са установени следните вещества: диадзеин, трилаурин и куместерол, ангелисин, псорален и ситостерин.

Плодът съдържа корилинал, необаваизофлавон, включително метилови естери на 2 съединения - псораленол, 5-формил-2, 4-дихидрокси-4-метоксихалкон и бавахроманол.

Изображение: FeruzaMurodova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на псоралея корилифолия

Psoralea corylifolia е много важна билка в индийската медицина Аюрведа и Тамил Сиддха, както и в китайската медицина. Псораленът в него насърчава кожната пигментация.

Семената на растението се използват за лечение на витилиго, като преди това се киснат в сок от джинджифил в продължение на три дни. След този период се стриват с ръце, за да им се отстрани обвивката и се оставят на сянка да съхнат. След като изсъхнат се смилат на прах. От него се приема доза от 1 грам на ден смесен с прясно мляко, в продължение на 40 дни, без прекъсване. Ефектът, който оказа вилката върху кожата е подобен на този на солариум. По този начин помага за възстановяването на пигментацията на кожата.

В традиционната китайска медицина билката се използвана за тонизиране дейността на бъбреците, за подпомагане заздравяването на фрактури, при болки в долната част на гърба и коляното, при импотентност, нощно напикаване, косопад и витилиго. Сухият плод на псоралея корилифолия е официално регистриран като лечебно средство в китайската фармакопея.

В съчетание с жълт арсен и салицилов спирт, билката се прилага директно върху кожата на местата с липса на пигмент. Семената от псоралея се използват и в ултравиолетовата фототерапия, прилагана при витилиго.

Свойства на псоралея корилифолия

• противоглистни;
• диуретични;
• стимулиращи организма;
• тонични на нервната система;
• афродизиак;
• антитуморни;
• хипогликемични;
• антидепресантни;
• цитотоксични;
• антимутагенни;
• репелентни;
• съдоразширяващи;
• пртивогъбични;
• имуномодулаторни.

Растението е проучвано фармакологично за химиопротективни, антиоксидантни, противомикробни и противовъзпалителни свойства. Неговият воден екстракт притежава антибактериална активност.

Изображение: Piyush Kothari, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Продължителният прием на псоралея корилифолия може да предизвика повишаване на чернодробните трансаминази. При прекомерна употреба на билката, псоралените в нея действат хепатотоксично. Екстракт от плодовете на растението действа като инхибитор на обратното захващане на допамин норепинефрин, изследван ин витро. Семената на псоралея корилифолия са показали инхибиране на митохондриалния комплекс, като последица от което може да бъде увеличаване податливостта на организма към оксидативния стрес.

Билката влиза в състава на кремове против косопад и в лекарство за лечение на остър и хроничен дерматит с различна етиология, хиперпигментация при хроничен дерматит, акне, розацея, херпес.

В исторически план, векове наред билката е използвана с магическа цел срещу кожни заболявания, като псориазис, левкодерма и проказа. А в действителност е изключително старо средство за лечение на левкодерма. В резултат на свойствата си, още в миналите времена е получило името си "Kushtanashini" - разрушител на проказата. За лечението на проказа и левкодерма растението се използва под формата на прах като съставна единица на пасти и мехлеми.

Под различни форми растението се прилага при следните заболявания и състояния

• витилиго;
• дерматит;
• левкодерма;
• проказа;
• възпаления;
• увреждане на лигавиците;
• едематозни състояния на кожата;
• обриви;
• сърбеж;
• екзема;
• краста;
• други подобни кожни заболявания;
• с цел подобрява цвета на кожата, косата и ноктите;
• ужилвания и ухапвания от съответно скорпиони и змии;
• заболявания на жлъчката;
• лумбаго;
• туберкулоза;
• чревна амебиаза;
• лумбаго;
• бъбречни заболявания.

Псоралея корилифолия е ефективна още при: импотентност, сперматорея, преждевременна еякулация, менструални разстройства и маточни кръвоизливи, кървене от половите органи с различен произход, напикаване, полакизурия, болезнено усещане на студено в кръста и коленете, недостатъчност на бъбреците.

Съдържащите се в билката бавахинин, корилифолинин и псорален инхибират размножаването на остеосаркомните и белодробните ракови клетки. Активни са и срещу фибросарком, малигнен асцит и левкемия.

Маслото, извлечено от семената на псоралея корилифолия действа мощно патогенно върху кожни стрептококи. То притежава свойствата на тоник и афродизиак.

Изображение: Biswarup Ganguly, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Семената имат горчиво-сладък, парлив и стипчив вкус. Подобряват храносмилането, мисловната дейност, дават енергия и жизненост на организма.  Прилагат се за лечение на рани, астма, кашлица, фебрилни състояния, преждевременна еякулация, импотентност, заболявания на кръвта и сърцето, язва, елефантиазис, нефрит, алопеция ареата, косопад, болки в гърба, често уриниране, инконтиненция, нощно напикаване и др. Притежават свойства на диуретик, антихелминтик, стимулант на организма, също потогонни, стягащи, цитотоксични, тонизиращи стомаха и сърцето, антитуморни, антибактериални, антивирусни и на афродизиак. Семената могат да се използват под формата на прах. Те се добавят към преработени хранителни продукти и туршии с цел по-дългата им консервация и съхранение. Самостоятелно те се прилагат и като тор или фураж за животните.

Коренът на растението е полезен при лечение на кариеси на зъбите. Насърчава костната калцификация, което го прави ефективен в лечение на остеопороза и костни фрактури. Листата на билката пък се използват за облекчаване на диария.

Плодовете са горчиви и помагат при повръщане, затруднено уриниране, хемороиди, бронхит, анемия и за подобряване на тена. Той се използва външно за лечение на различни кожни заболявания, включително проказа, левкодерма и косопад. На антибактериалните му свойства се дължи инхибиране растежа на Mycobacterium tuberculosis.

Внимание!

Външното приложение на билката изисква по-голяма предпазливост.

Заглавно изображение: FeruzaMurodova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons