Мастиково дърво

Мастиково дърво (Pistacia lentiscus) представлява малко, ниско дърво или вечнозелен храст, известно още като мастиков храст. Интересно негово име е „плачещото дърво”. Принадлежи към семейство Смрадликови (Anacardiaceae).

Продукт на дървото е мастиксът. Значението на думата „мастикс” е сходно с израза „да скърцаш със зъби”. Най-вероятно е получила този превод от това, че в миналото мастиковата смола се е използвала като дъвка.

Устройство на мастиково дърво

Изображение: Lumbar~commonswiki, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Мастиковото дърво е двудомно, с отделни мъжки и женски растения, със силна миризма на смола. Видът достига на височина до 4-5 метра, като при подходящи условия на развитие може да израсне до 7 метра. Кората му е тъмно оцветена. Листата са жилави, разположени редуващо се на клончетата, състоящи се от 5-6 листни двойки, оцветени в тъмно зелено. Цветчетата са много малки. Мъжките цветя са с пет тичинки, а женските имат трифиден вид. От дърветата, които носят мъжки цветове се отделя смола, която се нарича мастикс. Тя представлява вторичен продукт, който се секретира от каналчестата система на клоните и кората. Плодът е костилков, с големина 4-5 милиметра в диаметър, със заострен връх. Отначало е оцветен в червено, а когато узрее придобива черен цвят.

Разпространение на мастиково дърво

Родното място на мастиковия храст е целият Средиземноморски район - страни и острови - от Канарските острови, Мароко и Испания на запад до Турция, Сирия и Израел на изток. Расте на всички видове почви и е устойчив на студове.

Използваема част на мастиковото дърво

Употребяема част от дървото е получената от него мастикова смола и мастиково масло.

Химичен състав на мастиково дърво

Основни съставки са смолата от ствола на дървото и мастиково масло от семената на растението.

Събиране на „сълзите” на мастиковото дърво

Събирането на секрета от мастиковия храст се осъществява от юли до началото на месец септември. Около дървото се мете и се разстила слой бяла глина. След това се нанасят разрези по кората му, на брой от 5 до 10, на всеки 4-5 дена. От тях започва да секретира смола. „Сълзите” са бледи и се стичат капка по капка. Те се сгъстяват след около 2-3 седмици. Земеделците ги събират или от ствола на дървото или от повърхността на глината. Получената материя се нарича мастикс.

Изображение: wikimedia.org

След неговото получаване той се преглежда, измива и сортира по размер и качество. По-късно следва ново почистване, след което мастиксът е годен за употреба.

Популярни места за производство на мастикс са остривите Хиос и Чешме. Производството се контролира от кооператив наречен „Мастикокория”. В ЕС за производството на мастикс на о. Хиос е даден "Защитен знак за произход". Малък музей на мастикса е направен в селището Пирги.

От мастиковото дърво освен мастикс се добива и мастиково масло.

Лечебни свойства и приложение на мастикс

Естественият продукт на мастиковото дърво се е използвал още в древността от египетските лекари при лечение на различни заболявания, включително диария и артрит. Употребявали са го като тамян, в процеса на мумифициране и в козметични балсами. Описан е в множество списъци на лекарства. „Сълзите” на „плачещото дърво” са успокоявали и лекували в продължение на векове. В Древен Египет се е използвал при балсамирането. И днес се прилага в традиционната медицина на арабския свят. Влиза в състава на лакове, бои, лепила, сапуни, козметични средства и парфюми, пасти за зъби, капсули за лекарства, стоматологични циментиращи вещества. Намира приложение като ароматизатор.

В твърдо състояние може да се използва като тамян за къдене и е основна съставка на църковното миро - свещено масло за помазване в православните църкви.

Мастиксът е скъп продукт, поради това в някои краища на света неправомерно се произвеждат имитиращи го вещества.

Мастиковата смола в кулинарията

Изображение: Júlio Reis (User:Tintazul), CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons

Мастиксът намира приложение в множество десерти като локум, пудинги, сладкиши, пасти, бонбони, нуга, дъвки, както и в безалкохолни напитки, турско кафе, мастикови ликьори. Употребява се и като заместител на желатина и нишестето, влага се в хлябове, използва се като стабилизатор на сладоледи. Понякога се влага и в производството на сирене.

В Ливан се добавя към супи и месни ястия, сосове. В Египет мастиксът се използва при приготвянето на зеленчукови конфитюри, както и при сладка със смолиста консистенция, в ястия и супи. В Мароко се включва в приготвянето на пушени храни.

Във фотографията влиза в състава на лакове, които са били използвани за съхранение и предпазване на фотографски негативи.

Мастиксът в медицината

Свойства на мастикса

• антибактериално;
• противогъбично;
• противовъзпалително;
• антиоксидантно;
• антисептично;
• спазмолитично;
• стягащо.

Установена е негова активност срещу Helicobacter Pylori.

Мастиксът намира приложение при следните състояния и заболявания

• високо кръвно налягане; сърдечно-съдови заболявания;
• стомашни разстройства; диспепсия; колит; диария; абдоминална болка;
• язви;
• зъбна плака; зъбен кариес;
• циреи;
• лош дъх;
• хрема;
• настинки;
• порязвания;
• цистит;
• диабет;
• хемороиди;
• висок холестерол;
• мускулни болки;
• невралгия; ревматизъм;
• уретрит;
• рани;
• бронхит.

Мастиковото дърво често се засажда като декоративно растение, заради привлекателния си вид и вечнозелена листна маса.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Форми на приложение на мастикса - като прах, кубчета смола.

Дозиране на мастикс

• при болест на Крон - 0,5 грама смола на прах, всеки ден, в продължение на четири седмици;
• при язва на дванадесетопръстника - 1 грам мастикс на прах, на гладно преди закуска, в продължение на две седмици;
• при лошо храносмилане (диспепсия) - 0,35 грама смола, 3 пъти на ден, в продължение на три седмици;
• при язва на стомаха - 1 грам мастикс на прах, два пъти на ден на гладно преди закуска и преди вечеря, в продължение на 4 седмици.

Мастиксът в древността

Най-старите източници, в които се намира информация за мастикса са писани от Херодот (гръцки историк от пети век пр.н.е.). Аполодор, Диоскоридис, Теофраст и Хипократ са други лекари и писатели от древността дали информация за смолата. Педаний Диоскорид, гръцки лекар от първи век, в своята книга „De Materia Medica”, също описва лечебните свойства на мастиковата смола. Хипократ пише за свойствата му да предпазва от храносмилателни проблеми и настинка, а според Гален помага при бронхит и подобрява кръвния състав.

Изображение: Ghzare, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

В Древна Гърция тя се е дъвчела с цел почистване на зъбите и освежаване на дъха. Дори и днес част от населението на Гърция и Близкия изток използва смолата за същите цели. Отново в Древна Гърция се е използвала като противоотрова при ухапвания от змии. В Персия и Индия се е прилагал със стоматологични цели - за запълване на кариеси. В султанските хареми мастикса се е използвал като освежител и избелител на зъби. Той бил ценен колкото златото. По заповед на Султана кражбата на мастикс се наказвала с екзекуция. В процеса на историческите кръвопролития, едното от които се случва на о. Хиос през 1822 година, хората от "мастиковите села" или региона на Мастикокория били пощадени. Целта е била да служат на Султана и да осигуряват на него и харема му мастикс. Турското име на о. Хиос - Sakz Adas, означава "остров на смолата".

Внимание!

Приемът на мастикс при заболявания на стомаха и дванадесетопръстника е удовлетворяващ, когато е в краткосрочен план.

Възможни странични ефекти при употребата на мастикова смола са: гадене, диария, запек. Тя може да понижи нивото на кръвната захар, затова трябва да се употребява с необходимото внимание при пациенти с диабет, хипогликемия, приемащи медикамeнти, добавки и билки повлияващи стойностите й. По същият начин трябва да се приема с повишено внимание в комбинация с хиполипидемични средства, подтискащи или стимулиращи имунната система. Използва се с повишено внимание и при болестта на Крон - може да влоши състоянието.

Заглавно изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons