Фрезия

Фрезия (Freesia) представлява тревисто растение, което се класифицира към семейство Перуникови (Iridaceae). Тя е слязла от високите плата на Кейптаун, Южна Африка и наистина е цвете, което е достойно да краси косите на всяка млада принцеса. Фрезията е изключително изящна, невероятно ароматна и кичеста. Носи посланието на младост, свежест, свобода и наред с това на елегантност, знатност и изтънченост.

Ако загледате фрезията, ще забележите, че тя расте по един необичаен, но много интересен начин. Стъблото има навика да се завърта под прав ъгъл, точно преди сформирането на цвета. Вследствие на това, то става успоредно на земята, а цветовете растат по протежение на горната му страна, с лице към слънцето. Точно поради тази причина те са невероятно красиви, ако ги погледнете отгоре, независимо дали са засети в градината или са събрани в кичест букет.

Фрезиите са пролетни цветя, но благодарение труда на производителите, можем да им се наслаждаваме почти през цялата година. Те са особено популярни в Холандия и Франция.

Устройство на фрезия

Цветето израства от конична луковица, която достига 1-2,5 см в диаметър. От нея прораства слабо разклонено стъбло, достигащо 30-60 см височина. Стъблото на фрезията е гладко. Листата са високи и тесни, обикновено 10-30 см дълги. Разположени са базално, т.е. само в основата на стъблото. Листата са зелени и гладки (без влакънца). Цветът представлява ароматна фуния, която достига 2,5-5 см височина. Развиват се едностранно в редица, по 5-12 цветни пъпки. Венчелистчетата са особено нежни и деликатни. Най-често са 6 или 8, но има хибриди с двойно повече венчелистчета. Фрезията има три дълги тичинки и многоделно близалце. Опрашването е кръстосано (прашецът на едно растение се пренася върху близалцето на друго) и се извършва чрез вятъра или от пчели и други насекоми

Фрезията започва да цъфти още през февруари в най-разнообразни, преливащи багри. Преобладават:

• бяло,
• жълто,
• златисто,
• оранжево,
• виолетово,
• лилаво,
• бледомораво,
• розово и
• червено, в безброй нюанси.

А още по-красиви са фрезиите, в чиито венчелистчета искрят два и повече цвята.

Едно растение произвежда между 50 и 1000 семена.

Изображение: John-Morgan, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на фрезия

Родина на фрезията е Африка, където са възникнали всички 14 вида диви представители на рода. Дванадесет от тях са местни за Капска провинция (Провинцията Нос Добра надежда), Южна Африка, а останалите два вида за тропическа Африка, като местообитанието на единия се е простирал на север от Екватора, чак до Судан. На цвят те са предимно бели или жълти.

Фрезията остава сравнително непозната до 1970-та година, когато с нея започва активно да работи холандският селекционер Дан Вермеер. Днес фрезията се отглежда като декоративно/градинско растение у нас и в много други страни. Тя предпочита места с пълно слънце или частична сянка. Особено чувствителна е към замръзване, както и към количеството влага - както прекомерното поливане, така и пресушаването са пагубни за нея. Изисква лека, пропусклива почва, която да позволява бързото оттичане на водата.

Използваема част на фрезия

От фрезията се използват само цветовете, за целите на парфюмерийната и козметична индустрия.

Химичен състав на фрезия

Фрезията съдържа главно етерични масла с богат химичен състав. В по-големи количества са

• линалол (монотерпен с антибактериална активност, доминираща съставка в повече от половината сортове фрезия);
• 2-фенилетил ацетат (със сладък, подобен на мед аромат);
• бензилов алкохол (с плодов аромат);
• лимонен (терпен, с аромат на пресен лимон или сладък цитрус);
• оцимен (терпен с растителни нюанси);
• алфа-терпинолен (свеж терпен, с аромат на люляк).

Усеща се още намек на жасмин и зелени нотки.

Може би един от най-интересните аспекти при фрезиите е, че те показват съдържание на йонони (ароматни кетони, които се съдържат в много етерични масла, включително в това от роза и теменужка) докато са живи, но ги губят, когато се отрежат.

Лечебни свойства и приложение на фрезия

Изображение: No machine-readable author provided. Geomr~commonswiki assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Фрезията намира приложение в козметиката (в състава на кремове и лосиони) и като декоративно растение.

Билколечение, ароматерапия

По начало фрезията няма значителна терапевтична стойност. Въпреки това обаче, тя намира приложение в ароматерапията, където е предназначена за облекчаване на стреса.

Маслото от фрезия, използвано чрез аромалампа или ароматна свещ ни дарява с успокояващ аромат, който може да успокои сетивата и да избистри ума ни. И тъй като стресът се отразява особено негативно на телата ни, чрез ароматерапията фрезията работи един вид като превенция на по-големи и по-сериозни здравословни проблеми.

Декоративно приложение

• Отглеждане на открито

Изберете слънчево място за Вашите фрезии, на което влагата се оттича добре - ако забелязвате образуването на локви след дъжд, то мястото не е подходящо за тези цветя. В случай, че не разполагате с друго, то може да подобрите отводняването на почвата, като я смесите с торфен мъх, компост или разложен оборски тор.

Фрезиите се засаждат през есента (а в по-студените райони през пролетта), с острия край нагоре, на дълбочина от 5 см и на отстояние 7,5 см една от друга. Някои градинари съветват, точно преди засаждане, луковиците да се потопят във фунгицид за около 15-20 минути. Първоначалното поливане може да е по-обилно, но след това фрезиите имат нужда от умерено поливане.

През есента луковицата образува корени и трупа хранителни вещества, за да може гордата фрезия да разцъфти през пролетта. При откъсване на цветята за ароматни букети, както и след приключване на цъфтежа, листата не бива да се отрязват - те събират слънчева светлина и благодарение на фотосинтезата спомагат за укрепване на луковицата, за да се запази за следващата година. През лятото листата пожълтяват и умират, а растението изпада в латентност до следващия вегетационен цикъл.

Интересно: Някои източници съветват да се направи предварително подготвяне на луковиците. За целта, те се съхраняват 12 седмици при 30°C. Идеята е да се имитират условията в Южна Африка. Там луковиците изсъхват в земята през лятото, изпадайки в латентно състояние и се "събуждат" през влажната есен.

Съвет: Може да удължите красотата на Вашата градина, като засеете луковиците на няколко пъти, през една седмица.

• Отглеждане в саксии и контейнери

За съжаление, обаче фрезията не се отглежда много лесно в домашни условия. Като всяка принцеса с родословие, тя е капризна и нежна.

Напълнете саксиите с качествена, добре дренирана почва. Подходящи са смеска от торф и пясък или добре разложен оборски тор. Уверете се, че са налице достатъчно дренажни отвори - луковичките на фрезията няма да се развият в преовлажнени почви или ще изгният.

Засадете малките луковички на 5 см дълбочина и 5 см една от друга. Полейте добре, а след това поддържайте умерена влага. Препоръчително е поливането да става сутрин, за да се осигури възможност пръстта да изсъхне през деня. Влажната почва през нощта може да стане причина за загниване на луковицата.

През есента и зимата саксиите се държат на хладно. Към края на зимния сезон или като луковиците започнат да покълват, се преместват на слънчево място. Обикновено цъфтеж се наблюдава след около 100-120 дни от засаждането.

Тук също важи правилото да не откъсвате листата, а да ги оставите да увехнат от само себе си.

• Как да удължите живота на букетите с фрезии

Изображение: freepik.com

Фрезиите са изключително трайни цветя, които дълго запазват красотата си във ваза с вода. Обикновено издържат от 7 до 10 дни, но при полагане на грижи за тях, те могат да останат свежи до 3 седмици след откъсването от стъблото. Грижите включват редовна подмяна на водата с прясна и подрязване края на стъблото, което ще ограничи загниването му. Те също така могат да се подсилят с поставянето на храна за рязан цвят, която помага на пъпките да се развият и да излъчват силния си аромат.

Храна за рязан цвят може да си приготвите и в домашни условия. За целта в 1 литър леко топла (хладка) вода поставете ¼ чаена лъжичка гъста белина (която ще ограничи бактериалния растеж) и 2 ч. л. гъст захарен сироп (за подхранване). Може да добавите и 2 ч.л. прясно изстискан лимонов сок. Разбъркайте добре, за да се разтворят съставките. Докато водата се охлади, подгответе вазата, която е най-добре да бъде стъклена. Измийте я старателно и я подсушете. Изсипете вътре хранителния разтвор и поставете красивите фрезии. За по-добър ефект сменяйте разтвора на всеки 4 дни, като леко подрязвате стъблото на цветята по диагонал.

Интересно за фрезия

Символика

Фрезиите пленяват със своя очарователен разкош и пищен, но същевременно нежен аромат. Но в тези дъхави листенца се крие интересна символика - фрезията е олицетворение на:

• невинност,
• съобразителност;
• мъдрост;
• доверие;
• приятелство;
• грижливост;
• приветливост;
• благоуханност;
• красотата.

Затова никак не е чудно защо пищни букети с многоцветни фрезии се използват за украса на специални, било то самостоятелно или в съчетание с магнолия, циклама, момина сълза или божур.

Фрезиите са популярни сватбени цветя по целия свят. Те добавят цвят и аромат към булчинските букети, бутониери, закичени в косата или като сватбена украса в залата. В този контекст бялата фрезия означава невинност и чистота на булката, както й доверие и приятелство между младоженците.

Букети от цветни фрезии носят смисъла на приятелство, замисленост и доверие. Те са подходящи между приятели, колеги и членове на семейството.

Може да се използва цветната символика, като например червено за страст, розово за майчина любов и жълто за радост и подновяване.

Фрезиите също се използват в знак на благодарност и възхищение към някой, който е извършил нещо грациозно при трудни условия. Тяхната деликатна природа ги прави особено подходящи за връчване на млади момичета след танц или друго художествено изпълнение. В този контекст цвета на фрезията не е от значение. Изберете един от любимите й цветове или който съвпада с темата на събитието.

Във викторианските времена, когато цветята често са се използвали за предаване на тайни съобщения, за които хората не са се осмелявали да изрекат, предаването на фрезия е символизирало доверие.

В Съединените Щати, подарен за 7-мата годишнина от сватбата, букетът с фрезии е символ на вярност и приятелство.

Любопитни факти за фрезията

Род Фрезия (Freesia) носи името на немския ботаник и лекар Фридрих Фрийз (Friedrich Freese; 1794-1878).

Букетите с жълти, сини и бели фрезии издържат по-дълго потопени във ваза с вода, отколкото червените и розовите цветове.

Фрезиите, които цъфтят в бял цвят излъчват по-слаб аромат, докато розовите и червените отделят най-интензивен.

Растенията, които днес наричаме фрезии се култивират хибриди на диворастящи видове, основно на Freesia refracta, F. leichtlinii, F. armstrongii и F. corymbosa. Благодарение на усилената селекция днес са познати над 200 вида фрезии.

Кръстоските са направени главно през 19-ти век. Съвременните тетраплоидни сортове имат цветове, вариращи от бяло до жълто, розово, червено и синьо-лилаво. Отглеждат се професионално предимно в Холандия, от над 80 производители.

Един от култивираните видове фрезии - Freesia laxa (наричана по-рано Lapeirousia laxa или Anomatheca cruenta) се различава значително от другите ароматни представители на рода. Тя е значително по-малка по размери и има плосък, а не фуниевиден цвят. Това е станало причина в миналото да бъде причислявана към други родове, но ботаниците вече са категорични, че растението е вид фрезия.

Няколко производители на фрезии в Халф Муун Бей, Калифорния са патентовали метод, при който чрез охлаждане на луковиците се постига латентност, водеща до образуване на пъпки след точно определен брой седмици - обикновено 5 седмици при 13°C.

Фрезии се използват като хранителни растения от ларвите на някои видове пеперуди.

Изображение: freepik.com

"Лудостта" по парфюмите с аромат на фрезия

"Лудостта" по използването на нотки на фрезия в парфюмите е стартирана от Антония Беланка-Махони - дългогодишен флорист и декоратор на редица градински партита, сватби и ресторанти в елитен Източен Хамптън. В хода на работата си Антония става особено чувствителна към различните цветни аромати. Като любител на фрезиите, тя започва да търси парфюм с нотка на фрезии за лично ползване. Това, което търси тя е аромат, който да е свеж, женствен, пролетен, лек и красив, който да й напомня за нежния аромат, който се усеща в магазин за цветя.

Тъй като търсенето й не било увенчано с успех, тя решила сама да създаде такъв. Така през 1982 г. се свързва с парфюмеристите Бернард Чант (Bernard Chant) и Норберт Бижауи (Norbert Bijaoui) и създава своя линия - Цветята на Антония, кръстена на личния й магазин. Първият аромат е доминантен на фрезии, след което създава още няколко композиции с други цветя.

По-късно фрезия използват в парфюмите си Ланком, Шанел, Гучи, Хюго Босс, Есте Лаудер, Черути, Ралф Лорен, Келвин Клайн и много други. Нотки на фрезия има дори в парфюма на Кайли Миноуг - Дарлинг.

Миризмата на фрезия в парфюмите се определя като: интензивно освежаващ, пиперливо цветен със зелени нюанси, синтетично пресъздаден да придаде блясък и свежест на парфюма. Интересно е да се отбележи, че в парфюмите ароматът на фрезия се използва по-скоро като модификатор, т.е. за да се наклони композицията в една или друга посока. Той рядко се използва за доминантен, но има и парфюми, в които ароматът на фрезия е основен.

Важно

Прекомерните колебания в температурата могат да увредят фрезиите, като засегнат развитието и красотата им. Чувствителни са към замръзване, което напълно срива луковицата и растението загива. При наличие на слана, листата посивяват, стъблото омеква и се разпада.

Фрезиите са податливи на листни въшки, гъсеници и оранжериен червен паяк. Луковиците от своя страна са любима храна на мишки и полевки, а също така са податливи на гниене при обилна влага.

Внимание!

Фрезията се счита за нетоксично растение. Въпреки това обаче, при хора с чувствителна кожа сокът от листата или стъблото може да предизвика дразнене или обрив.

Заглавна снимка: freepik.com