Хроничен панкреатит с алкохолна етиология МКБ K86.0

› Въведение

› Честота

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза 

› Лечение

› Усложнения

Въведение

Панкреасът е орган, разположен в ретроперитонеалното пространство на коремната кухина, непосредствено зад стомаха. Има няколко важни функции, включително освобождаването на храносмилателни ензими, така и екзокринни, участващи в регулирането на кръвната захар. За осъществяване на секреторната функция, панкреасът е изграден от специални ацинарни клетки. Секретираните ензими подпомагат храносмилането на въглехидратите и протеините.

За да изпълни ролята си в регулирането на кръвната захар, панкреасът произвежда два основни хормона - инсулин и глюкагон. Когато кръвната захар е висока, панкреасът секретира инсулин в кръвта, и обратно. Правилният баланс на нивата на кръвната захар е от решаващо значение за функциите на ключови органи като мозък, черен дроб, бъбреци и др.

Хроничен панкреатит е възпалително дегенеративен процес с прогресивно фиброзиране на паренхима на жлезата, водещо до функционална недостатъчност на органа. Хроничен панкреатит с алкохолна етиология е социално значимо заболяване. Всяка година се регистрират все повече и повече пациенти с тази диагноза. Засяга хора в активна работоспособна възраст (30-40 г.). В 35 до 85% от случаите регистрирани с хроничен панкреатит, алкохолът е водещ фактор.

Честота

Панкреатит е сред водещите причини за хоспитализация и нужда от лечение в болница сред стомашно-чревните заболявания не само в САЩ, но и е в множество други страни. 80% от пациентите имат леко, самоограничаващо се заболяване. Свързаният с алкохол панкреатит е по-често срещан в западните страни и Япония. Годишната честота на панкреатит е от 13 до 45 на 100 000 души, а на хроничния - от 5 до 12 на 100 000. Той е пропорционално най-висок при мъжете на възраст между 35 и 50 години. Общата смъртност е около 2% и обикновено се свързва с тежко протичащо заболяване.

Причини

Хроничната консумация на алкохол причинява 17% до 25% от случаите на остър панкреатит в световен мащаб. Обикновено се проявява при пациенти с над петгодишна продължителна, значителна употреба на алкохол и много рядко възниква от изолирано препиване. Видът на приемания алкохол не влияе върху риска от развитие на панкреатит.

Хроничната консумация на алкохол е единствената най-честа причина за хроничен панкреатит, което води до 40-70% от всички случаи и увеличава индивидуалния риск от развитие на рак на панкреаса.

Патофизиология

Масово увеличение на употребата на алкохол води до прогресиращо нарастване на заболеваемостта. Всекидневно приемане на 100 грама алкохол в течение на 10-15 години неизбежно води до увреждане на панкреаса. Има индивидуални различия в отговора на организма към алкохола, тъй като много хронични алкохолици не получават никакви оплаквания от страна на панкреаса. Вероятно причините са генетично обусловени. Заболяването обикновено се представя като остри епизоди на панкреатит и прогресира с допълнителни атаки, които водят до хроничен панкреатит.

Доказано е, че алкохола директно уврежда клетъчния паренхим на жлезата. Токсичното му действие довежда до по-бързото образуване на калциеви преципитати, активиране на ензимната секреция, разширяване на протоците със спазъм на сфинктера, повишаващо налягане в система на оттичане на панкреасен сок с последващо хронично самосмилане.

В продължение на дълги години клетките на панкреаса се разрушават и на тяхно място се разраства съединителна тъкан - фиброзиране. Хроничният алкохолен панкреатит в много от случаите се съчетава с вкалцявания в паренхима, формират се конкременти в протоковата система.

Симптоми

Клиниката се характеризира с болков синдром, гадене, повръщане, метеоризъм и загуба на тегло. В зависимост от стадия болката варира по силата, характера, продължителност и разпространение към съседните органи. Обикновено болката се провокира от преяждане с мазни, пикантни храни и алкохолна консумация. Локализира се в горната част на корема, може да се разпростира до подребрията, сърдечната област, слабините или по целия корем. Има опасващ характер и продължава няколко дни.

Болният е неспокоен, изплашен и лежи на страни със свити към корем крака. Да лежи по гръб не може, поради дразнене на нервните окончания. Прави впечатление загубата на телесно тегло. Отначало отслабването се дължи на въздържание на болните да се хранят, защото след нахранването болка се засилва. В по-късните стадии отслабването се дължи на функционалната недостатъчност на панкреаса. Жлезата отделя намалено количество ензими, неспособни да разграждат мазнини и белтъци приети с храна.

Изхожданията стават обемни, мазни с лоша миризма, дву - или трикратни за денонощие. Болните имат диария, стеаторея и креаторея (несмлени мускулни влакна). При алкохолизъм допълнително значение има и лошото (недостатъчно) хранене при тези хора. Наблюдава се недостиг на мастноразтворими витамини А, Е, Д, К. Хроничния панкреатит на по-късен етап от развитието води и до промени в

Лангерхансовите острови и преустройство на бета клетките продуциращи инсулин, с последваш диабет.

Остра болка с прогресиращо бързо влошаване на общото състояние е характерно за остър панкреатит. При хроничен - болката е тъпа и мъчителна с продължителност няколко дни, няма бързо влошаване на състоянието. Това са важни критерии в диференциално диагностичен план.

Диагноза

Диагнозата се базира върху обективното състояние на болния, клиничните показатели и инструментални изследвания. Няма характерни биохимични показатели, които да потвърдят диагнозата. При развитието на симптоматичен диабет има нарушен кръвно захарен профил.

Функцията на екзокриния панкреас се проследява чрез холецистокинин - секретинов тест.

С най-голяма диагностична стойност е ехографията, подкрепена от компютърна томография и ядрено - магнитен резонанс, при които се отчита промени във формата на жлезата и структурата на нейния паренхим.

Лечение

Лечението е консервативно и хирургично. Консервативното лечение е основно и дълготрайно. Значение има спазване на диета, спира се приема на алкохол, ограничават се мазнините и голямо количество протеини. Медикаменти, които се приемат са обезболяващи, панкреатични ензими, мастноразтворими витамини, лечение на захарния диабет. Оперативното лечение е показано при развитие на усложнения като стеноза на холедоха и дуоденума, притискане на колон тразсверзум, панкреатични фистули, панкреатични кисти, гастроинтестинална хеморагия или сегментна портална хипертония, както и при упорит болков синдром.

Усложнения

Усложненията при хроничен панкреатит с алкохолна етиология могат да бъдат както локализирани, така и системни, включително:

• Перипанкреасен излив - обикновено се диагностицира чрез компютърна томография 4 седмици след началото на симптомите. Перипанкреасната течност е хомогенна и се локализира в съседство до панкреаса.
• Псевдокиста на панкреаса - разглежда се като перипанкреасна колекция, която е ограничена с капсула.
• Некротизиращ панкреатит - оградена некроза, разглеждана като хетерогенна колекция от течност и некроза с добре дефинирана стена, обикновено възникваща след повече от 4 седмици от началото на симптомите.

Системните усложнения включват сепсис, бактериемия от миграция на чревната флора, плеврални изливи, респираторен дистрес синдром и шок. Пациентите с хроничен панкреатит също са изложени на повишен риск от развитие на рак на панкреаса, диабет, обструкция на жлъчните пътища и тромбоза на слезката.

Изображения: freepik.com