Хроничен бронхит, неуточнен МКБ J42

Хроничен бронхит представлява хронично възпалително заболяване на бронхите, което се характеризира с продължителна кашлица и образуване на слуз в дихателните пътища през повечето дни от месеца, три месеца в годината в продължение на две последователни години и в отсъствието на вторични причини за кашлицата.

Често хроничният бронхит се съчетава с хроничен трахеит. Заболяването се нарича трахеобронхит. Хроничният трахеит представлява хронично възпаление на лигавицата на трахеята. Заболяването може да бъде причинено от вирусна или бактериална инфекция или дразнещи вещества като цигарен дим и токсични газове. Среща се по-често при пушачи. Симптомите на заболяването са суха раздираща кашлица и болки в гърдите при кашляне.

Пациентите с хроничен бронхит, неуточнен са с различна степен на затруднения в дишането. Симптомите могат да се влошат или облекчат през различни периоди от годината. Заболяването се дължи най-често на продължително тютюнопушене. Други причини могат да бъдат непрекъснати атаки от остър бронхит, замърсяване на въздуха, промишлени изпарения и др.

Хората с повишен риск за развитие на хроничен бронхит, неуточнен включват:

• пушачите
• пасивните пушачи
• хора с отслабена имунна система
• хора, изложени на дразнители на работното място
• хора, които живеят в среда със замърсен въздух

Честота

Хроничен бронхит, неуточнен засяга около 3,4% до 22% от общото население. Хората на възраст над 45 години, особено активните пушачи, живеещите или работещите в райони с високо замърсен въздух, имат по-висок риск от развитието на хроничен бронхит. Този широк диапазон и разпространението на заболяването се дължат на различните дефиниции за хроничен бронхит. Свръхдиагностиката на заболяването също е от значение за честотата на заболяването, тъй като диагностицирането на бронхит може да стане единствено на базата на оплакванията и физикалната находка при преглед от лекар.

Хроничен бронхит има тенденция да засяга по-често мъжете, отколкото жените. Докато основният рисков фактор за заболяването е тютюнопушенето, все още има над 20% шанс никога пушачите да не развият хроничен бронхит. Разпространението също се свързва и с други рискови фактори, които ще бъдат споменати в основните причини за заболяването. През 2016 г. 8,6 милиона души са диагностицирани с хроничен бронхит, което показва колко широко разпространено е заболяването.

Причини

Пушенето на цигари е безспорно основната причина за хроничен бронхит, неуточнен. Чести рискови фактори за остри обостряния на бронхита са напредналата възраст и намалението на форсиран експираторен обем (ФЕО1). Счета се, че повече от 70% от острите обостряния на бронхит се дължат именно на респираторни инфекции. Инфекциите могат да бъдат причинени от множество вирусни и бактериални агенти.

Според проведени множество проучвания, активното тютюнопушене причинява 85-90% от хроничните бронхити и хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) сред населението. Тези проучвания също показват, че пушенето на лули, пури и марихуана могат да причинят подобни щети на респираторния тракт. Цигареният дим води до нарушена моторика на респираторните цилии, инхибира функцията на алвеоларните макрофаги и води до хипертрофия и хиперплазия на секретиращите мукус жлези (гоблетови клетки). Освен това, цигареният дим може да доведе до краткотрайна бронхоконстрикция (съкращаване на дихателната мускулатура на бронхите). Ако не се изолира друг причинител на хроничен бронхит, който да доведе до появата на някои от симптомите, първата стъпка със справяне със заболяването е мигновено прекратяване на тютюнопушенето.

Също така, повишените нива на замърсяване на въздуха са свързани с повишени проблеми със здравето на дихателните пътища сред хора, живеещи в засегнатите райони. Именно затова, замърсеният въздух също се посочва като една от основните причини за хроничен бронхит. Данните сочат, че специфичните професионални експозиции са свързани със симптомите на хроничен бронхит. Сред някои от професионалните вредности и рискове са:

• въглища
• цимент
• силициев диоксид
• изпарения от заваряване
• органичен прах
• изгорели газове от двигатели
• вторичен цигарен дим

Патофизиология

В основата на хроничен бронхит стои свръхпродукцията и хиперсекрецията на слуз от гоблетовите клетки, които се намират в бронхиалната лигавица. Епителните клетки на бронхиалната лигавица, отговарят на всички токсични, химични и инфекциозни дразнители чрез освобождаване на възпалителни медиатори като интерлевкини, левкотриени, цитокини и др. Респираторният епител е както инициатор, така и на прицел на възпалителния процес при хроничен бронхит. По време на обостряне на процеса, лигавицата покриваща бронхите става хиперемирана и оточна с намалена бронхиална мукоцилиарна функция. Това от своя страна води до обструкция на дихателните пътища и затруднява дишането.

Симптоми

Хроничен бронхит, неуточнен е заболяване с бавна еволюция, като на практика може да остане без проявени симптоми за дълъг период от време. В началните стадии повечето от хората не обръщат внимание на неспецифичните симптоми, които се появяват и това обикновено благоприятства пълното развитие на заболяването с по-горе изброените патофизиологични локални промени. Сред най-характерните симптоми за хроничен бронхит са:

• Кашлица - в началото на заболяването тя може да бъде непродуктивна, но с напредване на задръжката на мукус в бронхите, се асоциира с отделянето на храчки с различен характер.
• Производство на храчки - те могат да бъдат прозрачни, жълто-зеленикави и дори кървави. Заедно с кашлицата, са най-характерните симптоми за заболяването и без тяхната поява не може да се мисли за хроничен бронхит.
• Висока температура
• Общо неразположение
• Болка в гърдите
• Диспнея (недостиг на въздух)
• Цианоза (посиняване на кожата на лицето от недостиг на кислород)
• Главоболие
• Мускулни болки
• Умора
• Стридор (шумно дишане)

Диагноза

Диагностицирането на хроничен бронхит, неуточнен може да стане единствено на базата на проявените симптоми и находките при физикален преглед от лекар. Въпреки това, с въвеждането на все по-достъпни диагностични методи в медицинската практика, повечето от специалистите препоръчват назначаването на някои от тях за потвърждение на диагнозата, освен това и за оценка на състоянието на пациентите. Физикалният преглед обикновено се извършва от пулмолог, който установява характерните за бронхит промени. Проявените цианоза и задух говорят обикновено за тежко протичане на заболяването и индикатори за болнично лечение на пациента. От физикалните методи, от особено значение за диагнозата е аускултацията на белите дробове, при което се констатират:

• Дифузно разпръснати сухи свиркащи хрипове, които говорят за настъпила бронхообструкция
• Инспираторен стридор (шумно дишане)
• Удължен експириум

Сред методите на избор за потвърждение на диагнозата на хроничен бронхит, както и определянето тежестта на заболяването, са:

• Кръвни газове - изследването на кръвните газове става чрез взимане на артериална кръв от пациента, особено ако е с проявен задух и цианоза. От особено значение са промените в нормалните стойности на pH, pO2(парциално налягане на кислород), pCO2 (парциално налягане на въглероден диоксид).
• Спирометрия - функционално изследване на белите дробове, което е изключително лесно за приложение при пациентите.
• Култура от храчка - микробиологичното изследване е препоръчително при пациенти с продължителна експекторация на гнойни храчки. За целта се използват специални хранителни среди, които благоприятстват бактериалните растеж.
• Рентгенография на гръден кош - рентгенографската оценка на белите дробове показва някои характерни промени. С напредване на заболяването дори може да се засегне сърдечната сянка с дясностранна камерна хипертрофия на сърцето поради понижената белодробна функция.
• Бронхоскопия - инвазивно изследване на бронхиалното дърво, при което с помощта на окуляр може да се направи подробна оценка на бронхиалната лигавица и евентуалните патологични промени.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на хроничен бронхит е широка и обхваща множество заболявания, основно засягащи респираторния тракт. Сред някои от тези заболявания са:

• Кистозна фиброза (муковисцидоза)
• Грип
• Пневмония
• Астма
• Чуждо тяло в дихателните пътища
• ХОББ

Лечение

Лечението на хроничен бронхит при повечето пациенти е комплексно, като включва редица лекарствени средства, както и кислородотерапия, когато е необходимо. Важно за медицинската практика е диференцирането между обострен хроничен бронхит и стабилен хроничен бронхит, тъй като се различава лечебния подход. Всъщност се касае за едно и също заболяване, но при стабилен хроничен бронхит има липса на екзацербация за поне 4 седмици. Направени са подробни проучвания за медикаментозното лечение на хроничен бронхит, според което следните лекарства имат най-благоприятен ефект върху хода на заболяването:

• Инхалаторни кортикостероиди
• Бронходилататори
• Муколитици
• Противовъзпалителни средства
• Фосфодиестеразни инхибитори

Индикации за започване на лечение с кислород са:

• Тежко протичащо заболяване
• Проявен задух и цианоза
• Промени в кръвните газове

Усложнения

Усложненията на хроничен бронхит още повече могат да утежнят състоянието на пациента, като се увеличават индуцираните локални патологични промени в бронхите и белите дробове. Сред някои от тях са:

• Бактериална суперинфекция
• Пневмония
• ХОББ

Превенция

Най-важната превантивна мярка, за намаляване на риска от хроничен бронхит, неуточнен, е да се избягва или спре тютюнопушенето. Цигареният дим и дългогодишното активно тютюнопушене се асоциират с тежки белодробни увреждания при част от хората. Прекратяването води до мигновено подобрение в общото състояние на пациентите. По този начин се намалява и рискът от рак на белите дробове. Също така, е важно да се избягват други дразнители от заобикалящата среда като бои, токсични изпарения, прах и пр. Ако пациентите са с професионален риск и работят най-вече в индустрията, е препоръчително носенето на маска за лице.

Изображения: freepik.com