Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Протозойни болести Лайшманиоза Лайшманиоза, неуточнена

Лайшманиоза, неуточнена МКБ B55.9

Лайшманиоза, неуточнена МКБ B55.9 - изображение

При лайшманиоза, неуточнена, е налице инвазия на организма с някои от представителите на род Leishmania, които представляват едноклетъчни паразити.

Болестта се характеризира с всеобща възприемчивост от страна на населението и ендемичен характер в много тропически страни от Азия и Африка, както и в Америка. Засягат се всички възрастови групи, с доминиране на децата и младата възраст, без установени съществени различия в честотата между мъжкия и женския пол.

Родът Leishmania е част от типа Sarcomastigophora и включва множество видове, като най-често изолираните причинители са:

  • Leishmania donovani
  • Leishmania tropica
  • Leishmania major
  • Leishmania mexicana

Източници на инвазията са заразените хора и животни, като основният механизъм на предаване на болестта е трансмисивният, при ухапване от комари.

Вектори и преносители на заразата са комарите от родовете Phlebotomus и Lutzomia. В техния организъм се осъществява част от биологичния цикъл на паразитите, така наречената промастиготна фаза.

Заразяване предизвикват само женските екземпляри, като при кръвосмучене лайшманиите се инокулират в образуваната кожна раничка, проникват в кръвообращението и навлизат в клетките от макрофагохистиоцитарната система. Засягат слезката, лимфните възли, черния дроб, костния мозък.

При кожната и кожно-лигавичната форма на заболяването, етиологичните агенти се размножават в раничката и късно предизвикват системни прояви.

Инкубационният период на болестта варира в твърде широки граници, в зависимост от конкретния причинител и имунологичната реактивност на макроорганизма.

Различават се няколко различни по отношение на клиничното протичане форми на болестта, а именно:

  • висцерална, наричана още Кала-азар и протичаща с развитие на изразен фебрилитет, панцитопения и екстремна хепатоспленомегалия
  • кожна, за която са характерни развитието на папули, които разязвяват и цикатризират
  • кожно-лигавична, която протича освен със засягане на кожата и с ангажиране на лигавиците на носа, устната кухина, ларинкса, фаринкса и развитие на деструктивни изменения

Заболяването протича бавно и прогресивно, като някои от формите оставени без терапия водят до животозастрашаващи усложнения.

Възможно е развитие на множество различни по тежест усложнения:

  • пост Кала-азар дифузна лайшманиоза, която се изразява в развитие на лайшманоиди (възловиден или петнист обрив, които изчезва с развитие на депигментация)
  • хеморагична диатеза
  • сърдечно-съдова недостатъчност
  • вторични бактериални или гъбични инфекции, които могат да бъдат локални или системни
  • сепсис
  • кахексия

При кожно-лигавичната форма се развива разрушаване на меките тъкани и хрущяла, което може да доведе до деструктирни деформации на назофарингеалната и устаната кухина, дихателни затруднения, малнутриция.

За поставяне на диагнозата при лайшманиоза, неуточнена, е необходимо снемане на подробна епидемиологична анамнеза за посещение на ендемичен район и ухапване от комар, обстоен клиничен преглед с обръщане на особено внимание на наличието на обривни елементи или данни за хепатоспленомегалия, както и извършване на редица параклинични и паразитологични изследвания.

Лабораторно при много пациенти, особено с висцерална форма на болестта, се установява анемия, тромбоцитопения, левкопения, хипергамаглобулинемия, повишени чернодробни трансаминази.

При наличието на обривни единици по кожата е необходимо вземане на материал за изготвяне на натривка. Прилагат се различни микроскопски, имунологични и молекулярни методи за изследване.

Диференциалната диагноза включва:

  • лепра
  • туберкулоза
  • сифилис
  • кожен или назофарингеален карцином
  • малария
  • сепсис
  • коремен тиф и паратиф

Лечението при пациенти с лайшманиоза, неуточнена, се състои в парентерално приложение на 5-валентни антимонови препарати. При наличие на бактериална или гъбична вторична инфекция е уместно приложението на антибиотични средства и антимикотични препарати, локално или системно.

За намаляване на риска от развитие на заболяването е необходимо активното прилагане на лични и обществени профилактични мерки, концентрирани основно върху предпазване от ухапване от комарите.

4.5, 10 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО