Лайшманиоза, неуточнена МКБ B55.9

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

При лайшманиоза, неуточнена, е налице инвазия на организма с някои от представителите на род Leishmania, които представляват едноклетъчни паразити. При тази форма на инфекцията са налице затруднения за нейното категоризиране и причисляване към някоя от добре познатите разновидности на болестта.

Причинител и особености

Болестта се характеризира с всеобща възприемчивост от страна на населението и ендемичен характер в много тропически страни от Азия и Африка, както и в Америка. Засягат се всички възрастови групи, с доминиране на децата и младата възраст, без установени съществени различия в честотата между мъжкия и женския пол.

Характерно за инфекцията е следното:

• причинител: родът Leishmania е част от типа Sarcomastigophora и включва множество видове, като най-често изолираните причинители са Leishmania donovani, Leishmania tropica, Leishmania major, Leishmania mexicana
• източник на инфекцията: източници на инвазията са заразените хора и животни, като основният механизъм на предаване на болестта е трансмисивният, при ухапване от комари
• преносители: вектори и преносители на заразата са комарите от родовете Phlebotomus и Lutzomia. В техния организъм се осъществява част от биологичния цикъл на паразитите, така наречената промастиготна фаза
• особености при заразяване: заразяване предизвикват само женските екземпляри, като при кръвосмучене лайшманиите се инокулират в образуваната кожна раничка, проникват в кръвообращението и навлизат в клетките от макрофагохистиоцитарната система. Засягат слезката, лимфните възли, черния дроб, костния мозък

Симптоми

Инкубационният период на болестта (времето от момента на заразяване на организма до появата на първите клинични признаци на инфекцията) варира в твърде широки граници, в зависимост от конкретния причинител и имунологичната реактивност на макроорганизма.

При кожната и кожно-лигавичната форма на заболяването, етиологичните агенти се размножават в раничката и късно предизвикват системни прояви, което има важно клинично значение.

Различават се няколко различни по отношение на клиничното протичане форми на болестта, а именно:

• висцерална: наричана е още Кала-азар и протича с развитие на изразен фебрилитет (висока телесна температура), панцитопения (засягане на трите основни кръвни редици) и екстремна хепатоспленомегалия (значително увеличаване размерите на черния дроб и слезката)

• кожна: представлява форма на инфекцията, за която са характерни развитието на папули, които разязвяват и цикатризират

• кожно-лигавична: представлява форма на болестта, която протича освен със засягане на кожата и с ангажиране на лигавиците на носа, устната кухина, ларинкса, фаринкса и развитие на деструктивни изменения

Заболяването протича бавно и прогресивно, като някои от формите оставени без терапия водят до животозастрашаващи усложнения.

Възможно е развитие на множество различни по тежест усложнения, включително пост Кала-азар дифузна лайшманиоза, която се изразява в развитие на лайшманоиди (възловиден или петнист обрив, които изчезва с развитие на депигментация), хеморагична диатеза, сърдечно-съдова недостатъчност, вторични бактериални или гъбични инфекции, които могат да бъдат локални или системни, сепсис, кахексия и други.

При кожно-лигавичната форма се развива разрушаване на меките тъкани и хрущяла, което може да доведе до деструктирни деформации на назофарингеалната и устаната кухина, дихателни затруднения, малнутриция.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при лайшманиоза, неуточнена, често се осъществява по метода на изключването, като чрез подробни клинични и лабораторни изследвания се изключват другите форми на болестта и се разграничава инфекцията от други, идентично протичащи заболявания:

• разпит и преглед: за поставяне на диагнозата е необходимо снемане на подробна епидемиологична анамнеза за посещение или пребиваване в ендемичен район и ухапване от комар, обстоен клиничен преглед с обръщане на особено внимание на наличието на обривни елементи или данни за хепатоспленомегалия
• лабораторни изследвания: лабораторно при много пациенти, особено с висцерална форма на болестта, се установява анемия, тромбоцитопения, левкопения, хипергамаглобулинемия, повишени чернодробни трансаминази
• паразитологични изследвания: при наличието на обривни единици по кожата е необходимо вземане на материал за изготвяне на натривка. Прилагат се различни микроскопски, имунологични и молекулярни методи за изследване

Диференциалната диагноза включва различаване на инфекцията от лепра, туберкулоза, сифилис, кожен или назофарингеален карцином, малария, сепсис, коремен тиф и паратиф и други.

Лечение

Лечението при пациенти с лайшманиоза, неуточнена, е комплексно и строго индивидуално, като най-често се състои в парентерално приложение на 5-валентни антимонови препарати. При наличие на бактериална или гъбична вторична инфекция е уместно приложението на антибиотични средства и антимикотични препарати, локално или системно.

Прилагат се различни по вид симптоматични средства с цел подобряване комфорта на пациентите и облекчаване на наличните клинични прояви.

За намаляване на риска от развитие на заболяването е необходимо активното прилагане на лични и обществени профилактични мерки, концентрирани основно върху предпазване от ухапване от комарите.

Прогнозата се определя строго индивидуално в зависимост от резултатите от лабораторните и паразитологични изследвания, тежестта на протичане, наличието на усложнения.

Изображения: freepik.com, dermnetnz.org