Необходимост от имунизация против лайшманиоза МКБ Z26.0

Лайшманиите са протозойни трансмисивни заболявания, характеризиращи се със засягане на вътрешни органи, кожата, лигавиците. Те са индикаторни паразитози при HIV инфекция. Заболяването се причинява от едноклетъчни паразити от род Leishmania.

Според географското си разпространение лайшманиите се делят на няколко основни групи: на стария свят (Leishmania donovani, L.infantum, L.tropica, L.major, L.aethiopica) и на новия свят (L.mexicana complex, L.chagasi, L.brazilensis и др.).

Лайшманиите причиняват заболяванията:

1. Висцерална лайшманиоза,

2. Кожна лайшманиоза на Стария свят,

3. Кожна лайшманиоза на Новия свят.

Висцералната лайшманиоза е заболяване протичащо хронично с фебрилитет, спленохепатомегалия, анемия, левкопения, тромбоцитопения, кахексия (измършавяване). Човек се заразява при ухапване от флеботоми (комари).

Заболяването е разпространено в източните щати на Индия, Пакистан, Бангладеш, Непал, Северна Африка, Азия, Китай и в някои страни от Европа, Америка и Африка.

Механизмът на заразяване е основно по трансмисивен път, но е възможно да стане при хемотрансфузия, конгенитално и при трансплантация на органи.

Възприемчивостта е всеобща. Най-често боледуват селски жители, особено хората живеещи в низините, където има големи валежи. След преболедуване остава траен имунитет, който предпазва от реинвазии.

Заболяването има тежко протичане, клиничната картина се развива в три периода основни

1. Начален период: повишена температура, отпадналост, понижен апетит, бледост по кожата.

2. Период на разгръщане на болестта: Уголемяване на слезката, на черния дроб, поява на анемия. При някои видове лайшмания кожата може да придобие почти черен цвят (индийската форма). Анемията бързо прогресира като хемоглобинът може да достигне 46 g/l. Характерни са понижение в броя на всички кръвни клетки. Състоянието на болния се влошава. Нерядко се развива хеморагичен синдром с кръвоизливи по кожата и лигавиците, кръвотечения от носа и стомашно-чревния тракт.

3. Кахексичен период, при който болният има намален мускулен тонус и телесна маса, състоянието е тежко.

Смъртността е висока при липса на етиологично лечение след 3 до 20 месеца при 90-95% от възрастните и 75-85% при децата.

Кожната лайшманиоза се характеризира с образуване на единични и множествени язви на кожата. Различават се кожна форма на Новия и Стария свят.

Източник на заразата е болният човек.

Механизмът на заразяване е трансмисивен чрез ухапване от комар Phlebotomus sergenti. Възприемчивостта е всеобща. След преболедуване остава траен имунитет, но може да се наблюдават и повторни заболявания.

Регистрира се в страните от Близкия Изток, Южна Европа, Африка, Индия, пакистан.

Известни са няколко вида на кожна лайшманиоза, разграничени според географското си срещане.

Leishmania braziliensis причинява най-тежката форма на кожно - лигавична лайшманиоза. Кожните язви са големи, понякога болезнени, рядко могат да зараснат без лечение. В 90% се поразяват и лигавиците с деструкция на меките тъкани, разрушава се носната преграда (нос на тапир), мекото небце, глътката, трахеята. Болните често умират от аспирационна пневмония и вторични бактериални инфекции.

Понастоящем няма ваксини в рутинната практика. Въпреки това такива непрекъснато се разработват и тестват. Лайшманиозата е заболяване със сериозна прогноза и широко разпространение, което налага необходимост от въвеждане на ваксина против лайшмания. Особено ценна би била и за пътуващи в ареал, в който лайшманията е разпространена.

Опитите са се съсредоточили върху генома на повърхностните протеини по повърхността на паразита, които биха могли да се използват за създаване на имунен отговор.

Географският обхват на лайшманията непрекъснато се разширява, поради глобалното затопляне и така се съобщават нови ареали, в които лайшмания се среща.

Именно това налага бързо разработване на ефикасна ваксина, която да ограничи паразита. Засега такава няма.

Повече информация:

• лайшманиоза