Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Протозойни болести Лайшманиоза Висцерална лайшманиоза

Висцерална лайшманиоза МКБ B55.0

Висцерална лайшманиоза МКБ B55.0 - изображение

Болестта Кала-азар, наричана още висцерална лайшманиоза, представлява трансмисивно протозойно заболяване, засягащо предимно моноцитно-макрофагеалната система на костния мозък и слезката.

Състоянието е повсеместно разпространено, като особено висока е честотата му в районите с тропически и субтропически климат, по-рядко се среща в страните от умерения климатичен пояс.

Характерна е всеобща възприемчивост, но по-често боледуват малките деца и младата възраст, без особени различия в засягането между представителите на мъжкия и женския пол.

Етиологични причинители са едноклетъчните паразити от рода Leishmania, тип Sarcomastigophora. Тази форма на заболяването се предизвиква от представителите на комплекса Leishmania donovani, а именно:

  • Leishmania donovani donovani: причинява така наречената индийска висцерална Кала-азар, която е антропоноза, засягаща основно деца и млади хора, разпространена ендемично в Индия, Непал и Пакистан
  • Leishmania donovani infantum: представлява зооноза с природноендемичен характер, като хората се заразяват при навлизане в ендемичните огнища. Основни източници на заразяването са гризачи, кучета и чакали, като състоянието се среща предимно в централна Азия, Китай и северна Африка
  • Leishmania donovani chagasi: причинява така наречения Южноамерикански тип на болестта, представлява зооноза с източник и резервоар на инфекцията болни кучета и лисици
  • Leishmania donovani archibaldi: причинява африкански Кала-азар

Заразяването се осъществява предимно по трансмисивен път, като преносители са различни представители от род Phlebotomus и род Lutzomia. Възможно е заразяване при кръвопреливане, както и при трансплантация на органи или тъкани.

Биологичният цикъл на лайшманиите протича със смяна на два гостоприемника в две отделни фази, а именно амастиготна фаза в организма на хората и гръбначните животни и промастиготна фаза в организма на флеботомите.

Женските екземпляри на комарите се заразяват при кръвосмучене от опаразитени хора и животни. След развитие в организма на комара, паразитите се инокулират в кожата, навлизат в системната циркулация и засягат предимно макрофагите.

Паразитите се разпространяват в черния дроб, слезката, костния мозък, лимфните възли, стомашно-чревния тракт, като се развива интоксикация, тежки обменни нарушения и сенсибилизиране на макроорганизма от обменните метаболитни продукти на етиологичните агенти. Образуват се специфични автоантитела, настъпва тежка анемия в резултат от хиперспленизма, хеморагиите и депресията на костния мозък.

Инкубационният период продължава между три и 18 месеца.

Особено характерна за болестта е триадата от клинични признаци, включваща фебрилитет, хепатоспленомегалия и панцитопения (анемия, левкопения, тромбоцитопения).

Различават се три ясно обособени периода в протичането на заболяването:

  • начален период: няколко дни или седмици след заразяването на мястото на ухапването от комара се развива първичен афект, представляващ бързопреходна кожна папула
  • период на разгръщане на болестта или хепатоспленомегало-анемичен период: фебрилитетът е силно изразен, с два или повече температурни пика в денонощието. Слезката е със значително увеличени размери, наблюдава се и генерализирана лимфаденопатия. Налице са характерни промени по кожата, която придобива тъмен цвят, възможна е поява на различни обривни елементи. Състоянието прогресивно се влошава, често се развиват опортюнистични инфекции и хеморагии
  • терминален или кахетичен период: налице е общо изтощение на организма, екстремна спленохепатомегалия, чести инфекции, агранулоцитоза, като смъртността в този период достига почти 100 %

При редица пациенти се развиват различни усложнения:

  • пост Кала-азар дифузна лайшманиоза: месец след инвазията предимно по кожата на лицето възникват така наречените лайшманоиди, които представляват възловидни или петнисти обривни единици, при изчезването на които се наблюдава депигментация на кожата
  • сърдечно-съдова недостатъчност
  • вторични инфекции
  • хеморагична диатеза

За поставяне на диагнозата при пациенти с висцерална лайшманиоза е необходимо провеждането на подробна епидемиологична анамнеза, обстоен физикален преглед и редица лабораторни и паразитологични изследвания.

Материал за изследване се взима обикновено от кръвен серум, пунктат от костен мозък, черен дроб, слезка или лимфен възел. Използват се специфични микроскопски, имунологични и биомолекулярни методики.

При изследване на периферната кръв се установява анемия, левкопения, тромбоцитпения, повишени трансаминази, хипергамаглобулинемия, хипоалбуминемия.

Диференциалната диагноза включва разграничаване на болестта от следните състояния:

  • малария
  • коремен тиф
  • паратиф
  • сепсис
  • туберкулоза
  • салмонелоза
  • левкоза

Лечението при Кала-азар и другите форми на висцералната лайшманиоза се осъществява с петвалентни антимонови препарати, прилагани парентерално. При системни микози се прилага Amphotericin B.

Профилактичните мерки биват лични (използване на репеленти) и обществени (контрол над популацията на комарите, ранно откриване и терапия на болните).

След лечение пациентите подлежат на активно диспансерно наблюдение за период от една година, с провеждане на лабораторен контрол на всеки шест месеца.

4.5, 13 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Висцерална лайшманиоза МКБ B55.0

ВСИЧКИ

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО