Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Протозойни болести Лайшманиоза Кожна лайшманиоза

Кожна лайшманиоза МКБ B55.1

Кожна лайшманиоза МКБ B55.1 - изображение

Лайшманиозата представлява протозойно заболяване, с трансмисивен механизъм на предаване и високо разпространение в страните от тропическия и субтропическия климатичен пояс.

Кожна лайшманиоза е форма на протичане на болестта с образуване на единични или множествени язви по кожата. Различават се две основни форми на болестта, а именно кожна лайшманиоза на Стария и на Новия свят.

  • Кожна лайшманиоза на Стария свят: обособява се в няколко отделни подтипа:

Градски тип, наричана още суха кожна лайшманиоза, ориенталска язва и болест на Баровски: представлява антропоноза с причините Leishmania tropica.

Източник на болестта са болните хора, като основният механизъм на предаване на заразата е трансмисивният, посредством ухапване от комарите от вида Phlebotomus sergenti.

В мястото на ухапването от комара паразитите се размножават, формирайки гранулом (лайшманиом), състоящ се от фибробласти, макрофаги, ендотелни, лимфоидни и плазматични клетки. След няколко месеца до половин година в гранулома се развиват некротични процеси с поява на язва, която впоследствие цикатризира.

Инкубационният период е широко вариабилен, като може да продължи от два месеца до две години. На мястото на инокулацията се появява червено петно, което се развива до гладка папула с розов цвят.

След няколко месеца папулата се разязвява в центъра. Обикновено обривните елементи се локализират по лицето и горните крайници, като броят им рядко надвишава десет. Една година след развитието на първите симптоми, папулите достигат размери до шест сантиметра и съдържат оскъден секрет. Заздравяването е бавно, с образуване на цикатрикси.

Селски тип, наричан още влажна кожна лайшманиоза или пустинно-селска лайшманиоза: представлява зооноза с причинител Leishmania major.

Източник и резервоар на болестта са различни видове гризачи. Хората се заразяват по трансмисивен механизъм, при ухапване от флеботоми, като боледуват предимно децата и временно пребиваващите в ендемичния район лица.

Състоянието се среща често в Африка, Азия и Казахстан. За разлика от градската форма, тук процесите на формиране и заздравяване с цикатрикси на язвите протичат по-бързо. Лайшманиомите са болезнени и наподобяват фурункул, като язвата е с обилна ексудация и по-големи размери.

Етиопска кожна лайшманиоза: с причинител Leishmania aethiopica. Наподобява останалите форми, но се поддава трудно на медикаментозно лечение.

Суданска кожна лайшманиоза: причинява се от Leishmania nilotica.

  • Кожна лайшманиоза на Новия свят:

Причинители са няколко подвида на Leishmania mexicana, като повечето форми представляват природноогнищни зоонози. Източници и резервоари на болестта са предимно гризачите, много диви и домашни животни. Механизмът на предаване е трансмисивен, като състоението се среща предимно в Латинска Америка и южните райони на САЩ.

Отличава се с по-дълбоки кожни поражения, както и относително често ангажиране на лигавицата на носа, устата и горните дихателни пътища. Инкубационният период е по-кратък и варира от една седмица до три месеца.

Често се развиват лимфангит и лимфаденит, деформация на засегнатите структури, уродлив вид и инвалидизация. Често се наблюдават усложнения, под формата на кахексия, амилоидоза, вторични бактериални инфекции.

Диференциалната диагноза при тези форми на лайшманиоза включва разграничаването им от следните състояния:

  • сифилис
  • лепра
  • туберкулоза
  • микози
  • кожни дерматози
  • саркоидоза
  • кожен карцином

Диагнозата се базира на характерните физикални находки и паразитологични изследвания. Необходим е материал от папулата, инфилтрата около язвата и биопсичен материал от кожата, които се изследват с помощта на микроскопски, имунологични и биологични методики.

Лечението включва приложение на петвалентни антимонови препарати, прилагани парентерално. При наличие на вторична бактериална инфекция се използват системни и локални антибиотични средства.

При напускане на ендемичния район, заболяването се самоограничава за период от една година.

Основните профилактични мерки включват използването на репеленти срещу комарите.

4.1, 11 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Кожна лайшманиоза МКБ B55.1

ЛЕЧЕНИЕ НА Кожна лайшманиоза МКБ B55.1

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО