Висцерална лайшманиоза МКБ B55.0

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Болестта Кала-азар, наричана още висцерална лайшманиоза, представлява трансмисивно протозойно заболяване, засягащо предимно моноцитно-макрофагеалната система на костния мозък и слезката.

Показва по-висока честота в определени географски ширини, протича с характерни симптоми и крие риск от сериозни усложнения при липса на своевременно лечение.

Причинител и особености

Състоянието е повсеместно разпространено, като особено висока е честотата му в районите с тропически и субтропически климат, по-рядко се среща в страните от умерения климатичен пояс.

Характерна е всеобща възприемчивост, но по-често боледуват малките деца и младата възраст, без особени различия в засягането между представителите на мъжкия и женския пол.

Етиологични причинители са едноклетъчните паразити от рода Leishmania, тип Sarcomastigophora. Тази форма на заболяването се предизвиква от представителите на комплекса Leishmania donovani, а именно:

• Leishmania donovani donovani: причинява така наречената индийска висцерална Кала-азар, която е антропоноза, засягаща основно деца и млади хора, разпространена ендемично в Индия, Непал и Пакистан

• Leishmania donovani infantum: представлява зооноза с природноендемичен характер, като хората се заразяват при навлизане в ендемичните огнища. Основни източници на заразяването са гризачи, кучета и чакали, като състоянието се среща предимно в централна Азия, Китай и северна Африка

• Leishmania donovani chagasi: причинява така наречения Южноамерикански тип на болестта, представлява зооноза с източник и резервоар на инфекцията болни кучета и лисици

• Leishmania donovani archibaldi: причинява африкански Кала-азар

Заразяването се осъществява предимно по трансмисивен път (при ухапване от комари), като преносители са различни представители от род Phlebotomus и род Lutzomia. Възможно е заразяване при кръвопреливане, както и при трансплантация на органи или тъкани.

Биологичният цикъл на лайшманиите протича със смяна на два гостоприемника в две отделни фази, а именно амастиготна фаза в организма на хората и гръбначните животни и промастиготна фаза в организма на флеботомите.

Женските екземпляри на комарите се заразяват при кръвосмучене от опаразитени хора и животни. След развитие в организма на комара, паразитите се инокулират в кожата, навлизат в системната циркулация и засягат предимно макрофагите.

Симптоми

Клиничната картина при висцералната лаийшманиоза показва някои характерни особености.

Паразитите се разпространяват в черния дроб, слезката, костния мозък, лимфните възли, стомашно-чревния тракт, като се развива интоксикация, тежки обменни нарушения и сенсибилизиране на макроорганизма от обменните метаболитни продукти на етиологичните агенти. Образуват се специфични автоантитела, настъпва тежка анемия в резултат от хиперспленизма, хеморагиите и депресията на костния мозък.

Инкубационният период (времето от заразяването до появата на първите клинични оплаквания) продължава между три и 18 месеца.

Особено характерна за болестта е триадата от клинични признаци, включваща фебрилитет (висока температура), хепатоспленомегалия (увеличение размерите на черния дроб и слезката) и панцитопения (анемия, левкопения, тромбоцитопения).

Различават се три ясно обособени периода в протичането на заболяването:

• начален период: няколко дни или седмици след заразяването на мястото на ухапването от комара се развива първичен афект, представляващ бързопреходна кожна папула

• период на разгръщане на болестта или хепатоспленомегало-анемичен период: фебрилитетът е силно изразен, с два или повече температурни пика в денонощието. Слезката е със значително увеличени размери, наблюдава се и генерализирана лимфаденопатия. Налице са характерни промени по кожата, която придобива тъмен цвят, възможна е поява на различни обривни елементи. Състоянието прогресивно се влошава, често се развиват опортюнистични инфекции и хеморагии

• терминален или кахетичен период: налице е общо изтощение на организма, екстремна спленохепатомегалия, чести инфекции, агранулоцитоза, като смъртността в този период достига почти 100 %

При редица пациенти се развиват различни усложнения, по-характерните от които включват сърдечно-съдова недостатъчност, хеморагична диатеза, вторични инфекции. Пост Кала-азар дифузна лайшманиоза е сред характерните усложнения. Месец след инвазията предимно по кожата на лицето възникват така наречените лайшманоиди, които представляват възловидни или петнисти обривни единици, при изчезването на които се наблюдава депигментация на кожата.

Диагноза

За поставяне на диагнозата при пациенти с висцерална лайшманиоза е необходимо провеждането на подробна епидемиологична анамнеза (посещение и пребиваване в ендемичен район, ухапване от комари и други), обстоен физикален преглед и редица лабораторни и паразитологични изследвания.

Материал за изследване се взима обикновено от кръвен серум, пунктат от костен мозък, черен дроб, слезка или лимфен възел. Използват се специфични микроскопски, имунологични и биомолекулярни методики.

При изследване на периферната кръв се установява анемия, левкопения, тромбоцитпения, повишени трансаминази, хипергамаглобулинемия, хипоалбуминемия.

Диференциалната диагноза включва разграничаване на болестта от някои идентично протичащи заболявания, като малария, коремен тиф, паратиф, сепсис, туберкулоза, салмонелоза, левкоза и други.

Лечение

При потвърждаване на диагнозата е необходимо стартиране на своевременно лечение, което обикновено бива етиологично (насочено към причинителя) и неспецифично (общи мерки и симптоматични средства).

Лечението при Кала-азар и другите форми на висцералната лайшманиоза се осъществява с петвалентни антимонови препарати, прилагани парентерално. При системни микози се прилага Amphotericin B.

Общите мерки и симптоматични средства включват наблюдение на пациентите, прием на достатъчно течности, приложение на лекарства за повлияване на наличните признаци и ранна диагностика и лечение на усложненията.

Профилактичните мерки биват лични (използване на репеленти) и обществени (контрол над популацията на комарите, ранно откриване и терапия на болните).

След лечение пациентите подлежат на активно диспансерно наблюдение за период от една година, с провеждане на лабораторен контрол на всеки шест месеца.

Прогнозата се определя строго индивидуално, като развитието на усложнения, късно откриване на болестта, неподходящо лечение, наличие на подлежащи системни заболявания и други водят до влошаване на прогнозата.

Изображения: freepik.com