Малария, предизвикана от Plasmodium vivax МКБ B51

Маларията е едно от най-разпространените тропически протозойни заболявания и има ендемичен характер в над сто страни, предимно в Азия, Африка и някои части на Америка.

Представлява трансмисивна антропоноза, с остро протичане и развитие на анемия, хепатоспленомегалия и фебрилни пристъпи.

Етиологичните агенти представляват едноклетъчни паразити от род Plasmodium, семейство Plasmodidae, като няколко вида водят до развитие на заболяване при хората, а именно:

• Plasmodium vivax
• Plasmodium ovale
• Plasmodium malariae
• Plasmodium falciparum

При малария, предизвикана от Plasmodium vivax, след инкубационен период, вариращ между 10 и 17 дни, води до характерни клинични прояви.

Продромалният период продължава приблизително три до пет дни и наподобява грипоподобно заболяване. Пациентите обикновено се оплакват от общо неразположение, главоболие, субфебрилитет, липса на апетит.

Възприемчивостта на населението е всеобща, като по-податливи са бременните жени и децата в ранна възраст.

Източници на заразата са хората, болни или паразитоносители, в чиято кръв циркулират зрелите полови форми на причинителя, наричани още гаметоцити.

Plasmodium vivax притежават характерен жизнен цикъл, протичащ последователно в хората и в комарите. След кръвосмучене, комарите се заразяват, като паразитите се локализират в слюнчените им жлези. При следващо кръвосмучене паразитите попадат от кожната раничка в системната циркулация, откъдето достигат до хепатоцитите.

При естествени условия хората се заразяват по трансмисивен механизъм, но е възможно заразяване и при хемотрансфузия, посредством контаминирани медицински инструменти, при тъканна или органна трансплантация, както и трансплацентарно от майката на плода.

Заразяването с Plasmodium vivax се нарича още тридневна малария, Malaria tertiana. Различават се следните няколко форми:

• Малария, предизвикана от Plasmodium vivax с руптура на слезката

• Малария, предизвикана от Plasmodium vivax с други усложнения

• Малария, предизвикана от Plasmodium vivax без усложнения

Особено характерни за маларията са маларийните пристъпи, протичащи в три последователни фази.

В първите няколко часа пациентите имат изразено чувство за студ, впоследствие телесната температура се повишава до екстремни стойности, което е съпроводено от силна жажда, болки в кръста, миалгия, артралгия, силно главоболие, халюцинации. След няколко часа температурата рязко спада, пациентите се изпотяват обилно и заспиват. Между пристъпите болните се чувстват добре и нямат оплаквания.

Анемията се развива в резултат от различни патогенетични механизми. Хемолизата на еритроцитите е причина за освобождаване на протеини, метаболитни продукти от обмяната на плазмодия и малариен пигмент. Всички те имат алергизиращо, токсично и пирогенно въздействие върху макроорганизма.

Слезката и черния дроб се увеличават още в първите една до две седмици и са силно болезнени. Спленомегалията възниква в резултат от лимфоидната и ретикулоидната хиперплазия. Съществува висок риск от руптура на слезката при минимална травма или дори спонтанно.

Други възможни усложнения на тридневната малария са следните:

• остра бъбречна недостатъчност
• остър гломерулонефрит
• белодробен оток
• гастроинтестинални нарушения
• неврологични увреждания
• сепсис

При някои пациенти липсват усложнения и заболяването протича с класическата триада от симптоми, включваща температурни пристъпи, хепатоспленомегалия и анемия.

В диференциално диагностичен план се налага разграничаване на болестта от редица други бактериални, паразитни и неинфекциозни състояния.

За поставяне на диагнозата се налага подробен разпит и внимателен преглед на болния, провеждане на редица лабораторни и образни изследвания.

Съществено значение имат епидемиологичните данни за посещение на ендемичен район, както и физикалните находки.

Параклиничните показатели често регистрират хипохромна до нормохромна анемия, левкоцитоза с олевяване, повишение на чернодробните трансаминази и креатинина.

За установяване на конкретния причинител е необходимо изготвяне на препарат от периферна кръвна натривка и дебела капка кръв по специални методики и посредством специфично оцветяване.

Прилагат се имунохроматографски и молекулярно биологични методи.

При засягане на вътрешните органи се прилагат и образни изследвания, главно ехография и компютърна томография.

Лечението при малария, предизвикана от Plasmodium vivax, включва комбинирана терапия от антипротозойни средства, предимно от групата на 4-хинолиновите препарати, хининови производни, мефлокин и антибиотици, главно доксициклин и тетрациклин. Необходимо е патогенетично и симптоматично лечение.

След провеждане на терапията болните подлежат на диспансерно наблюдение за срок от една година, като при всяко фебрилно състояние през този период се провеждат изследвания за възможен рецидив от малария.

Профилактиката бива:

• лична: индивидуална химиопрофилактика с хлороквин по определена схема при пътуване до ендемичен район, използване на репеленти и лично предпазно облекло срещу комарите

• обществена: строг контрол над популациите на комарите от род Anopheles, ранно диагностициране, терапия и проследяване на заболелите

Прогнозата при тази форма на малария е относително благоприятна, тъй като характерно за нея е доброкачественото протичане и липса на усложнения.