Малария, предизвикана от Plasmodium vivax с руптура на слезката МКБ B51.0

Маларията представлява остро протичаща протозойна инфекция, характеризираща се с фебрилни пристъпи, хепатоспленомегалия и различна по тежест анемия.

Заболяването е ендемично в множество географски райони на Азия, Африка и Америка, като възприемчивостта е всеобща. Тежко и агресивно, с неблагоприятна прогноза протича болестта при бременните и при малките деца.

Източник на инвазията са хората, болни или заразоносители, като разпространението на заразата се осъществява по трансмисивен механизъм, посредством женските комари от род Anopheles. Възможно е заразяване и по трансплацентарен път, при провеждане на хемотрансфузия, посредством контаминирани медицински инструменти, както и при трансплантация на органи и тъкани.

Комарите се заразяват от хората, в чиято кръв циркулират половите форми (гаметоцити) на причинителя. При кръвосмучене, локализираните в слюнчените жлези на комара етиологични агенти, попадат в кожната раничка и по хематогенен път достигат хепатоцитите.

Различават се няколко различни представители на род Plasmodium, които причиняват малария при човека. Малария, предизвикана от Plasmodium vivax с руптура на слезката, е тежка форма на протичане на заболяването, често завършваща фатално.

Характерна за клиничното протичане е триадата от хепатоспленомегалия, анемия и повтарящи се температурни пристъпи.

Маларийният пристъп започва с усещане за студ, след няколко часа температурата се повишава значително, като състоянието се съпровожда от главоболие, болки в кръста, силна жажда, артралгия, миалгия. След няколко часа телесната температура спада рязко, което води до профузно изпотяване.

Маларийните пристъпи се развиват след инкубационен период, вариращ между 10 и 17 дни.

Тежестта на анемията се определя в зависимост от степента на паразитемията, като хемолизата на еритроцитите се съпровожда от отделяне на малариен пигмент и метаболитни продукти от обмяната на паразита, които имат токсично, алергично и пирогенно въздействие.

Черният дроб се увеличава още в първите дни, а спленомегалията е налице след около една до две седмици. Увеличението на слезката е болезнено и се дължи на лимфоидна и ретикулоидна хиперплазия.

Поради отлагане на малариен пигмент черният дроб и слезката се оцветяват в тъмно кафяв до черен цвят.

Често срещано усложнение при тази форма на малария е руптурата на слезката, която може да причини сепсис. Руптурата може да настъпи поради минимални травматични увреждания, както и спонтанно. Без лечение състоянието е животозастрашаващо.

Имунитетът след преболедуване е видово, стадийно и щамово специфичен и не предпазва макроорганизма от реинвазия.

За поставяне на диагнозата е необходимо провеждането на множество лабораторни, паразитологични и образни изследвания.

С особено висока информативна стойност е епидемиологичната анамнеза за престой или посещение на ендемичен район и ухапване от комар. Физикалният преглед, в комбинация с анамнестичните данни, насочва към това заболяване.

За установяване на конкретния причинител е необходимо приготвяне на периферна кръвна натривка и микроскопско изследване.

Параклинично обикновено се установява хипохромна анемия, левкоцитоза с олевяване, повишени нива на чернодробните ензими и креатинина. От образните изследвания често се прилагат ехография и компютърна томография.

Диференциалната диагноза е широка и обхваща множество инфекциозни и неинфекциозни заболявания.

Лечението при малария, предизвикана от Plasmodium vivax с руптура на слезката, се състои в парентерално приложение на антипротозойни средства от различни фармакологични групи, антибиотици от тетрациклиновата група, патогенетична и симптоматична терапия.

Прогнозата е сериозна и се определя основно от ранното поставяне на диагнозата и адекватния терапевтичен подход.

Основните индивидуални профилактични мерки включват химиопрофилактика с хлороквин по определена схема по време на престоя в ендемична страна и четири седмици след това, както и използването на репеленти и предпазно облекло.