Малария, предизвикана от Plasmodium vivax с други усложнения МКБ B51.8

Маларията представлява остро протозойно заболяване, протичащо с характерната триада от симптоми, включваща анемия, пристъпен фебрилитет и хепатоспленомегалия.

Причинители са едноклетъчните паразити от род Plasmodium от семейство Plasmodidae. Малария, предизвикана от Plasmodium vivax с други усложнения, е форма на заболяването, протичаща тежко и с развитие на дългосрочни последици.

Състоянието представлява трансмисивна антропоноза с природна ендемичност в над сто страни в Африка, Америка и Азия. Възприемчивостта е всеобща, но децата в ранна възраст и бременните са по-податливи и при тях заболяването протича по-агресивно и с по-неблагоприятна прогноза.

Заразяването се осъществява по следните възможни механизми:

• трансмисивен, при ухапване от заразен комар
• трансплацентарен
• при хемотрансфузия
• при органна или тъканна трансплантация
• посредством медицински инструменти

Етиологичните агенти имат характерен биологичен цикъл, който се осъществява последователно в хората и комарите от рода Anopheles, като само женските екземпляри служат като вектори на заразата.

Клиничното протичане е характерно и включва:

• хемолитична анемия
• болезнено увеличение на черния дроб и слезката
• фебрилни пристъпи

Характерни за маларийния пристъп са екстремно повишената телесна температура, болките в кръста, жаждата, артралгиите, миалгиите, главоболието. Температурата спада рязко, което се съпровожда от обилно изпотяване и отпускане на пациентите, които обикновено след пристъпа заспиват.

Инкубационният период продължава приблизително 10 до 17 дни, като клиничните изяви се предшестват от продромален период, който протича грипоподобно.

Характерни за тази форма на маларията са руптура на слезката, остра бъбречна недостатъчност, остър гломерулонефрит, развитие на белодробен оток, коагулационни нарушения. Възможно е развитие на увреждания на гастроинтестиналния тракт, рядко се наблюдават неврологични нарушения.

В резултат от нарушения клетъчен пермеабилитет и повишената пропускливост на капилярите се нарушава водно-електролитният баланс, налице са вегетативни нарушения.

Хемолизата на еритроцитите се съпровожда от отделяне на протеини, маларийни пигменти и обменни метаболити, които имат пирогенно и токсично действие и могат да доведат до формиране на микротромби.

Придобитият след преболедуване от малария имунитет е стадийно, щамово и видово специфичен, но е нестерилен и не предпазва от реинвазия.

Диагнозата при малария, предизвикана от Plasmodium vivax с други усложнения, се основава на данните от разпита и прегледа на пациента, параклиничните и образните изследвания.

Епидемиологичната анамнеза за посещение на ендемична област, както и характерната физикална находка, насочват към състоянието.

Лабораторно при много от пациентите се установява хипохромна анемия, билирубинемия, повишаване на креатинина и чернодробните ензими, левкоцитоза, олевяване.

Необходимо е изготвяне на периферна кръвна натривка и микроскопско типизиране на причинителя.

При тежко засягане на висцералните органи се прилагат ехография и компютърна томография.

Диференциалната диагноза е широка и включва следните състояния:

• жълта треска
• денга
• висцерална лайшманиоза
• сепсис
• лептоспироза
• папатациева треска

Лечението се осъществява с антипротозойни препарати от различни групи, като основно се прилагат хлороквин, хинин, мефлокин в комбинация с доксициклин или тетрациклин. Необходима е и патогенетична и симптоматична терапия.

Превенцията се осъществява предимно чрез индивидуална химиопрофилактика с хлороквин, използване на репеленти и контрол над популацията на комарите от рода Anopheles.