Полиартроза МКБ M15

Полиартроза е хронично невъзпалително на ставите, в основата на което стои първичната дегенерация и деструкция (разрушаване) на ставния хрущял с последващо разрастване на костната тъкан.

При вторична полиартроза етиологична роля играе механичното свръхнатоварване на ставите при някои професии и спортове, възрастови промени в ставните структури, затлъстяване, генетични и метаболитни фактори, локални причини (вродени или придобити малформации, остри и хронични травматични увреждания). Вторичната полиартроза може да се развие и на базата на хрущялни лезии при някои възпалителни ставни заболявания - ревматоиден артрит, псориатичен артрит, септичен артрит и други. Свръхупотребата на кортикостероиди локално също води до дегенеративни (увреда) промени на ставния хрущял. Жените боледуват 2 пъти по-често от мъжете.

При полиартроза настъпват промени в ставния хрущял, в костите изграждащи съответнта става, в синовиалната мембрана, както и в другите меки тъкани на ставите. Основно при остеоартрозата е разграждането на противогликаните (съставка на съединителната тъкан) в ставния хрущял.

Клиничните прояви зависят от вида на засегнатите стави, от продължителността на болезненият процес и от неговата интензивност. Заболяването засяга най-често крайните междуфалангиални стави, коленните и тазобедрените стави, шийният и поясният отдел на гръбначния стълб.

1. Болка - Основното оплакване при разпита на болните е болката. Като първоначално се появява след натоварване на ставите и се облекчава след почивка. Локализира се в засегнатата става. Понякога болката може да се разпространи . С напредване на заболяването болката се появява и при минимални движения, а даже и в покой. Понякога се явява и нощна болка.

2. Скованост - Характерни оплаквания при полиартроза е скованост при събуждане сутрин или след период на обездвижване през деня. Обездвижването е кратко за около 15 мин.

3. Ограничения в движенията в засегнатите стави - Развива се в напредналите стадии на заболяването.

При част от болните заболяването може дълго време да съществува без оплаквания и да се открие случайно при рентгеново изследване.

Диагнозата се поставя при разпит на болния, оглед на болния, палпация и изследване на ставната подвижност. При движение на ставите може да се долови хрущене. Понякога се установяват и обездвижване при сгъване на ставата. Около крайните междуфалангиални стави на пръстите на ръцете може да се видят възлите на Хеберден, а около по-нагоре разположени (по-близо до китката) междуфалангиални стави се установяват възлите на Bouchard. В по-късните стадии настъпва уголемяване и деформиране на ставите, като може да се дължи на увеличена синовиална течност в ставната капсула, на костни шипове, на разрастване на ставната капсула. Понякога се установяват и изкълчвания на ставите. След травми, резки натоварвания и др. може да настъпи активиране на остеоартрита. В тези случаи се наблюдава оток и ставен излив. Кожата на засегнатите стави е по-топла. Измерват се обема на поразените стави.

На рентгенография се наблюдават стеснение на ставната междина, субхондрална костна склероза, остеофити и кисти (костна кухина). Изкълчвания, деформации и свободни тела в ставите могат да се установят в по-късните стадии на заболяването.

Заболяването протича бавно с прогресиращ ход. При някои болни може да прогресира бързо и да доведе до инвалидизация.

Лечението на полиартроза се осъществява обезболяващи средства, нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди, препарати съдържащи хиалуронова киселина и глюкозамини за протекция на ставния хрущял. Счита се че физиотерапията облекчава симптомите при остеоартроза стига да няма обостряне на заболяването. Като краен вариант в лечението е хирургичната намеса - поставяне на изкуствена става.