Полиартроза МКБ M15

› Въведение

› Честота и причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Рискове и усложнения

Полиартроза представлява състояние, при което се засягат множество стави в човешкото тяло. Множество състояния могат да го причинят, включително автоимунни заболявания и инфекции. Пациентите трябва да потърсят лекарска помощ при усещане за скованост, подуване и болка в някои от ставите.

Въведение

Полиартроза е хронично невъзпалително на ставите, в основата на което стои първичната дегенерация и деструкция (разрушаване) на ставния хрущял с последващо разрастване на костната тъкан.

При вторична полиартроза етиологична роля играе механичното свръхнатоварване на ставите при някои професии и спортове, възрастови промени в ставните структури, затлъстяване, генетични и метаболитни фактори, локални причини (вродени или придобити малформации, остри и хронични травматични увреждания).

Вторичната полиартроза може да се развие и на базата на хрущялни лезии при някои възпалителни ставни заболявания - ревматоиден артрит, псориатичен артрит, септичен артрит и други. Свръхупотребата на кортикостероиди локално също води до дегенеративни (увреда) промени на ставния хрущял. Жените боледуват 2 пъти по-често от мъжете.

Полиартроза е медицински термин, с който се определя едновременното засягане на пет или повече стави в човешкото тяло от патологичен процес. Артрозата е различна от артрит, който означава възпалително засягане на става. Съществуват множество видове артроза с различни причинители.

Други медицински термини, които се използват за полиартроза включват:

• Полиартралгия
• Полиартропатия

Честота и причини

Полиартроза означава, че едновременно са засегнати множество стави. Това не е самостоятелно заболяване. Много различни заболявания могат да причинят полиартроза.

Ревматоиден артрит е пример за специфичен вид артрит, който може да доведе до полиартикуларно засягане. Но артрозата не винаги започва със ставно засягане. Най-честите причини включват:

• Подагра
• Псевдоартрит
• Лупус
• Саркоидоза
• Склеродермия
• Автоимунен васкулит
• Някои вирусни или бактериални инфекции

Патофизиология

При полиартроза настъпват промени в ставния хрущял, в костите изграждащи съответната става, в синовиалната мембрана, както и в другите меки тъкани на ставите. Основно при остеоартрозата е разграждането на противогликаните (съставка на съединителната тъкан) в ставния хрущял.

При полиартрозата са налице няколко механа в неговата патофизиология:

• Разрушаване на хрущяла - хондроцитите реагират на механично натоварване и нискостепенно възпаление, като освобождават протеолитични ензими (колагенази), които разграждат колаген тип 2 и протеогликани.
• Субхондрално костно ремоделиране - тъй като защитният хрущял изтънява и ерозира, подлежащата кост се удебелява и може да се развият субхондрални кисти.
• Вторичен синовит - износващите се отломки вътреставно предизвикват леко възпаление в синовиалната мембрана, ускорявайки загубата на ставно пространство и поява на болка.

Симптоми 

Клиничните прояви зависят от вида на засегнатите стави, от продължителността на болезненият процес и от неговата интензивност. Заболяването засяга най-често крайните междуфалангиални стави, коленните и тазобедрените стави, шийният и поясният отдел на гръбначния стълб.

• Болка - Основното оплакване при разпита на болните е болката. Като първоначално се появява след натоварване на ставите и се облекчава след почивка. Локализира се в засегнатата става. Понякога болката може да се разпространи. С напредване на заболяването болката се появява и при минимални движения, а даже и в покой. Понякога се явява и нощна болка.
• Скованост - Характерни оплаквания при полиартроза е скованост при събуждане сутрин или след период на обездвижване през деня. Обездвижването е кратко за около 15 мин.
• Ограничения в движенията в засегнатите стави - развива се в напредналите стадии на заболяването.

При част от болните заболяването може дълго време да съществува без оплаквания и да се открие случайно при рентгеново изследване.

Диагноза

Диагнозата се поставя при разпит на болния, оглед на болния, палпация и изследване на ставната подвижност. При движение на ставите може да се долови хрущене.

Понякога се установяват и обездвижване при сгъване на ставата. Около крайните междуфалангиални стави на пръстите на ръцете може да се видят възлите на Хеберден, а около по-нагоре разположени (по-близо до китката) междуфалангиални стави се установяват възлите на Bouchard.

В по-късните стадии настъпва уголемяване и деформиране на ставите, като може да се дължи на увеличена синовиална течност в ставната капсула, на костни шипове, на разрастване на ставната капсула. Понякога се установяват и изкълчвания на ставите. След травми, резки натоварвания и др. може да настъпи активиране на остеоартрита. В тези случаи се наблюдава оток и ставен излив. Кожата на засегнатите стави е по-топла. Измерват се обема на поразените стави.

На рентгенография се наблюдават стеснение на ставната междина, субхондрална костна склероза, остеофити и кисти (костна кухина). Изкълчвания, деформации и свободни тела в ставите могат да се установят в по-късните стадии на заболяването.

Лечение

Лечението на полиартроза се осъществява обезболяващи средства, нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди, препарати съдържащи хиалуронова киселина и глюкозамини за протекция на ставния хрущял. Счита се че физиотерапията облекчава симптомите при остеоартроза стига да няма обостряне на заболяването. Като краен вариант в лечението е хирургичната намеса - поставяне на изкуствена става.

Рискове и усложнения

Заболяването протича бавно с прогресиращ ход. При някои болни може да прогресира бързо и да доведе до инвалидизация.

Най-честите усложнения, които могат да настъпят при пациенти с полиартроза включват:

• Хронично увреждане на ставите
• Тежка загуба на подвижност
• Вторична мускулна слабост и атрофия (липсата на употреба води до свиване и отслабване на близките мускули)
• Деформация на ставите - разрушаване на хрущяла и костни израстъци (остеофити) променят формата на ставите.
• Ставна нестабилност - връзките отслабват, което води до неправилно подравняване или частично изместване на ставите
• Загуба на функция
• Вторичен тендинит - разтегнатите сухожилия работят по-усилено, за да поддържат увредените стави.

Изображения: magnific.com