Вторична множествена артроза МКБ M15.3
Опорно-двигателният апарат представлява анатомична цялост между костите, ставите, мускулите и свързванията между тях. Нормално развитият опорно-двигателен апарат гарантира пасивно поддържане на стоежа на тялото. Опората на тялото се реализира посредством костите. Мускулите осъществяват двигателна активност в пространството, а ставите и ставните връзки гарантират достатъчния обем от движения на частите на тялото в различни анатомични позиции. Ставните повърхности са покрити от подвид на съединителната тъкан — хрущялна тъкан. Дегенеративни промени на хрущялната тъкан се следват от необратими промени на ставната повърхност. Този процес е определен като артроза.
Болестта има множество класификации:
1. Според броя на ангажираните стави различаваме моноформи (засягане само на една става), полиформи — по този начин се обозначава множествено ставно засягане.
2. Спрямо локализацията си, дегенеративният процес може да засегне тазобедрената става, колянната става, ставите на ръката, гръбначният стълб и други. Установено е, че над 50% от регистрираните случаи, патологичният процес е в колянната става. Следва се от тазобедрената става (20%) и по 7% честотата се разпределя между глезенната става и китката.
3. Спрямо начина на възникване на патологичния процес, артрозите се определят като първични или вторични.
Етиологията на първичните артрози разглежда идиопатични клинични случаи.
Етиологията на секундарната артроза разглежда предимно посттравматичната предистория на заболяването. Когато дегенеративният процес ангажира повече от една става, то остеоартрозата се определя като вторична множествена артроза.
- Травми на ставите — сред най-често срещаните са травмите на коляното.
- Заболявания на ставите през юношеството — юношеска остеохондроза на бедрената глава [Legg-Calve-Perthes], ювенилна остеохондроза на пателата, ювенилна остеохондроза на тибия и фибула, юношеска остеохондроза на предния отдел на стъпалото, юношеска остеохондроза на костите на стъпалото, ювенилна остеохондроза на ръката, ювенилна остеохондроза на раменната кост. Установена е взаимовръзка между тези заболявания и възникването в по-късна възраст на вторична множествена артроза.
- Вродени аномалии на ставния апарат — тук могат да бъдат включени заболявания като синдром на Marfan, синдром на Ehlers-Danlos.
- Инфекциозни артропатии, като акцента е върху различните форми на пиогенен артрит.
- Генетична предразположеност — редица проучвания констатират наследствена зависимост между вторична множествена артроза и близки родственици (братя, сестри и най-вече близнаци).
- Метаболитни нарушения — най-голям дял на артрозата се отдава на метаболитните нарушения, а именно:
- Промени на хормоналните нива — с постепенното отпадане на гонадната функция по време на менопауза, намаляват и нивата на естрогена. Естрогенът е основният хормон имащ проективна функция за правилното развитие на хрущялната тъкан. Доказателство за тази теория е самата менопауза. След менопаузата рязко се увеличава процента на жените с остеоартроза.
- Затлъстяване — затлъстяването като фактор има двузначна роля. От една страна при обезитас нивата на естроген са по-високи в сравнение при хора с нормален индекс на телесна маса, но от друга страна затлъстяването като механичен фактор се следва от директно увреждане на ставната повърхност.
- Хронични заболявания като диабет, серопозитивен ревматоиден артрит, дерматомиозит, дисеминиран lupus erythematodes и много други заболявания се разглеждат като рискови фактори за възникване на вторичната множествена артроза.
- Системен прием на медикаменти — кортикостероиди.
- Професионален фактор — тук се разглежда работата с тежка физическа дейност или работа, при която има системно стереотипно ставно натоварване, включително при професионалните спортисти.
Въз основа на тези данни, епидемиологичната констелация представя вторичната множествена артроза като рядко срещано заболява при млади индивиди. Във възрастовия диапазон между 35-45 години, честотата на остеоартрозата е под 5%, същевременно след 65-годишна възраст, честотата на заболелите достига до 70%. През последните години е установена тенденция на зачестяване на случаите при все повече млади хора.
В основата на патологичните процеси при ендокринните заболявания са метаболитни нарушения на обмяната на веществата в хондроцитите. При посттравматичните артрози началото на патогенетичната каскада от процеси се основава директна травма на ставния хрущял или васкуларни нарушения с регионална некроза. Независимо каква първопричината за възникването на дегенеративен процес, патоанатомичните процеси в крайните стадии са сходни.
По повърхността на ставния хрущял се установяват лезии и фусури. Разраняването на ставната повърхност се следва от фрагментиране на хрущялната повърхност. Отпадането на протективния ефект на естрогените води допълнително разграждане на колагеновите влакна. Клетките на синовията има значителна фагоцитираща функция, а синовиалната течност — бактерицидна активност. Следователно те имат защитна роля срещу инвазията на патогенна флора.
Но при придружаващи заболявания, като ревматоиден артрит, синовията се уврежда и тази защита частично отпада. Тоест при пациенти с вторична множествена артроза има риск от инфектиране с патогени, което е разгледано в рубриката на инфекциозните артропатии. В последстие се активират остеокластите и настъпва костна пролиферация, сформират се остеофити. Като резултат настъпва ремоделиране на костта. Спрямо анкилозните промени се определя и степента на инвалидизация.
Симптоматичната изява на вторична множествена артроза се определя от ангажираните стави. Класическите признаци на артроза са:
- Болка, която е по-интензивна през нощта и след физическо натоварване.
- Подуване на ангажираните стави.
- Ставна скованост — тя е предимно сутрин и е краткотрайна (не повече от 15 минути).
- Oграничен обем от движения, поради ставната деформация.
Могат да бъдат описани и други симптом, като синдром на карпалния канал, ако са засегнати ставите на китката.
Диагностичният алгоритъм на вторични множествени артрози включва следните етапи:
Анамнеза и физикален статус
Анамнезата се дефинира насочен лекарски разпит. Снема се информация за настоящите оплаквания, придружаващи и минали заболявания. Значение има и изясняването на фамилната анамнеза. От физикалния преглед се акцентира на огледа и на палпацията (тактилно изследване). При оглед в напредналите стадии на болестта се виждат ставните деформации. Установява се ставен оток, ставно хрущене и се определя обема на двигателната активност.
Лабораторна констелация
От лабораторните данни няма значителни изменения. При заболявания като ревматоиден артрит се позитивира ревматоидния фактор, ако има налични възпалителни промени са завишени стойностите на С-реактивния протеин, левкоцити и скорост на утаяване на еритроцитите.
Образни диагностични методи
От особено значение при вторична множествена артроза е прилагането на образни методи за изследване. Основните методи са ставна ехография и рентгенография.
Артросонографията е важен и изключително удобен метод за визуализиране на ставните промени. Предимства на метода са липсата на йонизираща радиация, поради което в кратък интервал от време изследването може да се повтори. Ставната ехография, за разлика от рентгенографията, позволява в по-ранен етап да бъдат установени ерозии на ставната повърхност. Също така методът позволява под ехографски контрол да бъде извършена диагностична или терапевтична вътреставна манипулация. Артросонографията, предоставя информация за устройството на ставата (пространство, състоянието на хрущялната тъкан) както и околоставния апарат (лигаменти, сухожилия, меки тъкани, мускули).
Рентгенологичните белези се установяват по-късно. Посредством рентгенография се наблюдава стесняване на ставното пространство, деструктивни изменения по ставната повърхност, остеофити, образуване на кисти в подлежащата кост, като при напредване на болестта се установява и ставното ремоделиране.
Болестта има консервативно и хиругично лечение. Съвременната терапия е насочен към намаляване на симптомите и забавяне, дори спиране на хода на болестта. По този начин се подобряват функциите на ставите и качеството на живот.
Терапията е комплексна, като нефармакологичната и част е насочена към определяне на индивидуален хигиенно — диетичен режим. Необходимо е да се отстранят вредните фактори за пациента — индивидуални, социални или професионални. Общите мерки включват:
- Обучаване на болния
- Балнеолечение
- Физиотерапия
- Използване на помощни средства като патерици, с които се цели отбременяване на натоварването
Фармакологичната терапия е насочена към овладяване на симптомите и хондропротекция.
Нестероидни противовъзпалителни средства — те са основното средство за облекчаване на болевия синдром. Механизмът им на действие се свързва предимно с блокиране на циклооксигеназата. За съжаление имат редица негативни ефекти, като най-значителни са за гастроинтестиналния тракт (риск от обостряне на гастрит, язвена болест и перфорация). Препоръчва се използването им съвместно с гастропротективни средства. MHRA (Medicines and Healthcare products Regulatory Agency) препоръчва терапията с НСПВС да бъде с най-ниската ефективна доза, приложена за не повече от 20 дни.
Кортикостероидите са група медикаменти, които се използват за намаляване на възпалението. Поради риска от нежелани последици не се препоръчва постоянният им прием. Могат се прилагат вътреставно и като кратка пер ос терапия. Нежелани ефекти на кортикостероидите са:
- Захарен диабет
- Затлъстяване
- Артериална хипертония
- Остеопороза
Миорелаксанти — целта на използването на миорелаксанти е намаляване на напрежението и периодичните спазми на околоставната мускулатура.
Хондропротекторите в терапията на вторични множествени артрози се използват в две направления. От една стана тяхното приложение има превенционен характер, тъй като укрепват ставния хрущял, а друга имат терапевтична цел, тъй като подпомага производството на синовиална течност. Хондропротекторите имат антиоксадативен ефект, поради което намалява разграждането на колагеновите връзки.
За съжаление не всяка консервативна терапия е успешна. При неуспех се предприема хирургична интервенция, при която се протезира засегнатата става.
Прогнозата при вторични множествени артрози е относителна. Болестта не крие директен животозастрашаващ риск, но прогресирането и се следва от инвалидизация и понижаване на качеството на живот.
Библиография
https://radiopaedia.org/articles/osteoarthritis
https://www.medinfo.bg/spisanie/2010/4/statii/stavnata-
ehografija-v-praktikata-na-revmatologa-876
https://www.medinfo.bg/spisanie/2012/4/statii/osteoartr
ozna-bolest-nastojashte-i-bydeshte-1291
https://en.wikipedia.org/wiki/Osteoarthritis#Primary
Практическо ръководство по ревматология; допълнение 1; Под редакцията на проф. Рашо Раков
Учебник по клинична патология; под редакцията на проф. д-р Григор Велев, проф. д-р Иван Михайлов
"Osteoarthritis" National Institute of Arthritis and Musculoskeletal and Skin Diseases.
Клиника на вътрешните болестти, под редакция на проф. д-р Кънчо Кънев,дмн том 3
Коментари към Вторична множествена артроза МКБ M15.3