Юношеска остеохондроза на костите на стъпалото МКБ M92.6

Асептична некроза на костите на стъпалото при юноши в медицинската литература се означава като юношеска остеохондроза на костите на стъпалото. Заболявания категоризирани към остеохондроза (юношеска) са на:

• калканеуса [Sever]
• талуса [Diaz]
• ос навикуларе тарзи [Köhler]
• външна тибиална апофиза [Haglung]

Ювенилна остеохондроза на калканеуса е известна още като болестта на Sever. Болестта при юношите представлява апофизит на калканеуса. Апофизите са участъци от костта, които служат за залавно място на сухожилия и ставни връзки. Най-ранните описания на болестта са от 1912 година. Асептичната некроза на калканеуса е наречена на името на своя откривател американския ортопед д-р James Warren Sever, като е публикувана през 1940 в "The Principles of Orthopaedic Surgery".

Петната кост (от латински calcaneus) е проксимална задноходилна кост, съставна част от костите на долния крайник. Основна функция на калканеуса е стабилизиране на стоежа и походката. За задната стена на петната кост се прикрепва ахилесовото сухожилие (на латински Tendo calcaneus). Чрез Ахилесово сухожилие се осъществява свързването на мускулите на подбедрицата към петната кост. Те са част от мускулите на долния крайник. При мускулна контракция посредством Ахилесовото сухожилие настъпва планатарна флексия, тоест възможност ходилото да се движи.

Точните причини за възникване на юношеска остеохондроза на костите на стъпалото не са напълно установени, но се предполага, че заболяването е свързано с някои генетични дефекти и предхождащи травми.

Етиологична справка на заболяването посочва, че тя е често срещана при интензивно спортуващи деца в началото на пубертета. През този период децата растат най-активно. Осификационното ядро на апофизата завършва растежа си на 14 години. Предимно се засягат момчета между 8 и 16 – годишна възраст. Понякога растежа на петната кост изпреварва тази на мускулите на ходилото и сухожилията. Това несъответствие в растежа на анатомичните структури на ходилото се следва от анормално притискане на епифизата. При натоварване на ахилесовото сухожилие допълнително се притиска апофизата на калканеуса. Тези патогенетични изменения клинично се изявяват с:

• Болеви синдром
• Оток
• Ограничена физическа дейност

Болестният процес обикновено се наблюдава двустранно. Клиничната симптоматика на болест на Sever при юношеска остеохондроза на костите на стъпалото персистира от няколко седмици до няколко месеца. Болвеият синдром се задълбочава при физическа активност.

Диагнозата ювенилна остеохондроза на петната кост се поставя въз основа на клинични, параклинични и инструментални изследвания. При физикален преглед се установява палпаторна болезненост и болка при движение на пръстите на ходилото.

Лечението на ювенилна остеохондроза на петната кост [Sever], може да бъде консервативно или хирургично. В острия стадий лечението трябва да се проведе с гипсова имобилизация, като ходилото е в лек еквинизъм, за да се редуцира тегленето на m. gastrocnemius. Консервативното лечение включва още:

• Обучение на пациента относно щадящото поведение при движение на крайника
• Прилагане на компресивни превръзки
• При силно изявен болеви синдром прием на нестероидни противовъзпалителни средства или аналгетици
• Физиотерапевтично лечение
• Препоръчително е младите дами да избягват носенето на обувки с платформи или висок ток

Заболяването е със самоограничаващ се ход. След започвана на консервативната терапия симптоматиката отшумява за в рамките на няколко месеца.

Рубриката "юношеска остеохондроза на костите на стъпалото" разглежда още юношеска остеохондроза на талуса. Болестта в медицинската литература се среща и със синонимните названия:

• Остеонекроза на талуса
• Болест на Diaz
• Болест на Mouchet, предимно в руската литература

Скочната кост (от латински Talus) е проксимална задноходилна кост. Тя се състои от тяло, шийка и глава. Тялото има ставна повърхност, която е подобна на макара. Тя служи за съчленяване с костите на подбедрицата. Предната повърхност на главата има ставна повърхност, която служи за свързване с ладиевидната кост. Чрез долната си повърхност талуса се свързва с петната кост, тоест проксималната редица на задноходилните кости талуса се разполага върху петната кост.

Първият клиничен случай е описан от френския лекар д-р Albert Mouchet през 1914 година.

Етиологията на болестта не е изяснена. Рискови фактори за възникване на болестта са:

• Аномалии в костното развитие
• Ранно прохождане на децата — компресия на недоразвити анатомични структури на ходилото.
• Микротравми
• Болест на Sever

През 1926 година д-р Albert Mouchet установява и пряка взаимовръзка между асептична некроза на талуса и асиметрична деформация на костите на долния крайник. Състоянието е наречено болест на Trevor. Остеохондроза на талуса клинично и диагностично не се различава от болестите в рубриката "юношеска остеохондрозa на костите на стъпалото ". Консервативните терапевтични методи не се отличава от тези при болестта на Sever.

Остеохондроза на ос навикуларе тарзи е повече известна като болест на Köhler. Първите данни за болестта са от немския рентгенолог д-р Alban Köhler през 1908 година. Ладиевидната кост (от латински Os Naviculare) спада към дисталната редица на костите на ходилото. Посредством чрез вдъбнатина в проксималната си част се свързва с талуса.

Етиопатогенезата съвпада с тази на останалите асептични некрози.

Честотата на болестта на Köhler в човешката популация не надвишава 2%. Статистическите анализи посочват, че ос навикуларе тарзи се среща предимно при момчета във възрастта между 3 и 8 години, като в 30% е двустранно. Болестта на Köhler симптоматично манифестира с:

• Болки при натоварване, локализирани в средната част на ходилото
• Видим оток върху проекционното място на os naviculare pedis
• Постоянен дискомфорт
• Ограничен обем от движения

Диагностиката се уповава на анамнестични данни, щателен физикален преглед. Прилагат се инструментални изследвания като:

• Ултразвуково изследване
• Рентгенография
• Компютърна томография
• Ядрено-магнитен резонанс

Рентгенологично се визуализира фрагментация и сплескване в предно — задна посока на os naviculare.

Интересен факт е, че през 2010 година медицинският журнал на "American Medical Association" съобщи, че египетският фараон Тутанкамон е страдал от болестта на Köhler.

Лечението на заболяването е консервативно, с добре моделиран гипс. При нелекуваните болни артрозният процес е неизбежен.

Ювенилна остеохондроза на външна тибиална апофиза е позната като болест на Haglung. Болестта представлява асептична некроза на външна тибиална апофиза там, където се намира ахилесовото сухожилие. Често се образуват бурсити между сухожилието и костта.

Основен етиопатогенетичен компонент е локалната компресия върху ахилесовото сухожилие, например от носенето на неудобни обувки.

Клиничната изява на ювенилна остеохондроза на външна тибиална апофиза е следната:

• Силни, локални болки
• Наличие на бурсити
• Локален кожен еритем

Заболяването се диагностицира въз основа на данни от анамнезата и физикален преглед. Рядко се прилагат инструментални изследвания.

Терапевтичното поведение е сходно със заболяванията от рубриката "юношеска остеохондроза на костите на стъпалото".