Ювенилна остеохондроза на ръката МКБ M92.2

Дегенеративни изменения на костите на ръката в юношеска възраст се определят като ювенилна остеохондроза на ръката.

Заболяването се характеризира с нарушение на тъканната перфузия и последваща асептична некроза. Остеохондроза (юношеска):

• на os lunatum [Kienblock]
• на главите на метакарпалните кости [Mauclaire]

Заболяването е рядко срещано и се наблюдава предимно в млади индивиди.

В етиопатогенезата на ювенилна остеохондроза на ръката се дискутират предимно механичното пренатоварване на ставите и травми.

Болест на Kienblock е рядко заболяване, но с голям процент на инвалидизация. Заболяването представлява ювенилна остеохондроза на os lunatum (ос лунатум). Os lunatum е най-проксималната кост от костите на китката, част от костите на горния крайник. Болестта е описана през 1910 година от д-р Robert Kienbock.

Най-честите предразполагащи фактори за възникване ювенилна остеохондроза на os lunatum са:

• Счупванията в областта на китката, дланта и пръстите.
• Аномалии в съдовете, изхранващи костите на китката.
• Вродени аномалии на костите на китката и ръката. Част от тях са разгледани в рубриката " други вродени аномалии на горен крайник (крайници), включително и на раменния пояс".
• Автоимунни заболявания като лупус еритематодес.
• Пациенти с детска церебрална парализа. Взаимовръзката между тези две заболявания все още не е изяснена, но статистическите анализи посочват, че ювенилна остеохондроза на os lunatum се среща около 9,4 % при пациенти с церебрална парализа.

Не се изключва и многофакторна етиология за възникване на болест на Kienblock.

Симптомите, които се съобщават при остеонекроза на os lunatum при ювенилна остеохондроза на ръката са:

• Болка в китката
• Намалена подвижност
• Оток
• Скованост

Диагностиката на болестта Kienbock се базира на клинични, параклинични данни, както и образни методи на диагностика като ехография, компютърна томография и рентгенография. Първата рентгенологична класификация при болест на Kienbock е представена от David Lichtman през 1977 година.

• Етап I — Нормален рентгенография.
• Етап II — Склероза на os lunatum без колапс. Частично нарушената просветляемост на рентгенографията показва леки костни изменения.
• Етап III-A — Костни нарушения и фрагментация.
• Етап III-Б — Лунен колапс и фрагментация и частично ангажиране на os scaphoideum.
• Етап IV — Установяване на артритни промени.

Ювенилна остеохондроза на главата на метакарпалните кости (болест на Mauclaire) е част от ювенилна остеохондроза на ръката. Болест на Mauclaire представлява асептична некроза на метакарпалните кости. Некротичните изменения ангажират главата на метакарпалните кости. Първото описание на болестта е направена през 1927 година. Заболяването се наблюдава във възрастова граница от 13 до 18 години.

Етиологията на болест на Mauclaire е подобна на тази, характерна за ювенилна остеохондроза на ръката, а именно:

• Травми
• Съдови аномалии
• Автоимунни заболявания
• Неконтролируем прием на стероиди

Подобно на болестта на Kienbock, ювенилна остеохондроза на главата на метакарпалните кости, клинично се изявява с болева симптоматика, оток и намалена подвижност. Нарушени са фините движения на пръстите.

Диагнозата се уповава на клинични данни за карпална нестабилност. Болезнена контрактура, като болките се усилват при воларна флексия. Прилагат се лабораторни изследвания. Визуализиращи диагностични методи са ехография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс. 

При рентгенография на костите на ръката се установява:

• Сплескване на главите на метакарпалните
• Разширяване на ставното пространство
• Признаци на деформиране
• Признаци на остеоартрит
• Остеохондни фрагменти и периостит с кортикално удебеляване на метафизите

Лечението на ювенилна остеохондроза на ръката може да бъде консервативно или хирургично и се осъществява от лекар-специалист. Нехирургични методи на лечение са:

• Покой на ръката
• Физиотерапия — физиотерапевтът може да обучи пациента как да използва ръката си щадящо при ежедневните дейности
• Прием на противовъзпалителни медикаменти

При неефективност се препоръчва хирургична интервенция.