Анатомично костите на горния крайник се разделят на кости на раменния пояс и кости на свободния горен крайник. Костите на раменния пояс включват ключицата и лопатката, а свободния горен крайник се състои от раменната кост, костите на предмишницата и малките кости в областта китката, предкитката и пръстите. Общият брой на всички кости в областта на горния крайник е 32.
Костите на раменния пояс (ключица и лопатка) са връзката между свободния горен крайник и туловището. Благодарение на тях свободния горен крайник се изнася навън и се постига по-голяма свобода и стабилност при движение.
Ключица (clavicula)
S-образна тръбеста кост с тяло и два края;
Разположена хоризонтално по предната горна повърхност на гръдния кош;
В медиалния си край ключицата се свързва с гръдната кост чрез гръдно-ключичната става (art. sternoclavicularis);
В латералния си край се свързва с акромиалния израстък на лопатката чрез лопатко-ключичната става (art. acromioclavicularis);
Има опорна и защитна функция;
Лопатка (scapula)
Плоска кост с триъгълна форма;
Разположена по задната част на гръдния кош между първо и седмо ребро;
Три ръба - горен (margo superior), медиален (margo medialis) и латерален (margo lateralis);
Две повърхности - предна, или ребрена (facies costalis) и задна (facies posterior);
По задната повърхност е разположен хоризонтален гребен (spina scapulae) завършващ с лопатково бодило (acromion scapulae);
По предната повърхност има изпъкващ напред клюновиден израстък (processus coracoideus);
Латерално е разположена плитка ямка (cavitas glenoidalis), в която заляга главата на раменната кост (humerus);
Костите на свободния горен крайник са 30 на брой, като 27 от тях са в областта на китката, предкитката и пръстите, образувайки скелета на ръката (manus) в тесен смисъл. В горната си част свободния горен крайник се свързва с лопатката чрез раменната кост, а в долната завършва с върха на пръстите.
Раменна кост (humerus)
Най-голямата кост от свободния горен крайник;
Тръбеста кост състояща се от два края (епифизи) и тяло (диафиза);
Горният край е по-масивен и със сферична форма (caput humeri) за свързване с cavitas glenoidalis на лопатката;
Под главата се намират две изпъквания, по-голямо (tuberculum majus) и по-малко (tuberculum minus);
Долният е по-сплеснат и към него се свързват ставно лъчевата (radius) и лакътната кост (ulna);
Лакътна кост (ulna)
Тръбеста кост състояща се от тяло и два края;
Медиално разположена (към тялото), по-масивна от лъчевата кост;
В проксималния край (горния) са разположени лакътния израстък (olecranon) и венечния израстък (proc. coranoideus);
В дисталния край (долния) лакътната кост е заоблена и образува глава (caput ulnae);
Лъчева кост (radius)
Състои се от два края и тристенно тяло;
Латерално разположена, по-фина от лакътната кост (ulna);
В проксималния край се намират дисковидна глава (caput radii) и шийка (collumn radii);
В дисталния край се намира шиловиден израстък (proc. styloideus radii);
Кости на китката (ossa carpi)
Осем малки кости подредени в две редици по четири;
Проксимален ред - разположени до костите на предмишницата;
Дистален ред - разположени до предкитковите кости;
Притежават предна (дланна) повърхност и задна (гръбна) повърхност;
Кости на предкитката (ossa metacarpi)
Пет къси тръбести кости;
Всяка метакарпална кост се състои от основа, тяло и главичка;
Основите са по-дебели и имат ставни повърхности за свързване с дисталния ред кости на китката и помежду си;
Главичките имат сферична форма и ставни повърхности за свързване с проксималните фаланги на пръстите;
Кости на пръстите (phalanges)
Четиринадесет тръбести кости;
Всеки пръст има по три фаланги, освен палеца, който има две;
Най-големи са проксималните фаланги (phalanges proximales), а най-малки дисталните (phalanges distales ), наричани още нокътни;
В основата си проксималните фаланги имат ставна повърхност за свързване с метакарпалните кости (ossa metacarpi);
Коментари към Кости на горния крайник (ossa membri superioris)