Първична генерализирана (остео)артроза МКБ M15.0

Най-често срещаното ставно заболяване сред хората в напреднала възраст е остеоартрозата. Популярното народно име “шипове” продължава да се употребява сред населението.

Първична генерализирана (остео)артроза представлява дегенеративно невъзпалително заболяване на ставите, което се предизвиква от структурни нарушения на ставния хрущял с последващо разрастване на костна тъкан.

Хрущялът, който е захванат здраво за подлежащата кост, предпазва костите от триене при движение. Той е прицелната тъкан, която се уврежда при остеоартрозата. Клетките, изграждащи хрущяла, се наричат хондроцити, а екстрацелуларният матрикс съдържа протеогликани, които представляват еластични молекули, изградени от белтъчно ядро и странични вериги от глюкозаминогликани.

Въпреки, че е болест на напредналата възраст, причина за която се смята стареенето на хрущяла, остеаортрозата започва да се среща все по-често и при млади хора. Като причина за ранната поява на артрозната болест се смятат наследствеността, ендокринни и метаболитни фактори, продължителното претоварване или микротравмите на ставния апарат, климатът, затлъстяването и др.

За да бъде здрав хрущялът и за да функционира нормално, трябва да има баланс между анаболните и катаболните процеси в него. При остеоартрозата се наблюдават многобройни биохимични и структурни промени, които водят до намаляване еластичността на ставния хрущял, ранното му стареене и влошаване на неговия капацитет, което води до неспособността му да се противопостави на механичния стрес и да издържа на физическото натоварване. Следствие стремежа на организма за възстановяване промените в ставите, започва неадекватна компенсаторна реакция, която води до нацепване и изтъняване на хрущялната тъкан. Тя губи ролята си на амортисьор, който да омекотява движението между костните повърхности и след време, ако болестта прогресира, хрущялната тъкан може да изтънее напълно и костите да започнат да се трият помежду си. Промени настъпват и в подлежащата кост. Появява се склероза в субхондралната кост, разрастване на остеофити (шипове) и образуване на малки кисти около ставната повърхност. Ставната капсула се уплътнява.

Остеоартрозата е първична и вторична.

При първичната генерализирана остеоартроза причината за болестта е неясна и обикновено тя се появява самостоятелно като заболяване и може да има наследствен характер.

Вторичната остеоартроза се проявява като съпътстваща други заболявания: вродени и придобити болести на костно-ставния апарат, травми, възпалителни ставни заболявания, ендокриннни и метаболитни болести и др.

Много рядко остеоартрозата засяга само една става. В повечето случаи тя засяга две или повече стави. За генерализирана остеоартроза се смятат състоянията, при които са засегнати повече от четири вида стави.

Основна клинична проява на болестта е болката. В началния стадий тя се проявява след физическо натоварване и преминава след почивка. При напредване на болестта болката може да се появява при минимално движение и през нощта. Характерна е сутрешната скованост до 15 минути след събуждане и преминаването ù след раздвижване. Болката по ставите се усилва и преди промяна във времето (метеопатия).

Освен болката, при остеоартрозата може да се появи и спазъм на мускулатурата около засегнатата става. При ошипяване на гръбначния стълб много често се притиска периферен нерв и болката от радикулита е много по-силна от тази в гръбначния стълб.

С напредването на болестта започва ограничение в подвижността на ставния апарат, болка при активни и пасивни движения, появяват се крепитации на ставите при движение, а при активиране и при усложнена артроза – оток на засегнатите стави, деформации, а понякога и сублуксации. При физическо претоварване, може да се отчупи остеофит и да блокира ставата.

Гръбначният стълб е най-често засегнат от остеоартрозата. Първите промени се появяват най-често в шийния отдел.На второ място по честота са шиповете на поясния отдел. Може да се наблюдават артрозни промени и в гръдния отдел на гръбначния стълб.

Артрозата на гръбначния стълб дълго време може да протече асимптомно и пациентите да определят болките в гръбнака като следствие на преумора. Едва когато се засегнат подлежащи структури, като нервни коренчета, междупрешленни дискове, кръвоносни съдове и др., започват оплакванията на болните и се поставя диагнозата.

Коксартрозатае с най – тежки последици като проява на артрозната болест. Тазобедрената става изпълнява носеща функция. Тя поддържа стойката и осъществява придвижването в пространството. Тази става е най-стабилната и с голям обем на движение. Нейното увреждане води до трайна инвалидност. Освен болка, при остеоартроза на носещите стави се нарушава и походката, клякането, сядането на нисък стол, влизането във вана, обуването и събуването, качването на велосипед.

Гонартрозата (засягане на колянната става)е също много честа проява на остеоартрозата. Болката при гонартроза има механичен характер. Тя се засилва при ходене, продължително стоене прав, при слизане по стълби, при клякане и др., а се успокоява при почивка.

Остеоартрозата на глезенните стави се появява след травми и навяхване на ставите. Съпътства се с оток и болка при натиск в ставната междина.

Остеоартроза на палеца на крака започва с болка и оток, и след време първият пръст се изкривява встрани.

При остеоартроза могат да се засегнат и горните крайници. По пръстите на ръцете могат да се появат т.нар. Хеберденови възли или възли на Бушар. Много често тези възли се възпаляват, стават силно болезнени и водят до деформации на пръстите на ръцете, които много трудно се различават от промените при ревматоидния артрит.

Остеоартрозата може да засегне също лакетната, раменната става и основата на палеца.

Лечението при остеоартроза цели:

• намаляване на болката
• овладяване на възпалителния процес, ако има такъв
• хондропротекция и профилактика
• физиотерапия

За овладяване на болковия синдром се прилагат нестероидни противовъзпалителни средства.

Съвременната медицина се стреми към откриване на нови медикаменти, които да променят хода на заболяването, а не само да действат симптоматично (болкоуспокояващо и подтискащо вторичния възпалителен процес). Хондропротекторните продукти подобряват ставния метаболизъм, като стимулират функцията на хондроцитите и образуването на синовиална течност (смазват ставата). С това лечение се цели забавяне развитието на остеоартрозата и предотвратяване ранната инвалидизация на болните.

Лечението се осъществява в продължение на 2-3 месеца, като курсът се повтаря 2-3 пъти в годината. Това лечение забавя развитието на болестта, но не премахва вече образувалите се промени. Целта е да се подобри качеството на живот и да се запази вътрешния комфорт и работоспособност у болните за по-продължително време. За да се постигне по-добър ефект, приложението на хондропротекторни продукти трябва да започне в по-ранен стадий на развитието на болестта.