Полиартроза, неуточнена МКБ M15.9

Полиартроза, неуточнена, е хронично невъзпалително заболяване на ставите, в основата на което стои първичната дегенерация или деструкция на ставния хрущял с последваща пролиферация на костната тъкан (остеофитоза, субхондрална склероза). Възпалението на синовията на околставните тъкани има вторичен характер. Остеоартрозата е най-честото ставно заболяване. Около 15% от населението на земята страда от остеоартроза. Явява се главно във втората половина на живо.

Полиартроза, неуточнена, се разделя на две големи групи - първична и вторична. Етиологията на първичната остеоартроза не е изяснена. При вторичната остеоартроза етиологична роля играе механичното свръхнатоварване на ставите при някои професии и спортове, възрастовите промени в ставните структури, затлъстяването, генетични и метаболитни фактори, локални причини (вродени или придобити малформаци, остри и хронични травматични увреждания). Вторична остеоартроза може да се развие и на базата на хрущялните лезии при някои възпалителни ставни заболявания - ревматоиден артрит, псориатичен артрит, септичен артрит и др. Свръхупотребата на кортикостероиди също локално води до дегенеративни промени в ставния хрущял.

При полиартроза, неуточнена, настъпват промени в ставния хрущял, в костите, изграждащи съответната става, в синовиалната мембрана, както и в другите меки тъкани на ставата. Основната прицелна тъкан, която се засяга при остеоартрит е ставният хрущял. Променя се метаболитната активност на хондроцитите, уврежда се колагеновата фиброзна ,режа, нараства съдържанието на тип I колаген. От костните промени при полиартроза, неуточнена, най-важни са остеофитите, субхондралната костна склероза и кистите. При част от болните с остеоартрит се установява огнищен хроничен синовит.

Клиничните прояви при полиартроза, неуточнена, зависят от вида на засегнатите стави, от продължителността на болестния процес и от неговата интензивност. Заболяването засяга най-често дисталните интерфалангеални стави, коленните и тазобедрените стави, шийния и поясния отдел на гръбначния стълб и други.

Основното оплакване при разпита на болните е болката. Първоначално тя се явява след натоварване на ставите и се облекчава след почивка (механична болка). Локализира се в засегнатитре стави. Понякога болката може да ирадиира. С прогресиране на заболяването болката може да се яви при минимално движение и даже при покой. Понякога се явява и нощна болка. Характерно оплакване е сковаността при събуждане сутрин и след периоди на обездвижване през деня. В напредналите стадии се ограничават движенията в засегнатите стави. При полиартроза, неуточнена, няма системни прояви , което подпомага разграничаването и от други ставни заболявания. При часто от болните заболяването може да съществува дълго време без оплаквания и да се открие случайно при рентгеново изслдване.

Диагнозата полиартроза, неуточнена, се основава главно на данните от анамнезата, физикалното изследване и рентегеновото изследване. Диференциална диагноза се прави с ревматоиден артрит, реактивен артрит, инфекциозни артрити, подагра, хондрокалциноза и други. При спондилартоза се прави диференциална диагноза с болестта на Бехтерев и другите серонегативни спондилартропатии, с туберкулозен спондилит, с ракови метастази в прешлените и други.

Протичането и прогнозата на полиартроза, неуточнена, са индивидуални. Обикновено остеоартрозата има хроничен, бавно прогресиращ ход. При някои болни може да прогресира по бърюо и да доведе до инвалидизиране при засягане на тазобедрените или коленните стави. В повечето случаи болестта е с доброкачествен ход.